Според анализаторите, се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да запази основните лихви в еврозоната без промяна на предстоящото заседание на Управителния съвет, въпреки нарастващите инфлационни рискове, произтичащи от конфликта в Близкия изток.
Решението ще бъде оповестено по-късно днес. Това заседание е второто, на което България участва официално в процеса на вземане на решения, представена от управителя на БНБ, Димитър Радев, който за първи път ще гласува. След срещата ще последва пресконференция с президента на банката, Кристин Лагард.
На заседанието през февруари основните лихви останаха същите за пети пореден път, с 2% за депозитната лихва (основен показател за еврозоната, който банките получават, когато депозират средства в централната банка на нощна база), 2.15% за основните операции по рефинансиране (лихвата, която банките плащат при заем от ЕЦБ за седмичен период) и 2.40% за пределното кредитно улеснение. Институцията в Франкфурт планира да намали основните си лихви с два процентни пункта до юни 2025 г. от историческия максимум от 4% през 2023 г. заради увеличаващата се инфлация.
Военните действия в Иран и растящите цени на енергията оказват влияние върху паричната политика на ЕЦБ, която досега е била в т.нар. „благоприятна позиция“, отбелязвана от Лагард и членовете на Управителния съвет.
Засилването на цените на нефта и природния газ води до нови очаквания за затягане на лихвите, като инвеститорите правят паралели с инфлационния шок от 2022 г. след руската инвазия в Украйна. Въпреки това централната банка вероятно ще избегне прибързани мерки.
Участниците на пазара оценяват вероятността за поне едно повишение на лихвите през 2026 г., с очаквано увеличение от 0.25 процентни пункта от юли. Суаповите пазари показват около 70% вероятност за второ повишение до края на годината.
Икономистите обаче остават по-внимателни. Според проучване на Блумбърг, само 7% от анкетираните очакват промени в лихвите до края на 2026 г., а под една трета предвиждат затягане на паричната политика до края на следващата година.
Основният фактор за разликата между пазарите и икономистите остава неяснотата относно продължителността на конфликта с Иран. Мнозинството аналитики смятат, че конфликтът ще бъде краткосрочен, въпреки съществуващата разнообразие в оценките.
Допълнителен натиск върху ситуацията оказа изявлението на върховния лидер на Иран, аятолах Моджтаба Хаменей, относно затварянето на Ормузкия проток, както и позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който поставя предотвратяването на ядреното въоръжаване над цените на петрола.
Членовете на Управителния съвет на ЕЦБ издържат дават сигнали за готовност да реагират при нов инфлационен шок. Четирима от петима икономисти вече предвиждат, че следващата стъпка на институцията ще бъде повишаване на лихвите, а почти 60% от анкетираните посочват нарастващи рискове от инфлация.
Въпреки това, нито един от анкетираните не очаква промяна на лихвените проценти на предстоящото заседание, като около две трети смятат, че е твърде рано да се оцени дали конфликтът ще промени значително икономическите перспективи.
„Рано е за окончателни изводи относно ефектите“, заяви пред Блумбърг Бил Дивани, старши икономист за еврозоната в „Ей Би Ен Амро“ (ABN Amro). Според него Управителният съвет ще продължи да проявява бдителност и готовност за реагиране при необходимост.
Според „Блумбърг икономикс“ (Bloomberg Economics), ЕЦБ е изправена пред необичаен спектър от възможни сценарии за инфлацията, като нестабилността на цените на петрола затруднява прогнозите. Анализът сочи, че при липса на вторични ефекти върху икономиката, настоящите ценови нива на енергията не оправдават по-строга парична политика.
Някои членове на ЕЦБ обаче вече заемат по-твърда поза. Управителят на централната банка на Словакия, Петер Казимир, заяви, че намаленията на лихвите „определено не са на дневен ред“, а възможно повишение може да се окаже „по-близо, отколкото много хора предполагат“. Подобни сигнали идват и от президента на „Бундесбанк“ (Bundesbank, германската централна банка) Йоахим Нагел, както и от естонския централен банкер Мадис Мюлер.
Президентът на ЕЦБ, Кристин Лагард, подчерта, че банката ще предприеме необходимите мерки, за да предотврати нов рязък скок на инфлацията, подобен на ситуацията през 2022 и 2023 г., когато тя надхвърли 10%.
„Стои по-висока чувствителността на ЕЦБ към предлагането в момента“, коментира Анджей Щепаняк, старши икономист за Европа в „Номура“ (Nomura).
Според икономистите от „Барклис“ (Barclays), „Очакваме ЕЦБ да признае, че икономическите последици от конфликта в Близкия изток остават неясни, като тенденциите показват повишена инфлация на краткосрочен план и отслабена икономическа активност“, което беше споделено в бележка до клиентите им, цитирана от Уолстрийт Джърнъл.
Подобно на други водещи централни банки, част от управлението на ЕЦБ вече е имало опит с подобни кризи. Преди четири години институцията разглеждаше последствията от руската инвазия в Украйна, а в края на 2023 г. анализираше сценарии, свързани с конфликта в Газа, включително потенциалното затваряне на Ормузкия проток.
Сега се очаква тези сценарии да бъдат обновени, а ЕЦБ вероятно ще предостави информация за потенциалното икономическо въздействие на конфликта, без да се ангажира с конкретни стъпки относно лихвените проценти.
Още през декември 2023 г. експертите на институцията оцениха, че повишението на цените на петрола от 80 до 130 долара за барел, в съчетание с растящите цени на природния газ, може да доведе до намаляване на икономическия растеж в еврозоната с близо 0.75 процентни пункта и до увеличение на инфлацията с почти 1 процентен пункт.
На предстоящото заседание централната банка вероятно ще акцентира на високата степен на несигурност и ще се въздържи от конкретни насоки относно бъдещите лихвени политики, уверявайки, че няма да позволи на инфлацията да излезе извън контрол, докато спомените за рязкото увеличение на цените на енергията и храните през 2022 г. все още са свежи.
„Няма да позволим инфлацията да се задържи“, заяви управителят на „Банк дьо Франс“ (Banque de France), Франсоа Вилроа дьо Гало в интервю по радиото миналата седмица.
Управителният съвет на ЕЦБ включва шестима членове на Изпълнителния съвет и управителите на националните централни банки на страните от еврозоната. С присъединяването на България, броят на националните банки в Съвета е 21, като правото на глас на управителите е организирано по ротационен принцип. Дори при отсъствие на гласуване на конкретно заседание, управителите активно участват в обсъжданията и формирането на решенията.
