Начало България Почитаме покровителя на българския народ Св. Иван Рилски

Почитаме покровителя на българския народ Св. Иван Рилски

1495
Иван Рилски

Българската православна църква почита днес паметта на Преподобния Иван (Йоан) Рилски Чудотворец, един от най-големите български светци, покровител и застъпник пред Бога.

По традиция стотици посещават на този ден Рилския манастир и свързаните с отшелника-светец места, като неговия гроб, намиращ се на около 4 км. над Светата Рилска обител. Днешният празник се нарича „Отчов ден“. Той се отбелязва и във всички храмове в страната, носещи името на светеца.

Поради звуковата близост обаче повечето хора го назовават „Очов ден“ и се свързва с вярването, че Св. Иван Рилски имал чудотворната способност да лекува очни болести.

На този ден се чества и денят на българския лекар по инициатива на Българския лекарски съюз, който избира за свой покровител Иван Рилски Чудотворец. Отбелязва се от 1995 г. Днес е и празникът на миньорите и на Софийската духовна семинария.

Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия манастир в България – Рилския.

Роден е около 876 г. в село Скрино, Дупнишко. Умира на 18 август 946 г. на 70-годишна възраст. Приживе той избира трудния път на отшелничеството, отдавайки се на пост и молитва.

„И се запъти в Рилската пустиня, и стигна мястото, наричано Голец, и беше там 7 месеца. И отиде, и намери пещера, и влезе, където слънце не проникваше, нито вятър духаше, но само един ангел идваше при него, носеше му манна от Бога във вид на шипка. И живееше, молейки Бога ден и нощ, без почивка …“, пише в православен сайт.

Преди да напусне този свят, 400 години преди Патриарх Евтимий Свети Иван Рилски оставя следния завет към своите последователи, призовавайки ги да запазят вярата си: „Без порок и примес на злословие, без увлечение по разни и чужди учения, най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини. Както ви събра благодатта на св. Дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено…“

След неговата смърт учениците на Св. Иван Рилски пренасят тленните му останки от Рилската обител в древния Средец. През 1183 г. мощите са отнесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати. През 1195 г. цар Асен I тържествено пренася мощите на Свети Иван в Търново, където те остават почти три столетия. През 1469 г. реликвата е върната в Рилския манастир.

„Очов ден“ се празнува и в Руенския манастир, намиращ се над село Скрино, община Бобошево. В този манастир, носещ името на „Свети Димитър“, св. Иван Рилски приел монашески сан, но го напуснал, след като според легендата бил прогонен от местните хора, които го обвинили, че е откраднал една коза. Тук също има малка пещера, в която е живял родения в селцето Иван Рилски. След Руенския манастир Свети Иван се премества в Рила, където заживява в пещера. Тук край нея, на около 7 километра над Рилския манастир, е изградена църква, в която след смъртта му в каменен саркофаг са били поставени мощите му.

Гробът на светеца е посещаван от стотици поклонници, туристи от страната е чужбина, които първо палят свещ в църквата, където все още стои саркофагът, съхранявал преди столетия мощите на Рилския отшелник. След това се провират през пещерата, в която е живял Йоан, преминаването през тесния проход означава, че нямате грехове.

Следващото поклонническо място е измиването за здраве на очите и лицето на чешмата, а в каменната стена край нея доскоро се оставяха листчета с молби, които светецът да изпълни.

Според недоказани хипотези, Небесният покровител на България е втори син на цар Симеон Велики и брат на цар Петър, в подкрепа тази версия говори фактът, че цар Петър идва лично да моли „брат си“ да прекрати отшелничество и да се завърне в старопрестолната столица. Събитието е увековечено със стенопис в метох „Орлица“ над град Рила, където са пренощували мощите на светеца, върнати отново в Рилската обител. Според друга легенда, цар Петър е дошъл да се види с отшелника, чиято слава надхвърлила рилските предели. Монахът приел от царя само плодовете, отказал златото, както и да се види очи в очи с царя, а само му се поклонил, въпреки че той изминал пътя от Велики Преслав до Рила.