Начало Водещи Петя Георгиева за ДЕБАТИ.БГ: Икономиката не се нуждае само от специалисти с...

Петя Георгиева за ДЕБАТИ.БГ: Икономиката не се нуждае само от специалисти с висше образование

69
Петя Георгиева
На снимката: д-р Петя Георгиева/ Източник: ИПИ

Д-р Петя Георгиева е икономист във фондация „Институт за пазарна икономика“ от 2018 г. Има интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика.

Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към НС и държавен експерт в дирекция „Бюджет“ на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г.

 

– Д-р Георгиева, АИКБ направи предложение до правителството за намаляване на бройките на местата за прием на студенти във ВУЗ – според Вас удачно ли е такова искане и ако да – защо?

– Местата за студенти тази година са толкова, колкото ученици са завършили средното си образование. Това означава, че във висшите учебни заведения в България и частните – общо, има място за всеки завършил ученик.

Това са много места. Системата е изцяло отворена на входа, всеки който иска да учи висше образование, може да намери своето място, в зависимост от това какви резултати е изкарал на матурата и ако има успешно издържани изпити да продължи в съответния университет.

Икономиката по принцип не се нуждае само от специалисти с висше образование.

Европейският съюз казва, че делът на висшистите трябва да бъде 45 процента и то за тези, които са на възраст между 24 и 35 години.

Второ, сега има промяна, която Министерството на образованието и науката пусна за обществено обсъждане – за промяната на таксите на висшите училища. Което още повече отваря входа на системата. Тя става абсолютно достъпна. Поне от гледна точка на таксите, преките разходи на всеки един студент за висше образование.

Този подход го има и в други държави – да е максимално отворена на входа системата. Там обаче такъв подход е съчетан и с много сериозна оценка на качеството на специалностите, на направленията, на университетите.

Ние имаме у нас Агенция за акредитация, която оценява или кредитира университетите, но нямаме истинска оценка на качеството – какво се случва с тези студенти, които завършват и те започват работа.

Единствената реална оценка я прави пазарът на труда. И тъй като пазарът на труда оценява специалистите с висше образование много високо в момента – при тях почти няма безработица… Рейтниговата система показва същите резултати – че много, много голяма част от завършилите студенти почти веднага си намират работа. Това означава реално, че ние проблем с местата нямаме.

По-големият проблем е друг. Как да сме сигурни, че това, което учи един студент в България, е адекватно на това, което би учил студент в аналогична специалност в чужбина или топ университет някъде по света.

Такова сравнение нямаме за сега.

Рейтинговата система оценява всичко на база на местните показатели на пазара на труда и на резултатите от системата на висше образование, но нямаме такива, които да дават някаква международна оценка или примерно университет, който е класиран в първите 100 или 500 университета в света или нещо подобно…

– По-големият брой приети студенти отразява ли се на качеството на образованието?

– Трудно е да го оценим. Ако гледаме само пазара на труда, ще кажем, че качеството е чудесно, защото тези, които завършват, работят.

Но не е само това.

Ние искаме не просто да работят, искаме и да работят по специалността, да са адекватни специалисти, които да могат да работят и на други места извън държавата по същия начин. Да започнат веднага работа и да не се налага работодателят специално да ги обучава, да са грамотни, това също е важно.

Има още такива допълнителни показатели, които са свързани с качеството на висшето образование.

Друг проблем е, че когато е много отворена системата, имате по-висока неефективност. Ние финансираме обучение на студенти, но не всички завършват и колкото е по-отворен входът, толкова повече от тях няма да завършат по ред причини.

Това е неефективност – ние сме платили за обучение, което не е реализирано в диплома. И когато го плаща данъкоплатецът, това е проблем, тъй като, колкото по-голяма е тази неефективност, толкова по-голяма част от обществения ресурс се разпилява.

Когато включим и студентът да плаща, тази неефективност полека-лека намалява, защото студентът е заинтересован, като дава пари лично от джоба си, да търси по-добро качество, да се интересува какво се случва с него – идва ли преподавателят на лекциите, тази специалност достатъчно добра ли е за него, ще може ли да се реализира, ще работи ли, след като завърши, дали тук да продължи да учи или да отиде в чужбина. Все пак студентът отделя от времето си, нали? Но когато той отделя и средства, отношението към услугата вече е различно.

– Ако изходим от гледната точка на бизнеса, те говорят за наблягане на тези специалности, от които има нужда. Като софтуерните инженери, например. Има ли работещ механизъм, по който, ако държавата ще плаща за образованието на студенти, това да става приоритетно в областите, които има търсене от бизнеса?

– Начинът, държавата да регулира допълнителния прием, е като определя и броя на местата по конкретните специалности. Това, което се случва в момента, е следното: държавата, заедно с някои работодателски организации се събират и казват – имаме нужда от тези и тези специалисти и тук трябва да стимулираме приема.

Защото много често се случва в търсени специалности да няма интерес от страна на студентите. Как да бъдат стимулирани тогава? Като се премахнат таксите за няколко защитени специалности.

Този процес обаче леко се е изродил напоследък в това, че започват да се защитават направления и специалности, просто защото за тях няма желаещи студенти, не защото са необходими на бизнеса.

Така че, има инструмент, той трябва да се използва точно по този начин. Да кажем – трябват ни инженери за следващите пет години, трябва да увеличим бройката за прием на инженери, трябва да стимулираме някого да учи за инженер.

– Имате ли наблюдения кои са най-търсените от бизнеса специалности и към кои има по принцип интерес?

– Най-търсеното нещо е медицината и медицинските специалности. Там реализацията е близо до 100 процента, няма безработни сред тези хора.

– Това на големия брой чуждестранни студенти ли се дължи?

– Не е само заради това. Това, което рейтинговата система измерва, е реализацията на пазара на труда в България. Не тези, които са учили и са напуснали страната, а тези, които са останали тук и работят. България има нужда от лекари.

За друг глад от специалисти, ако говорим, това са медицинските сестри. Те също завършват като бакалаври, там обаче има други проблеми – има огромен недостиг.

Около 20 хил. медицински сестри не ни достигат, за да достигнем средните европейски нива за две сестри на лекар. При нас нивото е под това.

Ако говорим за други специалности, това са инженери, специалности, базирани на математика, на физика, всичките възможни IT-специалности, какъвто тип специалисти ще продължават да се търсят в България.

Другото, което е интересно за тези специалности, е, че те могат да бъдат изпълнявани дистанционно и това означава, че не е нужно

предишна статияЗапочна Годината на дракона! Вижте дрехи в какви цветове привличат късмета
следваща статияТръмп: Стана ли президент, падат всички ограничения за носене на оръжие