Мартина Ганчева не се е насочила към журналистиката от самото начало. Вместо това, тя е имала различни стремежи през годините. Постепенно обаче, страстта ѝ към журналистиката започва да се проявява след първия ѝ стаж в програмата „Хоризонт“ на БНР. След години, прекарани в анкети, новини и сутрешни предавания, тя става един от основните кореспонденти на БТА в Букурещ. По този начин реализира две свои мечти: намира работа, която обожава, в страната, която я привлича. Според нея, дългосрочната лоялност към професията и справянето с предизвикателствата зависят от тези фактори: „За мен финансовият аспект никога не е бил основен, тъй като той варира в зависимост от медията – обществена, частна, радио, телевизия и др. Обичам това, което правя, и това ме мотивира да продължавам напред, независимо от трудностите. Затова реших да замина за Румъния, дори и да означава ново начало в чужда среда,“ разказва тя в подкаста БТА Паралели.
Работата ѝ като кореспондент я свързва не само с предпочитаната ѝ страна, но ѝ дава възможност да следи важни социални явления отблизо. Тя с огорчение отбелязва стереотипите, с които често се говори от двете страни на Дунава. Според нея, независимо от различията, отношенията между народите са много по-дълбоки и взаимосвързани.
„Това, което особено ми направи впечатление, енергията на хората в Румъния, след като наблюдавах множество избори, дори в моменти на протести. На 25 май, по време на балотажа за президент, усетих как ще се развият събитията от екзитполовете и излязох на улицата. Хората се събраха пред щаба на Никушор Дан, а енергията беше осезаема. Ясно е, че в Румъния съществува много активно гражданско общество,“ споделя Ганчева.
Тя описва социалните движения като доказателство за единство, подчертавайки, че подобно на протестите за учителските заплати или обществен транспорт, рядко се стига до агресия. Хората се обединяват около обща кауза, което укрепва протестите и подкрепя уважението към журналистическата професия. „В България обаче ми липсва подобно активно гражданство; там сме по-активни в социалните мрежи,“ прави паралел тя.
По време на специално интервю, нейният опит с румънския президент започва чрез имейл комуникация, но когато той не проработва, осъзнава, че румънците не са чак толкова различни. „Ако искаш информация, обади се по телефона. Това е най-сигурният начин да получиш отговор,“ казва тя. Близостта ѝ до президента става възможна, след като ѝ изпраща СМС и бързо получава отговор. След няколко дни получава одобрение за интервю, а в движение прекрачва прага на президентството в Букурещ.
Два часа по-късно, пред камерата застава Траян Бъсеску. Той се явява в последния момент и впечатлява с откритостта си. „Има могат впечатляващ и малко плашещ поглед, но също така силен ръкостискач, което винаги е положително. Интервюто премина много гладко, без въпрос, на който да не ми отговори. Имаше моменти, в които уверено заяви, че „Нас не ни е страх от Русия“. По време на политическата криза около Крин Антонеску, Бъсеску обяви новина, която първо се разпространи по България Он Еър,” разказва тя.
Сюжетите с румънски политици не свършват дотук. Следва още един, когато е в Букурещ през лятото. Посещава любимата си книжарница, където открива автобиография на Клаус Йоханис, сегашния президент. След като я прочита, решава да я преведе. Свързва се с румънското издателство, което проявява интерес, но търси и български партньор. Мартина се свързва със Захари Карабашлиев и така успява да намери български издател. „Книгата е фокусирана върху неговите успехи като кмет на Сибиу и точно представя периода от живота му,” добавя тя.
Най-голямото предизвикателство в кариерата ѝ идва в средата на нощта, когато получава обаждане от продукцията за COVID-19. „Няма да забравя как влязох в студиото с един лист, на който имаше само две изречения. Това беше един от най-трудните моменти за мен – нямаше информация и сценарий. Всичко се случваше на живо. Продуцентите само ми подават имената на следващите гости,” разказва тя за тревожните мигове.
Началото на журналистическата ѝ кариера е било също толкова трудно. Стажът ѝ е свързан с носенето на тежък магнетофон и микрофон по улиците, което предизвиква объркване у минувачите, които си мислели, че ще бъдат снимани за телевизия.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud
