Начало Водещи Пет съвета как да оцелееш в работата и да останеш щастлив

Пет съвета как да оцелееш в работата и да останеш щастлив

211
Сподели
работа

Работата почти винаги е съпроводена от стрес, но ако се следват някои прости правила, това натоварване може да бъде значително намалено или съвсем отстранено. Би Би Си събра препоръки от психолози, социолози и други специалисти за това как да се избегне „прегарянето“ и да се чувства човек щастлив на работното си място.

1.Разделяйте работата от живота. Дори и в мислите си

Мисленето за работата предизвиква неврози, които влияят лошо на работат. Тази очевидна за много хора закономерност сега вече е потвърдена от науката въз основа на теорията на границите – дисциплини, изучаващи отношението на човека към пространството и времето, които той смята за свои собствени.

Ако проверявате пощата, идвайки си вкъщи след работа или в почивните дни, има риск да развиете невроза. Това е доказано при различни работи. Освен това дори само мисълта за това, какво може да е влязло в служебната ви поща, се подлагате на същия риск и вероятно подлагате на него и близките си.

Теорията е представена в работата на доцента от Политехническия университет във Вирджиния Уилям Бекер, озаглавена „Нежният убиец: мониторинг на електронните комуникации и психологическото 9състояние на сътрудниците и техните съпрузи“.

“Изискванията, които налага работата и животът извън работното място, се конкурират помежду си и хората се сблъскват с дилема, която поражда чувство за безпокойство и поставя под заплаха и работния прлоцес, и личния живот“, пише Бекер.

Учените вече доказаха, че стресът на работното място е пренасянето вкъщи на свързани с работата въпроси се отразяват на семейните отношения, само че в ново изследване се говори, че за да изпитвате този ефект, не е необходимо да работите у дома, а дори само да мислите за работата.

Авторите на проучването се концентрират върху електронната поща.Проверката на служебната ви електронна поща в личното ви време е едно от нещата, които са на пресечната точка между личното и работното, и в различни фирми този въпрос се решава по различен начин.

Отговорността за създаване на атмосфера на изнервеност в крайна сметка носи началникът – до такъв извод стигат Бекер и неговите съавтори.

Началникът, пише Бекер, винаги дават на подчинените си да разберат, очаква ли той от тях работа в режим на „постоянно включване“.

„Такива очаквания, независимо дали са реални или въображаеми, стават причина за прегаряне и дисбаланс между работа и личен живот. Това причинява много повече вреди, отколкото загубата на времето, необходимо за прочитането и отговарянето на всички служебни писма, когато си отидете вкъщи“, пишат авторите на изследването.

Поради съвременните комуникационни технологии днес на служителите, както никога досега, е сложно разделянето на работата и семейството, а очакванията, че човек ще променя социалната си роля с годините, прави ситуацията още по-сложна.

„Нашата работа открива тъжната реалност: гъвкавият работен ден в повечето случаи се превръща в безкраен работен ден“, резюмира Бекер.

2.Не мислете за заплатата, наслаждавайте се на работния процес

Работата заради възнаграждението в пари е малко продуктивна, смятат учените. Те доказват, че мисълта за възнаграждението в края на сложен и дълъг труд – например мисълта за заплатата в края на месеца – не мотивира човек.

В публикувано през юли изследване на Кейтлин Ули от катедрата по маркетинг на Висшето училище по мениджмънт „Джонсън“ в Корнуел е развита тази мисъл.

“Мотивацията се променя в зависимост от това как се променя силата на асоциация между действията и определените от това резултати“, пише тя. Казано по-просто това означава, че работата предизвиква вътрешна мотивация тогава, когато тя се възприема като самоцел.

“Тогава човек е мотивиран да продължи дейността заради самия себе си, защото не може да отдели изгодата от изпълнението на задачите от самата задача“, пишу Ули и стига до извода, че е по-добре възнаграждението за труда да се дава директно в процеса, а още по-добре в самото начало.

Нейната теория е подкрепа от експеримент, в хода на който на участниците са давани различни задания (например да гледат видео, да изпълнят задание или да прочетат книга). Въз основа на изпълнението на работата им давали било шоколад, било им плащали пари.

Основавайки се на поведението на участниците и на разговорите с тях след експеримента, изследователите осъзнали, че колкото по-рано човек получи награда, толкова по-очевидна за него става връзката между работния процес и удоволствието от получаване на награда или заплащане. В резултат на което се увеличава вътрешната мотивация.

3.Изолирайте се от информационния шум

Включвайки служебния компютър, човек веднага попада едновременно в няколко комуникационни среди. Всяка информация достига до нас по различни канали, изисквайки от нас реакция.

Този ефект на информационния шум води до това, че в резултат ние се разсейваме и губим в безцелно блуждаене в социалните мрежи поне по няколко часа от деня. Освен това се увеличава и работният стрес.

През лятото на 2017 г. аналитичният център „Битрикс24“ проведе допитване до няколко хиляди представители на руски компании. 67% от респондентите заявиха, че усещат влиянието на информационния шум през работния ден.

Около една трета от анкетираните признават, че взимат телефона веднъж на шест минути или по-често, а също така че не могат да 8се концентрират върху една задача повече от 10 минути.

Този проблем се решава различно от компаниите, като най-популярната мярка е регулирането на информационната среда в офиса, но проблемът по-скоро е в биологичното устройство на човек. Когато човек споделя информацията със себе си – а именно в това се състои голяма част от нашата активност в социалните мрежи – у него се активира изработването на допамин.

Именно поради това в моментите, когато в работата от нас се изисква концентрация или просто ни е трудно, ние мислим за социалните мрежи, бъркаме в джоба си за телефона и продуктивността спада.

Да се изолираме от информационния шум може с няколко прости способа – задачите да се решават не едновременно, а поред; да се правят неголеми прекъсвания в работата и да се фокусираме върху дишането, ставайки от компютъра, и да изключваме излишните приложения от телефона си преди началото на работния ден.

4.Не бъдете уъркохолик

Ако ви се струва, че сте незаменим, следващият етап е нервен срив, смята изследователят Гордън Питерсън.

Като цяло уъркохолиците обичат всичко. Ако човек много работи и постига много – той е успешен. За някои хора етикетът, че са уъркохолици, е почитане.

Но има и хора, които поставят работата над всичко – отношения, здраве, впечатления и, разбира се, почивка. Цената, която те плащат за успеха, е твърде висока.

Важно е да се разбере, че не всеки човек, който много работи, е уъркохолик, пише психотерапентът Браян Робинсън, автор на книгата за уъркохолиците „Приковани към бюрото“.

„Уъркохолизмът се определя не с това, колко часове прекарвате в работа, а с това, какво се случва в главата ви“, пише той.

За да разберете дали сте уъркохолик, просто отговорете на следните въпроси. Ако голяма част от отговорите е положителна, вероятно трябва да се замислите.

#Мислите ли как да си освободите време за работа;

#Често ли прекарвате повече време в работата, отколкото сте се готвили;

#Работите ли, за да не чувствате вина, безпокойство, безпомощност и депресия и това да ви помага;

#Ако ви забранят да работите, изпадате ли в потиснато настроение.

През 2016 г. във Великобритания се проведе първата сесия на „организазцията на анонимните уъркъхолици“. Тя помага на хората да разберат, че те са уъркохолици и се опитва да ги излекува с помощта на групови сесии и 12-етапна програма.

Тази програма обаче не е за всеки, защото на уъркохолиците се предлага да се обърнат към религията и заключителен етап на програмата е познанието на Бог.

5.Общувайте с колегите, за да избегнете депресия

Депресията е един от най-разпространените психологически недъзи. Депресията на работното място също е разпространена. Психолози в САЩ оценяват икономическите загуби заради депресия на работното място на служителите на 44 млрд. долара годишно, сочи списание Psychology Today.

Голяма част от тези загуби се обяснява не с отсъствието на хората от офисите поради депресия, а от т. нар. Показност – хората отиват в офиса независимо от депресията и работят далеч не с пълни сили.

Разбира се, главни не са абстрактните числа на финансовите загуби и абстрактните понятия за демонстриране на показност, а това, че стотици милиони души в целия свят работят въпреки депресията, страдайки от това.

Освен това в условията на офиса се смята за неприлично да се говори за психологическото състояние, а ако стане ясно, че човек има диагноза за депресия, към него започват да се отнасят с подозрение. В работните колективи все още съществува табу за разговори за психическото здраве.

Както показа допитване до общественото мнение миналата година във Великобритания, да обсъждат открито болестите в работата са готови 36% от британците, недостига на пари – 26%, секса – 18%, а своето психическо здраве – едва 13%.

Поради което изпадналите в депресия хора често решават да работят, независимо от страданието си, чак до нервен срив.

Между другото именно доброжелателното внимание от страна на колегите към психологическите проблеми много помага, разказва 36-годишната Натали Хол, която страдала от депресия на работното място и в резултат на това била принудена да отиде на лечение в болница. „Важното е, че някой е готов да ви отдели време. Не се опитва да реши проблема, а просто да е до вас, това е важното“, казва тя. „Не е необходимо нещо много сериозно, просто отделете време и попитайте всичко ли е наред, недейте просто да подминавате. Важно е действително да загубите малко време, за да поговорите с хората.“

„На работното място мислим за бизнеса, но разбираме ли какво се случва в живота на нашите колеги?“.

Коментари