Обсъжданата напоследък реформа в системата за паркиране в София, която включва разширяване на платените зони, актуализация на тарифите и планиране на нови паркинги, провокира активна дискусия сред обществеността, специалисти и политически лидери. Инициативата, предложена от кмета Васил Терзиев, има както свои поддръжници, така и противници, като вторите делят по-голямата част от мнението.
Подкрепа „За“: оптимизация на паркирането и инфраструктурни инвестиции
Кметът обосновава реформата като цялостно решение на постоянното недостиг на паркоместа в столицата. В свои изказвания пред медиите и в официални документи на общината той акцентира, че проектите се подкрепят от значителна част от населението, след проведени анкети с над 22 000 участници, които определят паркирането като основен проблем в града.
„Тази инициатива представлява първа важна стъпка към по-справедливо, удобно и предсказуемо паркиране в София – система с ясни правила, повече свободни места и увереност, че средствата от паркиране ще бъдат реинвестирани в кварталите за подобряване на градската среда“, поясни кметът при анонсирането на проекта.
На брифинг той разкри, че са анализирани над 269 обекта за потенциално изграждане на многоетажни паркинги посредством публично-частно партньорство, без да се променя собствеността върху имотите.
В интервю за „Капитал“ Терзиев подчерта, че реформата трябва да улесни ежедневието на гражданите.
„…след известно време ще се видят значителните ползи от нейното прилагане – от нормализиране на паркирането в кварталите до допълнителни средства за тротоари, улици и подобрена инфраструктура.“
Против: критиките на опонентите
Критиките към плановете за нови многоетажни паркинги в София се концентрират около няколко съществени точки, които обединяват граждански организации и част от опозиционните общински съветници и специалисти по градско проектиране.
Според тях, проектът може да повтори дългогодишен модел на управление на трафика, който не предоставя системно решение, а просто отлага проблема.
„Спаси София“, бивш коалиционен партньор на кмета, разкрива, че изграждането на нови паркинги стимулира използването на лични автомобили, а не ограничава трафика.
Критиците подчертават принципа на т. нар. „индуцирано търсене“ – колкото повече паркоместа се създават, толкова повече автомобили влизат в града. Според тях, инвестициите следва да бъдат насочени към обществен транспорт, велоалеи и пешеходна инфраструктура, а не за автомобили.
Друг важен запит е недостатъчната публична информация относно конкретните параметри на проектите – точните местоположения, капацитета, ценовите условия и условията на публично-частните партньорства.
Някои общински съветници поставят под риск дали такъв модел няма да доведе до дългосрочни ангажименти с частни оператори, в ущърб на обществения интерес, без реален контрол върху цените и достъпа. Карлос Контрера изрази опасения, че намеренията на кмета подлагат на финансов риск.
Има и критики относно влиянието върху градската среда. В райони с вече ограничени зелени площи се изразява притеснение, че многоетажните паркинги ще влошат качеството на живот, ще увеличат шумовото замърсяване и ще променят облика на жилищните зони.
Според местни инициативни комитети, такива проекти трябва да се реализират само след задълбочени обсъждания с жителите на засегнатите райони.
Накрая, част от критикуващите определят начинанието като политически прибързано – стартирало в момент на силно обществено недоволство около цените на паркирането и разширените платени зони.
Според тях, именно този контекст обяснява защо предложението за паркинги, доскоро искано от гражданите, днес предизвиква скептицизъм и недоверие към намеренията и методите на реализация от страна на общината.
Проблемът с паркирането в София остава пренебрегван през дългогодишно управление на столицата. Т. нар. „буферни“ паркинги около метростанции показаха, че това решение не е устойчиво. Въпреки това, не може да се твърди, че те са увеличили трафика в града.
Създаването на нови паркинги е закъсняло решение, което местните власти е трябвало да вземат по-рано, което е довело до натрупване на редица проблеми. Вярно е, че само с изграждането на паркинги, проблемът с трафика в София няма да бъде разрешен, но е логично, предвид районирането на столицата на „синя“ и „зелена“ зони.
Това райониране може да не влезе в сила веднага, но със сигурност ще бъде наложено в близко бъдеще от тази или от друга власт. В този контекст, естественото изтласкване на автомобили от тези зони ще предизвика задръствания в кварталите извън тях, което вече се наблюдава, като паркингите на големите хипермаркети са пълни през делнични дни – явно не заради пазаруване.
Ключовият въпрос е къде действително е нуждата от нови паркинги и как точно ще бъдат реализирани. Контрааргументът, че подобно решение може да се окаже икономически неефективно, ще бъде или опроверган, или ще бъде доказан от интереса или неговата липса от страна на частни инвеститори. Те са тези, които биха имали интерес от печалба и следователно биха оценили риска. Обратно, финансовият риск по-скоро съществува за общината, ако тя сама реши да изгражда тези съоръжения с обществени средства, без да е ясна ползата от това. В крайна сметка, пазарът ще определи окончателно дали подобни обекти да съществуват или не.
