Начало Избор на редактора Правителството падна, когато ГЕРБ и Борисов разбраха, че промените могат да засегнат...

Правителството падна, когато ГЕРБ и Борисов разбраха, че промените могат да засегнат партията и нейния водач

99
Правителството падна, когато ГЕРБ и Борисов разбраха, че промените могат да засегнат партията и нейния водач
Иво Беров

Няма човек в България, който да не се досеща, че измамниците, свързани с правосъдната система, имат покровители на само в прокуратурата, но и сред някои от изтъкнатите политици. Разбира се, привържениците на различните политически партии смятат, че политическите покровители на тези измамници са от „другата партия, не от нашата“. Но все пак нека си припомним коя партия беше най-дълго на власт след демократичните промени в България. По време на тези промени, особено през последните петнайсетина години, възникнаха властови обвързаности и кръгове (както „връзките“ през социализма), които могат да бъдат наречени и мафия, и олигархия, и моделът #Кой.

Това са кръгове, които много добре осъзнават, че ако покровителите им загубят властта си, те могат да бъдат привлечени под отговорност като „организирани престъпни групи“. И когато това все пак се случи, нишките на обвързаност започват да се късат, кръговете започват да превъртат и моделът започва да се разпада.

Нещо подобно започна да се случва в България, след като ГЕРБ загуби част от властта си. Доста от потулените, скрити и забравени случаи на беззакония и злоупотреби излязоха наяве, доста хора придобиха смелост да свидетелстват и да искат разследване на корупцията, а гражданският и политически натиск доведе до политически действия и законови промени, макар и половинчати. Тук много показателни са отказът на ГЕРБ и ДПС за промени в службите усилията им да провалят работата на Антикорупционната комисия в Народното събрание.

Как беше „разглобена“ сглобката

Тук възниква въпросът дали, ако съвместното управление между ГЕРБ и ПП-ДБ беше продължило, разкритията биха довели до разследване и повдигане на обвинения. Отговорът е, че такава възможност съществуваше и тя ставаше все по-вероятна с наближаването на ротацията. Затова се увеличаваха залозите и исканията на Бойко Борисов към ПП-ДБ. В продължение поне на месец нито едно негово изказване (същото важи и за президента Радев) не мина без охулване и обиди срещу уж властовите съюзници, като те му отговаряха рядко, сякаш без особена охота и не винаги убедително.

От всички тези действия на Борисов, които с времето все повече изглеждаха предварително обмислени и преднамерени, може да се провиди онази връзка между причина и следствие, която разкрива същността на „разглобяването“ на сглобката.

Тази връзка показва, че не толкова „разглобяването“ би довело до невъзможност да бъде преодоляна корупцията в България, колкото невъзможността за борба срещу корупцията при управлението на „сглобката“ нямаше как да не доведе до нейното „разглобяване“.

Тоест правителството падна тогава, когато Борисов и ГЕРБ разбраха, че след частичната им загуба на власт, все повече се увеличава опасността общественият и политически натиск за промени в съдебната система и регулаторите, да доведе до такива законови и служебни преобразувания (най-вече във ВСС и службите), които да засегнат както партията, така и лично нейния водач.

Дотук ли бяха промените?

Сега, чрез предсрочните парламентарни избори Бойко Борисов не само ще успее да отстрани тази опасност, но ще се надява и да спечели няколко депутатски места повече. А как ще състави правителство след изборите е задача, която не е съвсем неразрешима, тъй като той разполага и със съответните похвати, и със съответния опит.

Най-лошото на тези предсрочни избори не са толкова очакваните затруднения около влизането ни в Еврозоната и Шенген, колкото вероятността първоначалният порив за разкриване на подмолните властови зависимости да заглъхне и да се закрепят отново поразкъсаните корупционни нишки. При такова развитие онези, които се осмелиха да говорят, ще замълчат отново; всички, които се осмелиха да свидетелстват, ще се откажат от показанията си (това вече се случва); а прокурорите, които биха се заели да разследват корупцията във висшите етажи на властта, ще се откажат – най-малкото защото това може да навреди на професионалното им развитие.

Такива бъдещи изменения зависят, разбира се, от това какво влияние ще имат ГЕРБ и Бойко Борисов след изборите.

Обречени на корупция и изостаналост?

И ако това влияние се увеличи, то има опасност България – ако не завинаги, то за дълго време – да бъде обречена на корупция и изостаналост. Остава надеждата, че повечето българи не желаят обременено с корупционни зависимости управление, а техните политически представители, които може да са мнозинство и в следващия парламент, ще действат – въпреки политическите си различия – за предотвратяване на такава възможност.

Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.