Една от първите задачи на новия български патриарх би трябвало да бъде да сложи край на един болезнен процес, който се разви след кончината на патриарх Неофит и обхвана не просто синодалните, църковните, но и околоцърковните и дори някои политически среди у нас.
Всъщност макар често (и дежурно) да се повтаря, че Църквата ни би трябвало да стои встрани от политиката и политическите разделения и борби, в последните няколко месеца определени групи – в нея и, повтарям, около нея – я политизираха направо до гротеска.
И за да бъда честен, това бе извършено не от някакви образували се „две партии“, а от една единствена група: групата на руските идолопоклонници и вдъхновяваните от Русия „апокалиптици“.
Всъщност антагонистичната на тази група „партия“ бе съчинена и истерично въобразена от въпросните идолопоклонници и апокалиптици.
Никой от т.нар. „либерални“ и нерусофилски настроени православни не си позволи да агитира – нито директно, нито индиректно за някой от „достоизбираемите“ митрополити – да ги определя (гео)политически.
Но че предстои църквата ни да понесе „тежък удар“, да бъде „сполетяна от разкол“, в сравнение с който онзи от 90-те години на ХХ в. щял да ни „се стори като китка“ (по думите на Велислава Дърева), да бъде поставена в подчинение не от някой друг, а от Константинопол (а това – твърдяха с абсолютна сигурност посветените в „световните заговори“ – означавало от самите Съединени щати), с все по-голяма разгорещеност и с все по-високи децибели започнаха да повтарят именно русофилските „апокалиптици“.
Започна се с избора на Сливенски митрополит, който „със сигурност“ щял да бъде инсталиран – представете си – от „евроатлантиците“ в Синода. Имената им не смееха директно да произнесат, но те буквално се носеха из въздуха.
След това се „зацепиха“ в „скандалното“ съслужение на трима наши митрополити в Константинопол (пардон – в Истанбул) с „разколниците“ от ПЦУ и вече напълно се убедиха, че САЩ (всъщност САЩ, а не просто „Вартоломей-Архондонис Константинополски“) са си създали „лоби“ в Синода ни и готвят „преврат“ в него.
На базата на привидени, направо параноично, игрословици, изградиха конспиративно убеждение кой собствено ще е митрополитът, с който ще бъде извършен въпросният „преврат“.
Успяха да убедят в това дори и водача на най-руската партия в българския парламент Костадин Костадинов и се опитаха да го „осуетят“, като въвлекат в параноите си президента Радев, Консултативния съвет по национална сигурност и т.н.
Междувременно организираха протестен митинг на „будни миряни“ пред Синодалната палата, на който видяхме едно неподозирано оформило се „лице“ на ревностно „православните“ народили се у нас – ужасяващо нецърковно и даже нехристиянско, едно към едно джихадистко, забрадено с тъмна шамия, с прососорена – неясно дали рокля, или монашеска одежда, гледащо налудно-свирепо, размахващо (единствената разлика от активистите на „Хамас“) кръст и крещящо с пълно гърло „У-у-у-у-у!“.
Вижте това видео, за да се убедите в дълбочината на болезнения процес, за който говоря.
Доколкото параноичният ужас на тази църковна и околоцърковна общност – че предстои „преврат“ в Църквата ни, който ще ни раздели (разбира се) с Руската църква – се концентрира във фигурата на Вселенския патриарх Вартоломей, започна се и едно направо ще кажа недопустимо именно от църковна гледна точка охулване на архиерей, с когото Църквата ни е в редовно канонично общение.
Ще обърна внимание, че само седмица преди патриаршеския ни избор излезе цяла книжка, озаглавена – ни повече, ни по-малко – „Българската църква в предпоследните времена“, съставена от някой си „магистър по теология“ (т.е. казано по-просто – завършил, може би и задочно, богословие студент) на име Александър Тодоров и от „горещия апокалиптик“ и притежател на поклонническа туроператорска фирма Георги Тодоров, в която патриарх Вартоломей бе обявен за „еретик“ и даже за „всееретик“, а непосредствено предстоящото за нашата Църква бе характеризирано като встъпване в ужасяващи времена, в които законът (държавният закон) щял да започне да защитава греха и да преследва противопоставящите му се, като утре-вдругиден ще ни принуди да станем „църква на изповедници“.
Въобще само през изтеклите от кончината на патриарх Неофит месеци тази църковна и околоцърковна група превърна православното християнство от религия на Възкресението и пасхалната радост в религия на страха и на апокалиптичната война – т.е. във формен (и именно еретически) дуализъм.
Ще кажа в скоби, че бидейки отдавна стигматизиран от тази общност като „либерален православен“ (което ще рече направо „неправославен“, ако не и „демонист“) – аз, макар да не съм просто „магистър по теология“, нито веднъж не си позволих да приема поканите на различни медии, за да коментирам евентуалните кандидати за патриаршеското було, да ги характеризирам, да изтъквам „фаворитите“ си и т.н.
За сметка на това най-кресливите представители на тези групи не се успокоиха, дори след като на 20 юни Св. Синод излъчи тримата, от които днес се избира новият патриарх, и си позволиха да агитират по официалните ни медии за най-предпочитания от тях (вж. интервюто на журналистката Дарина Григорова с Видинския митрополит Даниил по „Радио България“, БНР).
Всъщност ето на тази болест в църквата ни трябва непременно да се сложи край. Не може вчерашни църковни аналфабети да произвеждат „еретици“, да разпореждат кой патриарх или епископ може да бъде канен на интронизацията на българския патриарх и кой не бива да бъде допускан на „каноничната ни територия“. Не може да се допуска в Църквата ни да се насажда – експортиран от Русия – апокалиптизъм и дуализъм, нямащ нищо общо с Православието, не може да се допуска лицето на църковния ни народ да изглежда като лице на активисти на „Хамас“.
И още нещо: мисля, че една от първите задачи на новоизбрания български патриарх би трябвало да бъде тази да прекъсне инвазията в Църквата ни и нейното използване от разни „консервативни“ политически и околополитически образувания, които, мъчейки се да повторят успеха на „Възраждане“ и „Величие“, посягат към ресурсите на християнството и вярата. Не е редно да демонстрират с подрасници и да озвучават с църковни песнопения своите фолклорно-националистично-квазидъновистки „акции“ разни Пламен-Миряновци и Шквареци, опитващи се печелят привърженици на гърба на Църквата. Неразумно (и отблъскващо огромна част от младите генерации) е да бъдат предвождани от свещеници и хоругви разни „шествия за семейството“, редуциращи християнството и Православието до учение за… хетеросексуалния брак и детераждането.
С две думи: след извършения патриаршески избор – именно за доброто на Църквата – следва да се извърши отеческо усилие, за да се прекрати тревожно стеснилата се нейна обсада от псевдоправославен катастрофизъм и дуализъм.
Текстът е публикуван в „Портал Култура“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
