Начало Водещи „Политическата стабилност“, фейсбук дипломацията и егото над интереса: Ще има ли правителство?

„Политическата стабилност“, фейсбук дипломацията и егото над интереса: Ще има ли правителство?

134
Бойко Борисов и Делян Пеевски
Снимка: ДПС

Вчера стана ясно, че престоят още един кръг от преговори за съставяне на правителство. Този път, между първите две политически сили в парламента – ГЕРБ – СДС и ПП–ДБ.

Станахме свидетели на покани, отговори на покани, обвинения, отговори на обвиненията, предложения и разговори, като всичко това се случваше чрез публикации във фейсбук.

Първо, ГЕРБ изпратиха покана на ПП–ДБ на съвместна среща, след което коалицията  ПП–ДБ я прие. Малко по-късно ГЕРБ излязоха с позиция и призоваха ПП-ДБ да върнат разговора в политиката на масата на преговорите. След отговора на ГЕРБ, ПП-ДБ призоваха с публикация във фейсбук срещата между тях и ГЕРБ да е пред медиите.

Освен това, се появи информация, неофициална, че в поканата на ГЕРБ е имало предложение лидерът на ДСБ Атанас Атанасов да бъде избран за председател на 51-вото НС, а начело на бъдещо редовно правителство да застане самият Борисов.

Това само по себе си изглежда малко неприлично, тъй като не е работа на Борисов да решава кой ще е кандидатът на ПП–ДБ за председател на НС, още повече че ПП решиха да подкрепят кандидатът на ИТН Силви Кирилов, който в парламентарната зала събра най-голяма подкрепа, макар и недостатъчна за да бъде избран.

Освен това, подобно предложение би могло и да се разгледа и като интрига, защото от ИТН веднага реагираха остро:

„Не бихме подкрепили генерал Атанас Атанасов за председател на НС, тъй като в момента това означава, че има реално мнозинство за съставяне на правителство, а това ще означава, че има някаква скрита договорка между конкретни политически партии“, категоричен бе Станислав Балабанов от ИТН пред БНТ.

Простата математика показва, че ПП–ДБ, ИТН и АПС на Доган заедно имат равна политическа тежест с тази на ГЕРБ (74 депутати срещу 69). Това е и най-логичното мнозинство извън ГЕРБ без да включва ДПС на Пеевски, с които никой не желае да се отъждествява. Затова може би и в предложението на ГЕРБ се прокрадват опити за създаване на напрежение между ПП и ДБ. Защото отделно биха били погълнати и неутрализирани по лесно, в политически смисъл.

А и в момента АПС на Доган са изключително удобни партньори, понеже са евроатлантическа партия без никакви претенции, освен Пеевски да не участва в управлението – нещо което споделят всички изброени.

Обществото очаква да види дали в хода на тези поредни преговори, в името на това да се окажат успешни, Борисов ще преглътне собственото си его и ще отстъпи от това да бъде премиер, тъй като не е желан от нито една политическа сила в парламента, като посочи друг от партийните лица на ГЕРБ, който да изпълнява неговите политики. На този етап от ПП–ДБ не дават индикации да имат някакви личностни претенции за премиер (освен да не е Борисов) или за министри, така че от тяхна страна не би трябвало да има проблем при този вариант. По този начин ще може да се направи донякъде стабилно правителство за поне 2-3 години.

Въпреки че голяма част от българите се питат: за какво ни е тази политическа стабилност, за която постоянно говори Борисов. Истината е, че откакто ГЕРБ нямат абсолютна власт, българската икономика се развива видимо по-добре и с по-високи темпове. През това време успяхме да влезем в т.нар. „въздушен Шенген“, имаме напълно реална възможност от догодина да влезем и в сухопътния – нещо, което „политическата стабилност“ на Борисов не можа да постигне за цели 13 години. Освен това, сме на прага на влизането в еврозоната, защото сме изпълнили всички критерии. В този смисъл, може би по-удачен би бил модела на кратковременните правителства, отколкото една „политическа стабилност“, в която сме толкова стабилизирани, че не помръдваме наникъде.

И една аналогия: по-паметливите наблюдатели ще си спомнят, че преди около 30 години Италия беше в подобна ситуация, когато правителствата се сменяха непрекъснато, но икономиката се развиваше само във възходяща линия.

Още актуални коментари – четете тук