Лейбъристите спечелиха убедително парламентарните избори във Великобритания, слагайки край на 14-годишното, често своенравно управление на консерваторите, като издигнаха Киър Стармър за министър-председател.
Но лидерът на Лейбъристката партия стана вчера премиер едва след внимателно режисираната церемония, на която крал Чарлз Трети официално отправи към него покана да състави ново правителство.
Това олицетворява факта, че поне формално правото за управление на страната продължава да се предоставя от кралската власт, векове след като реалната политическа власт е в ръцете на избраните за депутати в парламента.
Ето какви са резултатите за 648 от 650-те депутатски места в Камарата на общините (долната камара на парламента):
Лейбъристка партия – 412 места (33,7 % от гласовете);
Консервативна партия – 121 места (23,7 % от гласовете);
Либералдемократи – 71 места (12,2 % от гласовете);
Шотландска национална партия – 9 места (2,5 % от гласовете);
Ирландска републиканска партия „Шин Фейн“ – 7 места (0,7 % от гласовете);
Демократична юнионистка партия на Северна Ирландия – 5 места (0,6 % от гласовете);
Партия „Реформирай Обединеното кралство“ – 4 места (14,3 % от гласовете);
Партия на Зелените на Англия и Уелс – 4 места (6,8 % от гласовете);
Партия „Плейд къмри“ на Уелс – 4 места (0,7 % от гласовете);
Други партии – 11 места (3,2 % от гласовете).
По този начин лейбъристите ще разполагат с обикновено мнозинство от 176 депутатски места в Камарата на общините, а консерваторите на Риши Сунак спечелиха най-малко места от основаването на партията през 1834 г. насам, посочва Ройтерс.
Според данни на Би Би Си избирателната активност е била 60 %. Това е най-ниският процент от 2001 г. насам, когато той е бил 59,4 %. Единственият път, когато активността на избирателите е била по-ниска за последните повече от 100 години, е през 1918 г. Тогава избирателната активност е достигнала 57,2 %.
Макар и Великобритания да е конституционна монархия, в която властта на краля е строго ограничена от закона и традициите, много от случилото се през вчерашния ден има отзвук от миналото. Става въпрос за времето, когато кралят е упражнявал върховна власт, като е избирал своя най-висш министър, за да ръководи правителството му.
Цялата кралска хореография показва, че монархията остава символ на стабилност и приемственост в момент, когато дълбоките разделения в британското общество предизвикват гневни политически дебати, отбелязва Асошиейтед прес. Кралят, който стои над крамолите в политиката, макар и церемониално, все пак води политическото шоу. Той ще продължи да го прави дори и след като и новият премиер си отиде.
Въпреки че вчера не беше съобщено за какво са си говорили крал Чарлз Трети и новият премиер, пред позлатените порти на Бъкингамския дворец имаше голямо оживление. Новинарски хеликоптери следваха колите на Сунак и Стармър до двореца. Журналистите със затаен дъх следяха хода на събитията и спекулираха какво се говори зад затворени врати.
Дори прочутата традиционна смяна на караула пред Бъкингамския дворец беше отменена. Докато изведнъж портата вдясно от централния вход се отвори и крал Чарлз Трети се появи в старомоден кралски автомобил, съпроводен от овациите на струпалите се тълпи от хора. Едно невярващо на очите си дете развълнувано извика: „Чарлз!“
По традиция след церемонията в двореца, известна като „Целуване на ръка“, макар и в действителност ръка да не се целува, новият британски премиер се завърна на „Даунинг стрийт“ за първото си официално изявление.
То беше придружено от аплодисментите на правителствени служители и на негови поддръжници, които вчера се бяха събрали отвън, пред входа на комплекса на премиерската канцелария, за да засвидетелстват своята подкрепа и да приветстват пристигащите членове на новия кабинет. Един от симпатизантите му беше вдигнал синьото знаме на ЕС.
След това Киър Стармър влезе през прочутата, боядисана в черно врата на „Даунинг стрийт“ 10, за да се захване с работа и първите задачи на новото британско правителство.
