България е с най-високата смъртност сред държавите в ЕС, а правителството взе твърде късно и твърде малко мерки срещу коронавируса, пише авторитетното издание „Политико“.
България плаща цената за неработещата здравна система, която бе обезкръвена от дългогодишния отлив на медицински специалисти към чужбина, а сега е изправена на ръба на своите възможности, започва анализът в списанието.
По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) България в момента е с най-високия процент на смъртност в ЕС – 25,4 на 100 000 жители в рамките на 14 дни, а през последната седмица на ноември са били регистрирани над 20 000 нови инфекции с коронавирус.
Всъщност смъртността за 14-дневен период в България е дори най-високата в света. По този показател България изпревари с почти 12% Словения, която е на второ място в антикласацията.
В статията на „Политико“ е цитиран Петър Марков, епидемиолог и преподавател в London School of Hygiene and Tropical Medicine, който казва, че високата смъртност е индикатор за претовареността на здравната система и показва доколко качествени са грижите за пациентите в тежко състояние и дали има добра защита на рисковите групи. Прчините са комплексни.
Малко мерки, много закъснели
Чуждото изданието цитира мнения на експерти, според които, правителството е чакало твърде дълго с въвеждането на по-строги ограничителни мерки, независимо от бързо нарастващия брой на новите инфекции.
По-строги мерки трябваше да бъдат взети отдавна, е мнението на експерта. „С оглед на високата смъртност в България те трябваше да бъдат въведени още преди няколко седмици“, коментира Младенов.
Изданието критикува факта, че в момента са разрешени събирания на хора до 15 души, че остават отворени театрите и някои малки магазини, макар и да не продават стоки от първа необходимост.
Недостиг на персонал
Докато държавните служители все повтаряха, че България има достатъчно легла, и настояваха, че ситуацията е овладяна, болничният персонал рисува съвсем различна картина.
„Пропуснахме възможността да се подготвим за втората вълна на коронавируса през лятото, въпреки че знаехме, че идва“, каза Неделчо Тотев, ръководител на градската болница в Чирпан, малък град в Южна България, и председател на Асоциацията на общинските болници.
„Пропуснахме шанса си да определим болници за COVID-19. Вместо това сега всички болници се пръкват по шевовете с пациенти с коронавирус и ние не можем да отговорим на нарастващото натоварване на пациентите“, допълва още цитираният лекар. По думите в болниците липсва много персонал, а настоящата коронавирусна криза показа болезнено ясно колко тежко е положението.
Липсата на медицински специалисти е особено остра извън столицата София. Преди месец отделението за COVID-19 в градската болница в Свищов, малък град на река Дунав, остана без легла и лекари. През ноември единствената медицинска сестра в отделението също се разболява и в момента се възстановява.
Материалът обобщава, че кризата с персонала предхожда пандемията, тъй като през годините българските медицински специалисти са напускали масово страната в търсене на по-добри перспективи за кариера и по-високо заплащане в Западна Европа. Миналата година около 460 лекари и 270 медицински сестри кандидатстваха за сертификати, които им позволяват да работят в чужбина, което допълнително осакатява изтощения от здраве ресурс. След Гърция, България има втория най-малък брой практикуващи медицински сестри – 435 на 100 000 души.
За да се влошат нещата, честотата на инфекциите сред медицинските специалисти също се увеличава. Повече от 6 000 медицински специалисти са заразени с коронавирус от началото на пандемията, 2 000 от които в момента са болни.
