Петър Чолаков е доцент по социология в Института по философия и социология на БАН. Доктор по политология (СУ „Св. Климент Охридски“, 2009 г.). Специализира в London School of Economics (2003 г., Hansard/Chevening Scholar).
– Трябва ли лидерът на ГЕРБ г-н Бойко Борисов да се откаже от намерението си на всяка цена да бъде премиер в едно бъдещо правителство, за да се отпуши политическият процес и да се върви към стабилизиране на политическата обстановка?
– Вариантите са два. Първият вариант, първата интерпретация, която бих направил, е, че Борисов вече мисли за следващите избори, защото той поставя условие, което е неизпълнимо. Той да бъде министър-председател – това няма как да стане. Вчера Кристиан Вигенин по националната телевизия каза, че БСП няма да правят правителство с ГЕРБ.
Така че това условие може да се разглежда като уловка, поставена от Борисов – това е втората интерпретация: ако някоя от тези формации, които той посочи във формулата за правителство, като ПП-ДБ, като ИТН, като БСП, се съгласят на това да участват в едно управление, но да настояват той да не е министър-председател, а да се предложи друга фигура и така Борисов да отстъпи, като предварително той си е направил сметката, че няма да държи толкова на това нещо.
Това е вторият вариант, но моят инстинкт по-скоро показва, че той мисли направо за следващите избори през март.
– Наистина ли изборът на председател на парламента е залог за това да има или не правителство? Вчера ИТН направиха предложение за временен председател преди избирането на титуляр за поста. Ако това предложение бъде прието, то ще успокои ли топката за бъдещи преговори за правителство?
– Не мисля, че ще бъде прието тяхното предложение, защото има други фаворити. Дали ще е Рая Назарян, дали ще бъде Наталия Киселова (кандидатът на БСП, бел. ред.) и Борисов да направи някаква подкрепа към БСП с идеята да може да изтъргува подкрепата им за неща, които ГЕРБ ще ги интересува в рамките на този парламент, изборът на председател на НС няма да отпуши политическия процес.
Това е илюзия и трябва да се спре с тези хипотези: „Те се споразумяха за председател на Народното събрание, значи това ще бъде и формулата за правителство“. Видяхме, включително и в миналия парламент – беше избран председател на Народното събрание, но нямаше редовно правителство. Подкрепиха тогава Рая Назарян, но правителство не се избра.
Така че, те трябва да изберат председател на НС, защото то така или иначе трябва да свърши нещо.
– Каква е изгодата на Борисов да ходи на нови избори?
– Няма особена изгода. Най-изгодното за него е, той и това предлага, да бъде подкрепено негово правителство, защото ГЕРБ е първа политическа сила, на доста комфортна разлика пред втората партия. Проблемът е обаче, че са му малко депутатите. И че това, че е първа политическа сила нищо не означава в един толкова разпокъсан парламент.
Това е трагедията на Борисов – хем да си първи, хем да не можеш да диктуваш условията в парламента, не е хегемон.
Ако допуснем, че все пак се формира някакво правителство с мандат на ГЕРБ, Борисов рискува да бъде превърнат в заложник на своите потенциални партньори. Представете си, че се формира формула с ИТН, с БСП и ПП-ДБ плюс, под сурдинка, потайна подкрепа от някое от ДПС-та, макар и официално да не участват – защото аз съм убеден, че при всичките тези театри, които се играят от Пеевски, най-накрая ще си стиснат ръцете с Борисов – тук проблемът на Борисов е, че ще стане изключително зависим.
Едно такова правителство ще бъде изключително зависимо от капризите на Тошко и на Слави, от боричканията вътре в БСП, от игрите от страна на ПП-ДБ, от Пеевски и от неговите трикове и номера.
Така че това е драмата на първия. За мен той е прав да си каже какво иска – очевидно, да се реализира правителство с първия мандат. И той го каза ясно, тук не хитрува – или ще има правителство с първия мандат, или ще се отива на избори.
Реализацията на едно правителство без премиер Борисов е много рисковано за ГЕРБ.
– Видяхме как гласуваха от ДПС-Ново начало за председател на парламента. В понеделник, преди гласуването, Делян Пеевски каза пред журналисти, че няма да подкрепят председател на парламента от ГЕРБ, а когато види, че не могат да съберат мнозинство, ще даде гласове. Смятате ли, че има предварителни уговорки между ГЕРБ-СДС и ДПС-Ново начало за това как да се конфигурира занапред работата в парламента?
– При всяко положение разговарят, но няма как да имат голямо доверие помежду си.
Има обаче нещо друго – в една лодка са и Борисов, и Пеевски. И единият, и другият са демонизирани повече или по-малко от голяма част от обществото. Пеевски е един от политиците с най-ниско одобрение от обществото. На Борисов одобрението е по-високо, отколкото на някои от лидерите на ПП-ДБ, но срещу ГЕРБ сумарно има много големи настроения в обществото.
Така че за тях е изгодно, макар и помежду си – това не е тайна, че личните отношения между Борисов и Пеевски не са добри, изгодно е за тях да няма някакъв дълбок конфликт. Ако тези театрални изпълнения на Пеевски сега ги разглеждаме сериозно, мисля че ще сбъркаме. Мисля, че ще си направят сметката – и единия, и другия какво могат да извлекат, ако разсъждават максимално прагматично и когато имат интерес да работят заедно.
– Ако се ходи на нови избори и ако няма промяна в изборните правила, картината в парламента няма да се промени драстично. ГЕРБ отново ще са първи вероятно, но няма да имат достатъчно за мнозинство. Но интересно е дали ДПС-Ново начало са заинтересовани от нови предсрочни избори?
– Те получиха резултат, който беше наистина добър за тях. Никой не е очаквал ДПС да се раздвои, не просто просто да се раздвои, а някой да дръпне килимчето изпод краката на Ахмед Доган. Това пък вече съвсем никой не го е очаквал. Защото видяхме и с Карадайъ, и с Местан е имало през годината такива, които са се опитвали да се правят на интересни на Доган и той винаги е успявал да се справи с тях.
Така че едни нови избори за Пеевски, особено при положение, че прокуратурата възобнови интереса си към Джейхан Ибрямов и в тях са картите в съдебната система и прокуратурата, трябва да ви кажа, че не виждам какво могат да загубят от едни нови избори. Още повече, че сега, психологически, това е много важно – той получи повече на тези избори и всъщност това е един много голям шамар за Ахмед Доган.
Има нещо друго, което вие поставихте като тема – промяна на избирателната система.
Как ще променя този парламент избирателната система с тази ниска легитимност? Ние от години знаем, че се купуват и продават гласове, проблемът е, че сега камерите на телевизиите го показаха. “Величие” може да ни харесва, може да не ни харесва, но тук става въпрос за това да се спазват правилата.
И сега, ако този парламент, с тази ниска легитимност, с тези шмекерлъци, благодарение на които една от политическите сили отпадна, те ако решат сега да вдигат изборния праг, за да може да има по-крупни играчи в парламента и така по-лесно да си формират мнозинство, това вече според мен много сериозно ще взриви общественото търпение. Така че не мисля, че биха се наели с нещо такова и не биха рискували, най-малкото.
– Наблюдаваме феномен – през последните три-четири години на политическа нестабилност, икономическото състояние на държавата не е трагично. Даже сме напът да изпълним критериите за еврозоната и да бъдем приети без да имаме редовно правителство. Може ли да се каже, че политическата криза по никакъв начин не оказва влияние на благосъстоянието на българина?
– В един момент ще започне да влияе, защото редовното правителство е мотор на законодателния процес. Вярно че беше променена Конституцията, тъй като преди с института на служебните правителства се разпускаше парламентът и така законодателният орган спираше да функционира.
Но икономическите процеси няма как да не са във функция от това, което се случва в парламента. Когато не се бориш с корупцията, например, инвеститорите си тръгват… Когато не се приемат необходимите закони по ПВУ и т.н.
Факт е, че икономически държавата, както сам казахте, стои добре. Ако видим размера на безработицата, инфлацията и т.н… И това е една от причините, бих казал – основната причина, поради която политическият елит получи огромен лукс. Огромният лукс на времето да се тъпче на едно и също място, да се стои в едно и също блато и да не се произвежда нищо, да не могат да формират правителство, да не могат да съставят нищо смислено.
Защото, ако имаше сериозни икономически предизвикателства, ако хората бяха притеснени за насъщния си, тогава много лесно щяха да се намерят месии и хората биха започнали много по-рисково да залагат на политически шарлатани и това е голямата опасност.
Така че – това е само за момента, но не може да продължава до безкрай. Ако смятат, че все един и същи филм ще ни показват и ще ни сервират една и съща постна манджа и хората ще го търпят това нещо, дълбоко се лъжат.
