Политическа мътилка и президент с царски мераци

Уволненията на тримата министри (на ГЕРБ) от кабинета „Борисов 3“ заради катастрофата до Своге имат одобрението на 61% от българските граждани, но мнозинството е категорично, че това не възстановява вярата му в управлението.

Едва 12% са склонни да стабилизират доверието си в изпълнителната власт след чистката в правителството, показа актуално социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“. Резултатите, според социолозите, доказват качествено нова промяна на обществените нагласи от чисто политически натиск към натиск за промени във всички нива на държавната система. Показват, че за електората проблемът не е само в липсата на сцепление в асфалта, а в много по-голяма степен в липсата на сцепление в работата на институциите, категоричен е анализът.

Започва новият политически сезон. С екшъни, но и в голяма мътилка.

Ден преди да бъде оповестено изследването на авторитетния социологически екип възловата партия от коалиционни партньори на ГЕРБ – фронтът на Валери Симеонов, се пробва да се произнесе властавторитетно, като, без да ще, каза същото като социолозите – че „управлението яко буксува“.

В чисто опозиционен стил, все едно не е част от тялото на властта, лидерът на НФСБ и вицепремиер обяви, че кабинетът не си изпълнява програмата. Че бави извършването на реални реформи, вкл. в особено чувствителни сфери с отношение към доходите, гарантирането на живота, здравето и сигурността на българските граждани,  борбата с корупцията и престъпността и т.н., т.н. Той, Симеонов, стовари всички тези, иначе вярно диагностицираните провали, изцяло, цитирам, на:

….авторитарния начин на управление на премиера,  на усилията за съмнително поддържане на политически рейтинг чрез показно решаване на проблеми, повдигнати в сутрешни телевизии, маргинализирани групи протестиращи, НПО-та и опозицията“…

С което НФСБ-лидерът даде да се разбере, че като вицепремиер и вицефактор в кабинета и хабер няма какво всъщност става и не става в държавата и защо. И още защо обществото е все по-недоволно, все по-критично и сурово в преценките си за политиците и институциите, чийто рейтинг отдавна само се свлича.

Днешните социологически данни, факт, показват тревожно недоверие към всички власти и институции. Но картината не е хич розова от маса време, пак факт. И парламент, и правителство имат доверието на под 1/5 от българите (данни пак на „Алфа рисърч“още от юли, веднага след цикъла на европредседателството).

По тази линия НС е буквално сринато. Само 14% му вярват, че може нещо. Което е тежка присъда за цялата власт, както и за опозицията. Особено тежка присъда за ГЕРБ, и за т.нар.патриоти, сред които, пак по експерти данни, на дъното се валят атакистите на Волен Сидеров – с обществено доверие лично към вожда им числом и словом  5%. (Почти колкото, впрочем, е и доверието днес към независимите по конституция други днешни институции съд и прокуратура – 8 -9%).

Вместо истински да осмислят ставащото по пътя на държавата, лъснало катастрофално край Своге, властимащите дни наред само задълбочават батака. Истински важните днешни и вчерашни баш знаещи истините фактори са в снишение, по кьошетата или по чужди летища.

ГЕРБ сече свои министри, чужди партии в голямата коалиция ги защитават.

Отделно на авансцената, вече в малката коалиция, същите тези чужди партийци-хуманисти си скубят един друг косите като в пошла комедия. Вадят се и се скатават малки и големи съюзни споразумения и пазарлъци. На което, не кой да е, а Волен Сидеров сложи капака: „Надяваме се да си вземем поука и да направим така, че ДА НЕ СЕ ПОЗВОЛЯВА разтурването на управлението, което ще доведе до щети“, обобщи той от името на властта окончателно ситуацията.  Като за да не остане и сянка за съмнение за ставащото и предстоящото, го допълни Цветан Цветанов :

Коалиционното споразумение се изпълнява. Специално по отношение на оставките на тримата министри – Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков това, което се случи значи, че има оставки, към настоящия момент има подадени оставки, но няма решение по точка 6 на коалиционното споразумение и стартирана процедура съгласно правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Имало било, явно, „само различно тълкувание от коалиционните партньори“, прецизира се окончателно дясната ръка на Бойко Борисов и спусна завесата посред нощ в МС: „Повече въпроси, моля? Няма.“

Над цялата тази картинка, нямаше как да е иначе,  взе да се произнесе и държавният глава. При рейтинг 54% одобрение срещу 11% неодобрение, ситуацията, наистина, хич не е изпускане.

България се управлява повече през телевизиите, отколкото през институциите. Скалъпените интриги засенчват фундаменталните проблеми на обществото. Страната се нуждае от идеи, а се дави в скандали. Оставките вече не са решение, а бягство от реалната отговорност. Проблемът в държавата не е персонален, а системен. Авторитаризмът не е бъдещето на България. Отговорното поведение диктува управляващата коалиция да се фокусира върху най-общите проблеми на обществото. Има два системни порока на днешна България: несправедливостта и корупцията. Те са рожби на злоупотребите на малцина, но и на примирението на мнозинството. Без него те не могат да парализират обществото ни, произнесе се президентът Румен Радев като предновогодишно. Вечерта преди да удари камбаната на новия парламентарен сезон.

Единственото по-различно от казаното вече от социолозите, както и от самопризнанието на управляващото властово парче НФСБ за състоянието на властта и на държавата при Румен Радев е изводът, че „гражданите очакват ускорено изграждане на убедителна алтернатива на сегашното управление, НО, същевременно, нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да я отвори“.

Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване. Предстоят ни месеци на политическо усилие, в което всички – граждани и политици, имат своя дял. Онези, които не поемат своята част от отговорността, обременяват с нея всички останали. Като президент, ще вложа своите сили в отстояването на българската демокрация. В диалог и сътрудничество с вас ще работя за извеждането на страната на нова перспектива за развитие, ангажира се все пак смело президентът.

В обявеното от Румен Радев в течащите дни на истински сериозна политическа криза (правителство без трима министри, разнобой в самата партия ГЕРБ за  уволненията по тертип „Главчев“, махленски скандали в коалиционния партньор на ГЕРБ, свръхниско доверие във властта и институциите, хакнати държавни регистри с отношение към доверените информационни системи на Шенген, избушена  ЗК „Олимпик“ – с отношение към проверките на Брюксел и ЕЦБ за надеждност на българските банки, масови нефинансови институции и прочее, и прочее) прозира  вече почти крайно затвърдено намерение, (след куп само проучвателни намеци дотук), за оглавяване, създаване, повеждане  на политическа алтернатива на статуквото.

Каква обаче може реално да е тази алтернатива? Реалистичният отговор днес може да е само един:  само нова доза мътилка във все по-мътната мътилка.

Защото президентът, до неотдавна човек на пагона и военната чест, едва ли току така ще изостави поста си. При това насред мандата, „в непосредствено бъдеще“, казано точно по президентски. Не личи да е способен да слезе в низините и да поведе/ гради народна съпротива. Или, да речем, спасителна свръхпартия от нулата – нито има опит, нито ресурс.

Едва ли държавният глава ще хукне по светло към „Позитано“, защото мигом ще изгуби маса, иначе лутащи се, симпатии. Нито пък е способен на популизми от рода да върти заедно с Корнелия педали по червен потник с взор към някоя  Бузлуджа.

Ако се съди по доста безликото му и с нищо незапомнено служебно правителство (освен с избрания за премиер авторитет), както и по провалите му при всяко наложено президенстко вето ( при това при основни юридически опоненти Данаил Кирилов и Цецка Цачева),  като държавник той има нелек проблем и със силата на експертизата около себе си.

Тогава? Какво тогава остава? Не много, но предостатъчно за пореден странен нов обрат. Остават електоралните илюзии, би пропомнила някоя изборна единици с повечко памет. А, недай боже, и някое ново, готово да ги яхне тез илюзии задкулисие, което по царски някак пак ще накара някого да се зарече : 800 дни и край на всички мъки. Ще цъфнем и вържем скоростно. Вервайте.