В настоящето време основното предизвикателство е да създадем общество, където всеки е видим и има равен достъп до здравеопазване и образование, заяви вицепремиерът Атанас Зафиров на откриването на изложбата „Ромската литература и култура, важна част от българската култура“. Тази изложба включва произведения от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и е посветена на Международния ден на ромите – 8 април. Отговорността по тази тема се изразява в конкретни действия в последните години, допълни Зафиров, споменавайки Националната стратегия на България за равенство, интеграция и участие на ромите (2021 – 2030). Културата е начин да променим нагласите на обществото, тъй като тя обединява хората, добави той. Изложбата представя истории, които не са част от учебниците, но са важна част от културната карта на страната, подчерта Зафиров. Днес се отбелязва тъжно епизод в европейската история – гоненията на стотици хиляди роми по време на Втората световна война. Зафиров напомни, че България не е допуснала депортирането на своите роми към смъртните лагери. Това е основа, върху която продължаваме да изграждаме с усещане за достойнство.
България е сред първите нации, където ромите основават свои организации, а през 1992 г. ООН и ЕС определят 8 април за Международен ден на ромите, сподели Калина Иванова, директор на Националната библиотека. Тази дата е посветена на ромите, жертви на концентрационните лагери по време на Втората световна война, добави тя.
През 1898 г. един български студент успешно защитава докторат по философия в Университета във Виена, а днес този документ е признат за значимо произведение от културна гледна точка, сподели Юлия Карадачка от Националната библиотека. Името на студента е Атанас Димитров, роден през 1874 г. в село Градец, ром по произход. Димитров посвещава своята дисертация на благодетелите си – Христо Димитров и Илия Гудев, които му помагат и „отварят очите му за науката“, както той самият посочва, добави Карадачка.
Наред с творбите на Димитров, в изложбата са включени и произведения на Иван Кирилов – роден в град Елена, който е посветил живота си на литературата. Първата му стихосбирка е „Бдения и мечти“, а той е автор на над 40 книги в различни жанрове. Сред експонатите са и негови писма до Пейо Яворов, Петко Тодоров и други.
Професор Александър Чирков, завършил образованието си в Германия, се завръща в България, за да основе клиника по кардиохирургия, спомена Карадачка. През 2022 г. наследниците на проф. Чирков даряват на Националната библиотека около 200 научни заглавия, специализирани книги и справочна литература в областта на науката и изкуството, добави тя.
Представените книги, документи и снимки отразяват творческите намерения на множество ромски учени, артисти, писатели и музиканти, които са оставили своя отпечатък в българската култура, продължи Карадачка.
Изложбата е част от инициативата на Съвета на Европа „Opre Roma!“. Организатор на изложбата е Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет, а вицепремиерът Атанас Зафиров е патрон на събитието.
