След 15 години на разочарование Северна Македония най-накрая получи зелена светлина от ЕС тази година, за да започне преговори за членство – само за да се натъкне на друга червена светлина на следващия кръстопът.

Преговорите за членство отнемат години и се съсредоточават върху разнообразните въпроси относно готовността на страната да се присъедини към блока. Но България задържа старта на тези разговори с искания, които повдигат доста различен въпрос: Какво е език?

Според София езикът, който се говори в Северна Македония, изобщо не е отделен език, а регионален вариант на българския. Скопие отхвърля това, а също така отхвърля искането на София да се подчини на това схващане, преди да започнат преговорите.

Блокажът от България раздразни дипломати от други страни от ЕС, тъй като двустранен спор задържа ход, за който всички членове се споразумяха, и накърнява това, което мнозина смятат за стратегически приоритет – увеличаване на влиянието на ЕС в балканските му съседи, където съперничещи сили като Русия, Турция, Китай и арабските държави от Персийския залив са все по-активни.

Но това е нищо в сравнение с възмущението в Северна Македония.

„Ако някоя нация в Европа трябва да избира между своята идентичност и присъединяването си към ЕС, тогава има нещо нередно в този набор от опции“, заяви заместник министър-председателят на Северна Македония Никола Димитров пред POLITICO.

Подобно на мнозина, той вижда езиковия спор като въпрос на национална идентичност.

„Кои сме ние, си е наша работа. Това е въпрос за македонския народ. Смятаме, че това в никакъв случай не трябва да е предпоставка за нашето европейско бъдеще – каза Димитров – Тук също има залог за Европейския съюз. Решението за започване на преговори за присъединяване беше безусловно. Начинът, по който Европа се справя с това, ще изпрати послание до целия регион относно достоверността на процеса.“

За Северна Македония българският блокаж е удар в червата. Страната, може би най-нетърпеливият кандидат за членство в ЕС, едва наскоро беше преодоляла друго предизвикателство пред своята идентичност и присъединяване към блока.

През 2019 г. страната, наречена тогава Република Македония, промени името си на Северна Македония, за да разреши спор с Гърция, която твърди, че страната е узурпирала името на неин регион. След това Атина отмени ветото си върху присъединяването на Скопие към ЕС и НАТО.

„Лингвистичен инженеринг“

Всички 27 държави-членки – включително България – се съгласиха да започнат преговори със Северна Македония и Албания през март, без да са налице условия.

Но България изпрати меморандум до останалите 26 държави, настоявайки, че документите на ЕС трябва да признаят, че „официалният език, използван в днешна Република Северна Македония, може да се разглежда само като писмена регионална норма на българския език“ (POLITICO е видял меморандума, който не е публичен).

Българският външен министър Екатерина Захариева също така твърди, че Северна Македония не изпълнява договор за приятелство от 2017 г. между подписалите го съседи и че Скопие има политики, основани на омраза към България.

„Никой не оспорва правото им да самоопределят нацията си и да наричат ​​езика си така, което им харесва. Но не можем да се съгласим, че това право ще се основава на омраза, кражба на история и отричане на България “, каза Захариева пред частната телевизия BTV миналия месец.

България управлява района, който днес е Северна Македония, в продължение на няколко периода от историята, до 40-те години, когато той става самоуправляваща се част от Югославия.

Някои български националисти никога не са преодолели това. И затрудненото правителство на премиера Бойко Борисов, което дълго време беше привърженик на присъединяването на Северна Македония към ЕС, промени своя тон, докато се стреми да успокои малката националистическа партия ВМРО в управляващата му коалиция преди изборите догодина.

В резултат на това българският меморандум е пълен с исторически твърдения. Наред с другото там се казва, че македонската идентичност е изкуствено създадена от комунистическото югославско правителство и че тъй като комунизмът е победен в Европа, той не трябва да се внася в ЕС от Северна Македония.

„Процесът на разширяване не трябва да легитимира етническия и езиков инженеринг, който се е състоял при бивши авторитарни режими“, се казва в меморандума.

Захариева настоя, че София не е преминала към противопоставяне на присъединяването на Северна Македония към ЕС, но е против започването на преговори за членство сега.

Език срещу диалект

Когато Македония беше република в социалистическа Югославия, на нейните лидери беше позволено да определят собствената си идентичност, което включва стандартизиране на езика. Българският и македонският език остават взаимно разбираеми, но това е случаят с много славянски езици, говорени в страни, които граничат помежду си.

Петър Тодоров, македонски историк, смята, че страната му е ефективно наказана за сравнително млада нация. Той казва, че е абсурдно да се третира държава по различен начин, само защото нейните предци не са отделили идентичността си от българите достатъчно рано.

„Създаването на македонска национална идентичност – каза Тодоров – не се различава от създаването на която и да е национална идентичност в световен мащаб. Да се ​​каже, че етническата идентичност на Македония е създадена само с политически указ през 1945 г., няма никакви основания в съвременната наука.“

Плюс това, по-голямата част от съвременните европейски държави – с изключение на бивши империи като Великобритания, Франция и Германия или скандинавските страни – кодифицираха своите писмени и стандартни съвременни езици през 19 и 20 век.

В крайна сметка нито „езикът“, нито „диалектът“ не са ясно дефинирана категория и е малко вероятно спорът да бъде разрешен от лингвисти.

Северна Македония и България наистина имат форум за разрешаване на поне някои от техните разногласия: двете страни създадоха съвместна историческа комисия през 2017 г., за да се споразумеят за взаимно приемливи интерпретации на исторически личности и събития /техните разногласия включват, наред с другото, национален герой, който и двете страни имат за свой/. Но това далеч не е бърз процес.

„И двете страни през последните десетилетия създадоха разкази, които са здраво закрепени в съзнанието на българския и македонския народ“, каза Стефан Детчев, български историк. „Да очакваме да разрешим тези проблеми до декември е нелепо.“

Нарастващо разочарование

Този месец трябваше да се проведе първата междуправителствена конференция между държавите-членки на ЕС и Северна Македония. Това е ключова стъпка в процеса на присъединяване, но сега изглежда тя няма да се случи.

А разходка из Скопие показва, че предизвикателството на България към македонската идентичност в крайна сметка може да предизвика националистически настроения и от другата страна на границата.

Дясното правителство на Никола Груевски провежда т. нар. политика „антикизация“ по време на властта си от 2006 до 2016 г., като ефективно превръща столицата в националистически тематичен парк в отговор на постоянните предизвикателства, насочени към македонската идентичност. Те засилиха усилията си, след като Гърция наложи вето на присъединяването на страната към НАТО през 2008 г.

В резултат на това в целия град се появиха огромни паметници на всяка историческа фигура, за която Северна Македония има право да претендира – от Александър Велики до св. Кирил и Методий, които създадоха предшественик на кирилицата.

Междувременно в Северна Македония нараства разочарованието от бавния темп на процеса на присъединяване към ЕС. Мнозина казват, че макар да искат членство в ЕС за страната, им е писнало идентичността им да бъде арбитрирана на всяка крачка.

„Езиковият въпрос е важен за нас,“ казва Трпе Ристоски, 49-годишен. „Нашият език е македонски и няма да приемем нищо друго. Макар че обикновените хора не могат да повлияят на политиката, аз не мога да приема, че езикът не е македонски. Всичко останало е изкуствено. „