Цветозар Цаков влиза в Българската телеграфна агенция съвсем неочаквано, благодарение на съвет от колега от предишната си работа. Тя му предлага да подаде заявление в Агенцията, знаейки за неговия интерес към Балканите. „Фирмата, в която работех, се закриваше и бързо трябваше да взема решение, така че предложението дойде в съответния момент. Определено се почувствах като на правилното място, дори и да не съм си представял, че ще работя със сръбски“, разказва Цветозар, който е редактор в Дирекция „Балкани“, в подкаста БТА Паралели.
С усмивка Цветозар споделя, че е научил езика в кафенета в Ниш, а след това признава, че всъщност не е много далеч от истината. „Там можеш да се запознаеш и с български, но това е отделна тема. Никога не съм изучавал сръбски в училище, но много се интересувах и исках да го говоря. Интересът ми започна случайно през 2004 г., докато учех в Германия и открих диск със сръбски пънк. Това беше истински сблъсък за мен. До този момент си представях сръбската култура по един начин, но новите ми открития там бяха впечатляващи, въпреки че е напълно логично да имат такава сцената. Пънк музиката ми отвори нови врати, последваха и други стилове – хард рок, прогресив, джаз. В крайна сметка, благодарение на музиката започнах да се интересувам от културата и хората там, сега вече познавам половината Ниш и сме станали приятели“, допълва той.
Въпреки сложната ситуация на Балканите, Цветозар вярва, че културната свързаност между народите е по-силна от политическите конфликти и там, където има диалог, съществува и разбирателство. „Не мога да кажа дали някога отношенията между страните на Балканите са били без конфликти. Въпреки политическите условия, съществуват много неща, които ни обединяват, а културният обмен е едно от тях. Когато комуникирам с македонци и сърби, не усещам напрежение, даже напротив“, добавя Цаков.
Той активно работи за културния диалог чрез сдружението си Balkans – WTF (Ways To Friendship), където поема ангажимент да бъде посланик на инициативата за сближаване в България. Темата за културата му е особено близка, вероятно от детството, когато в трети клас започва да пише стихотворения. По-късно научава да свири на китара, а първоначалните му опити в журналистиката също са свързани с музиката. Сега той може да се похвали с три издадени книги, а новият му сборник с проза „Сънища и явища“ беше представен наскоро, което е причината да го поканим в подкаста.
„Всеки творец има собствена тайна на писането, но често тя остава загадка дори за самия него. Идеите понякога идват по неясен начин. Така че, ако някой желае да стъпи на тайната на моето писане, първо трябва да я разбера и аз самият. Написаното от мен, колкото и невероятно да изглежда, е свързано с моя житейски опит – преобразувано преживяване, което дълго време отлежава у мен“, обяснява Цветозар за вдъхновенията зад творбите си.
Той също така е издал стихосбирка, която мотивира писателския му път: „Как започнах да пиша е труден въпрос. Воден от вътрешна необходимост, се захванах с творчеството още в трети клас с детски рими. Дълго време се занимавах с това.“
„Прозата идва по-лесно на мен. Лично за мен, поезията е един от най-трудните жанрове. За някои хора е обратното, но написването на качествена поезия наистина е предизвикателство. Дори да изглежда бързо и кратко, всичкото смисъл е натрупано в малкото думи, докато в прозата човек може да обясни всичко. В поезията обаче, всичко трябва да бъде предадено с минимален брой думи, включително и паузите между тях“, разисква той по темата за творческите процеси.
Новата му книга оприличава като експериментална, тъй като комбинира кратки разкази с уникалния му стил: „Разказите в новата ми книга са много кратки, дори някои могат да се нарекат поезия в проза, но не претендирам за това. Научният ми етап е такъв, а стилът на писане отразява начина, по който мисля. Стремя се да вложа максимален смисъл в минималното количество думи“.
Когато го питат за влиянието на БТА върху творчеството му, Цветозар казва, че текстовете са написани преди работата там, но много от идеите са „възникнали“ по пътя за работа. „В бъдеще със сигурност ще имам разкази, вдъхновени от събития, свързани с БТА. Работата е изключително динамична“, споделя той. Въпреки началния конфликт между правилата и творчеството, той смята, че взаимодействието между двете е било полезно.“
Нашият разговор отразява естествен паралел между кратките истории и формите в социалните медии. Установяваме, че и двете много си приличат, а Цветозар дори нарича своя сборник „първият TikTok сборник с разкази“. Опитът му със социалните платформи е смесен: „Мисля, че понякога текстовете звучат като статуси от Фейсбук. Активен съм там, след като създадох акаунт за ученически музикален фестивал, с цел да открия клипове и снимки“, споделя той.
Цаков е уверен, че трябва да продължим да осмисляме напредъка в технологиите: „Новините отново идват оттам, което води до бърза и повърхностна консумация, но не можем да променим хода на бъдещето“, заключава той.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud и Spotify
