Халеда Зия, бившият министър-председател на Бангладеш, съобщи днес за своето почиване на 80 години от Националистическата партия на Бангладеш (НПБ). Нейното дългогодишно противопоставяне с другия бивш премиер е оказало значително влияние върху политическите обстоятелства в региона.
Тя стана първата жена, заемала поста премиер на Бангладеш.
Временното правителство на страната обяви тридневен траур, а утрешният ден е обявен за почивен, като погребението на Зия ще се проведе пред сградата на националния парламент в Дака.
Служебният премиер Мухамад Юнус подчерта важността на Зия в борбата за демокрация, заявявайки: „Няма как да забравим нейния принос за правата на гражданите в Бангладеш.“
Нараендра Моди, премиер на Индия, изрази своите съболезнования, отбелязвайки, че нейният принос за развитието на Бангладеш и двустранните отношения с Индия е незабравим.
Синът на Шейх Хасина, бившият премиер и опонент на Зия, Саджиб Уазед, спомена, че смъртта на Зия „може да влияе значително върху демократичния процес на страната.“
Шейх Хасина, която в момента е в изгнание в Индия, нарече смъртта на Зия „непоправима загуба“ за политическия живот в Бангладеш и акцентира на нейния принос за демокрацията.
Въпреки разследванията за корупция срещу Зия, тя твърдеше, че те са резултат от политически мотиви. Върховният съд я оправда по последното си обвинение в януари 2025 г., което я подготви за участие в предстоящите избори.
След като беше освободена от затвора през 2020 г. поради здравословни причини, семейството ѝ многократно поиска разрешение за лечение в чужбина, но исканията им бяха отхвърлени от правителството на Хасина.
След свалянето на Хасина през 2024 г., новото временно правителство разреши на Зия да пътува – тя заминава за Лондон през януари и се връща през май.
Периодът на независимост на Бангладеш, обявена през 1971 г., е белязан от насилие и политическа нестабилност, като конфликтите между военните и извънпартийните лидери доминират събитията.
Зияур Рахман, съпруг на Зия, поема властта през 1977 г., създавайки НПБ, но е убит при преврат четири години по-късно. Нейната упорита борба срещу военната диктатура е ключова за свалянето на диктатора Ершад през 1990 година.
След изборите през 1991 г., Хасина, дъщеря на убития лидер Шейх Муджибур Рахман, е основен опонент на Зия.
Зия е критикувана след изборите през 1996 г., на които управлява само 12 дни преди нови избори.
През 2001 г., тя отново поема поста, но в коалиция с ислямистка партия с тъмна репутация заради войната за независимост.
Нейното правителство е обвинявано за позволяване на бунтовниците да използват територията на Бангладеш в собствена полза, особено през мандата ѝ от 2001 до 2006 година.
По време на този период, големият ѝ син, Тарик Рахман, също е обект на обвинения за корупция.
През 2004 г. Хасина обвини правителството на Зия за гранатен атентат, при който загинаха 24 души от нейна партия, което впоследствие доведе до нейна победа на изборите през 2008 г.
НПБ и нейните съюзници бойкотираха изборите през 2014 г., което направи Хасина единствен владетел на властта.
Зия получи присъда от 17 години затвор за корупция, но НПБ твърди, че обвиненията са политически натиск. Критики по адрес на правителството на Хасина също не липсваха.
Въпреки това, Зия бе освободена от затвора през 2020 г. и остана под домашен арест, с неуспешни опити за лечение в чужбина.
Хасина беше свалена след масови протести през 2024 г. и избяга в чужбина.
Въпреки че през последните години Зия не участваше активно в политиката, тя запази поста на председател на НПБ до края на живота си. Рахман е съпредседател от 2018 г.
Последната публична поява на Зия беше на военен парад в Дака на 21 ноември, където се срещна с Юнус и други лидери, изглеждайки отслабнала.
Тя е майка на двама синове, като по-големият Рахман е най-подходящият кандидат за наследник на политическата ѝ линия, след като по-малкият Арафат почина през 2015 г.
(БТА)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)
