Наистина започвам да се тревожа за съвременното състояние на българския политически и обществен (в най-широкия смисъл на тази дума) живот. Вижте – трябва да се напрегнете и да го видите – до какво дъно се сринаха нещата първо на политическата повърхност.
Спомнете си как приключи работата си 50-ото НС.
Организиран физически и психологически тормоз над един депутат (Манол Пейков от ПП-ДБ) от страна на инсталирала се вече три мандата в Парламента ни шайка от откровени руски „иноагенти“, наречена „Възраждане“.
И никаква реакция от страна на медиите срещу това. Физическо възпрепятстване на последното парламентарно заседание – заснето и показано ни от самите му „герои“.
Телесно окупиране на трибуната, демонстративно унищожаване на озвучителната техника. Крещене на потресаващи нецензурности и простащини със зооеротично съдържание, които можеха да бъдат чути и от непълнолетни зрители, за чиято „правилна сексуална ориентация“, същите тия, които ги крещяха публично, малко преди това приеха закон.
„Шоу“ на две групи „народни избраници“ – от Възраждане и от ИТН –
успели да превърнат „висшия орган на парламентарната ни република“ в истинско бойно поле на две „махали“ (защото за тях политическите опоненти са именно „махалата“ на ненавижданите „джендърни жълтопаветници“).
След това обръщане на парламентарния дебат във физически сблъсък и демонстративен вандализъм – спокойно можещ да се превърне в бъдеще от прецедент в практикуван начин на възпрепятстване на нормалната парламентарна дейност – днес вече сме изправени пред необходимостта да помислим за някаква може би „парламентарна жандармерия“.
И забележете: медиите ни отново представят станалото като безобразието на „депутати“-те. Не на депутатите от „Възраждане и ИТН“, а на „депутатите“.
За да затвърдят в съзнанието на публиката поръчаната (можем да се сетим от кого) теза, че „политиците напълно са се отчуждили от хората“, че всичките, всичките са „маскари“ и значи – няма за кого да гласувате, драги българи.
Не гласувайте, прочее, за да се увеличат процентите на… сещате се на кои.
Вгледайте се и вижте сега до какво пък се е свела днес – само половин месец преди парламентарните избори – предизборната борба в страната ни. Вижте какво единствено присъства на „политическата сцена“.
Всъщност едно-единствено нещо. Все по-безцеремонната и неприкрита разправа на вездесъщия олигарх Делян Пеевски с „отгледалия го“ в предишните две десетилетия вездесъщ господар на „обръчите от фирми“ Ахмед Доган.
Не минава и ден, забележете, в който МВР и прокуратурата да не „повдигнат обвинение“, да не разобличат и даже да не арестуват все по-приближени и по-приближени до Ахмед Доган „негови хора“.
Да разкрият (внезапно, именно колкото повече приближават изборите) разни „схеми“ на Догановите, да хващат „белязани пари“ и т.н. И медиите грижливо и с особена емфаза ни осведомяват за това, не смеейки и дума да обелят за очевидното за всички – защо тази корупционна мрежа ДПС, господствала в политическия ни живот от времето на Симеон Сакскобургготски, та до третото правителство на Бойко Борисов и до този момент непипана от никого, днес изведнъж, изведнъж ни се разкрива в целия си мрачен блясък.
За очевидното, казвам – че Делян Пеевски е решил да я отнеме от Доган и да ѝ тури „ново начало“. Дайте си сметка, следователно, че ние от месеци насам нямаме политическа борба, а в тези дни нямаме и предизборна кампания.
Имаме война на две олигархични мрежи, на два „боса“ на десетилетната българска мафия, единият от които май най-сетне ще „смачка“ другия – по-стария – защото е успял да му отнеме работещите до днес за него МВР, прокуратура, медии…
Това, което виждаме днес – направо ще го кажа – е разгул на двама,
до този момент гледащи поне да не излизат толкова ярко под прожекторите, олигарси.
Разгул, чийто основен мотив поне в тези дни е кой от двамата няма да позволи на другия да му „купи гласовете“. Защото между двамата тече точно тази и само тази борба – за купуването на гласове.
И някои от „водещите“ политически сили са притихнали, за да не би войната между двамата да вземе да „удари“ и някой от тях.
Забелязвате ли например, че в тази т.нар. „предизборна кампания“ инак толкова словоохотливият Бойко Борисов направо се е „снишил“ и не смее дума да обели нито за Делян Пеевски, нито за Доган – ни с добро, ни с лошо (че знае ли какво знае за него самия някой от тия двамата).
Това, казвам, е на политическата повърхност. Под нея обаче се вихрят други патологии. Съвсем наскоро научихме за една от тях. Някаква си (разбира се „публично известна“) ясновидка – ясновидка по професия, драги читатели – Ани Кирилова – извършва систематичен тормоз над една от най-елитните софийски гимназии – НПМГ.
Започва я, защото синчето ѝ получава двойки по география, философия и БЕЛ, бива оставено на няколко поправителни изпита (на два от които не благоволява и да се яви).
„Ясновидката“ обаче е достатъчно съобразителна – сеща се, че учителите от тази гимназия са едни от първите, започнали да се подписват срещу одиозния закон на „Възраждане“ срещу „джендър пропагандата“ сред ученици.
Обвинява – отначало учителите на синчето си в… пропаганда на „нетрадиционни сексуални ориентации“, защото, чуйте – един от тях бил дал като задача за самостоятелна работа на учениците в класа да прочетат „Истанбулската конвенция“ и да се опитат – да обосноват дали са „за“, или „против“ нея.
За сведение мнозинството се е оказало „против“, но получило високи оценки, защото за учителя е бил важен начинът, по който обосновават становищата си учениците.
Хващайки се обаче за тази „простъпка“, „ясновидката“ ожесточава атаката си срещу училището. Отначало сезира районната инспекция по образование, после Министерството на образованието, предизвиква проверки, пише жалби.
Разбира се, привлича на своя страна в тормоза и депутат от партия „Възраждане“ –
Ангел Янчев, който започва да се обажда и заплашва директора на НПМГ. Накрая учители от гимназията се принуждават да заведат дело за тормоз срещу ясновидката.
И ето: буквално тези дни съдът реши делото в полза на… въпросната Ани Кирилова, а в резултат от това всички разноски по него ще трябва да заплатят учителите.
В сайта „Флагман“ новината е поднесена на читателите под заглавие „Български съдия днес застана на страната на нормалността и оправда майка в борбата ѝ срещу джендър мафията в училищата“.
Онова обаче, на което лично аз искам да обърна внимание, е, че на делото присъства (и горещо защитава ясновидката) следната показателна компания: депутатът от „Възраждане“ Ангел Янчев, радикалният „апокалиптик“ (и протестант) Александър Урумов (прочул се с книгата си „От Едемската градина до Истанбулската конвенция“), другият „ултраконсервативен“ протестантски зилот Давид Александров и… нашумелият иподякон на БПЦ Пламен Мирянов, председател на сдружение „Нашият дом е България“, организиращ кичозни фолк-православни концерти по рилски езера, пещери и „Божии мостове“.
Вижте, следователно, създалия се в последните месеци у нас „алианс“ на „консервативни ревнители“.
Първо – ясновидка (разясняваща ни във видеоматериал религиозен ритуал, състоящ се в преписването на т.нар. „Киприанова молитва“, сгъвана и поставяна в стъклена бутилка, заедно със зрънца тамян, а сетне прочитана пред бутилката… 7, 9, 11 пъти – „риутал“, както ни казва самата тя, научен от нея от „руската църква“).
До „ясновидката“ ултраконсервативни протестанти, до тях ревнители на родното ни Православие и разбира се… „политик“ от „Възраждане“. Всички тези – срещу инак много „патриотично“ почитаните „български учители“.
Всички тия – в защита на ясновидката, решена да види сметката на одързостилия се да пише двойки на синчето ѝ учител и да занимава учениците с „престъпната“ Конвенция. С две думи: разгул, разгул и на фашизоидите от всички цветове и направления.
Уважаеми читатели, както виждате текстът ми днес е своеобразен „синопсис“ на обществения и политическия живот, в който сме потопени към настоящия момент.
Дайте си сметка, че ако на 27 октомври, отвратени от него, решим да не гласуваме – ние, именно ние – за радост на Пеевски, на Тошко Йорданов, на Костадин Костадинов – ще го оставим в техните ръце. Ще оставим и „учителите на нашите деца“ в ръцете на все по-консолидиращия се алианс на ясновидки, апокалиптици и фолк-православни ревнители. Избирайте, прочее, поведението си сами, но после не се сърдете на други за лудницата.
Текстът е публикуван в Портал „Култура“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
