Според плана за работата на депутатите, Парламентът ще гласува отново на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Промените са получили подкрепа от 161 народни представители, докато „против“ са гласували 57 депутати и няма въздържали се.
Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
На 6 октомври председателят на Народното събрание Росен Желязков обяви, че измененията не са приети, тъй като не са събрали три четвърти от гласовете. Тъй като получават повече от две трети от гласовете, проектът може да бъде предложен отново не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври.
Според Конституцията и приетите правила за гласуване на измененията, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца.
Основните акценти в проекта включват укрепване на независимостта на съда, структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на прокуратурата, реформа на служебния кабинет и прозрачен избор на регулаторни органи.
Промените предвиждат, Висшият съдебен съвет да остане административен и кадров орган само за съдиите. Създава се Прокурорски съвет като административен и кадров орган за прокурорите и следователите.
Проектът предвижда редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове от 15-членен орган). Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, представлявайки различните нива на съдебната система, а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) ще бъдат членове по право. Според проекта, ВСС ще се председателства от председателя на ВКС или от председателя на ВАС при негово отсъствие.
В Прокурорския съвет представителите на парламентарната обществена квота ще имат превес, с цел засилване на обществения надзор върху прокуратурата и гарантиране на нейната независимост и отчетност. В законопроекта са записани допълнителни функции и децентрализация на прокуратурата.
Предлага се уреждането на индивидуална конституционна жалба, като всеки български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато неговите права са застрашени или уредени по начин, несъответстващ на Конституцията.
Другите промени се отнасят до механизма за назначаване на служебно правителство.
В дневния ред на парламента е и ново обсъждане на Закона за ратифициране на Споразумението между Министерството на вътрешните работи на България и Министерството на отбраната на Украйна за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника, върнат за ново обсъждане с указ на президента от 4 декември. На 5 декември Комисията по отбрана преодоля ветото на държавния глава.
