Начало Водещи Падането на френското правителство изглежда неизбежно

Падането на френското правителство изглежда неизбежно

64
Франсоа Байру и Еманюел Макрон в Елисейския дворец, 21 юни 2022 г. (
Франсоа Байру и Еманюел Макрон в Елисейския дворец, 21 юни 2022 г./ Снимка: БТА

Падането на френското правителство изглежда неизбежно, след като опозиционни лидери един след друг отказват преговори с премиера Франсоа Байру преди вота на доверие, насрочен за 8 септември.

Премиерът поиска вота заради нерешимите разногласия за ограниченията в бюджета. Опозиционните партии отказват поканата за диалог в 12-те дни, които остават до вота.

„Всичко може да се промени през 11-те дни, които остават до вота“ – заяви Байру в реч пред ръководителите на предприятия, докато повечето опозиционни лидери отхвърлят поканата му за диалог. Той защити за пореден път бюджетните ограничения, които се налагат заради дефицита. „Ако нищо не правим, през 2029 г. дългът ни ще стигне 100 милиарда“, предупреди френският премиер.

За 1 септември, понеделник, Франсоа Байру е насрочил срещи с лидерите на всички парламентарни групи, но надеждата му за подкрепа угасва.

„Нямаме никакво намерение да участваме в спасителната операция на премиера“, заявяви в социалната мрежа „Екс“ координаторът на крайнолявата партия „Непокорна Франция“ – Манюел Бомпар, който потвърждава намерението на партията си да организира блокада и за свалянето на президента Макрон от 10 септември.

Лидерката на Еколозите – Мартин Тонделие, също отказва поканата за преговори.

Крайната левица и социалистите вече заявиха, че ще гласуват против.

С това кабинетът Байру рискува да сподели съдбата на този на Мишел Барние, свален преди осем месеца с вот на недоверие.

Повечето французи искат провеждането на предсрочни избори, след като опозиционните партии заявиха, че ще свалят правителството на малцинството по време на поискания вот на доверие следващия месец, показват последните социологически проучвания, цитирани от Ройтерс.

Допитванията показват задълбочаващото се недоволство от водената политика и риска от трайна несигурност в страната, управлявана само от кабинети на малцинството и фрагментирани по състав парламенти след преизбирането на президента Еманюел Макрон през 2022 г.

Френският държавен глава, чийто мандат изтича през 2027 г., многократно отказа да подаде оставка или да свика парламентарни избори. Въпреки че той не е коментирал публично това, изглежда все по-вероятно да замени премиера Франсоа Байру, който в понеделник поиска от парламента вот на доверие във връзка с плановете си за бюджета за 2026 г.

Огромно мнозинство от французите обаче искат парламентът да бъде разпуснат и да бъде произведен нов вот, показват отделни проучвания на агенциите „Ифоб“, „Елаб“ и „Толуна Харис Интерактив“ с резултати между 56% и 69%. Две трети от хората искат и Макрон да подаде оставка.

Антиимиграционната крайнодясна партия „Национален сбор“ получава най-голяма подкрепа да оглави следващото правителство, въпреки че няма мнозинство.

Центристът Байру се опитва да овладее дълга, който достигна до 113,9% от БВП и дефицитът, който почти се е удвоил над лимита от 3% на ЕС миналата година.

Френският президент не обсъди по време на седмичната среща с кабинета възможността за разпускане на правителството, съобщи говорителката на правителството Софи Прима. Вместо това той подкрепи стратегията на Байру и заяви, че френската фискална ситуация нито трябва да бъде отричана, нито драматизирана.