От години сме свидетели на двойния аршин в управлението на прокуратурата. Изглежда, че кариерният растеж, носенето на дисциплинарната отговорност и наказанията не се осъществяват по установените за това правила, а по-скоро по волята на главния прокурор. И за това има съвсем конкретни примери.
За Димитър Франтишек Петров
Примерът от тази седмица се нарича Димитър Франтишек Петров. Името му нашумя през пролетта на 2017 г. (към онзи момент прокурор в Софийска районна прокуратура, СРП) за това, че удари дете на опашката на училищна лавка, което го е прередило. Въпреки наложеното от административния му ръководител дисциплинарно наказание „забележка“, Прокурорската колегия на ВСС го отмени. Посочен е от Илия Златанов като участник в аферата „Осемте джуджета“, известен е с това, че прекрати досъдебното производство по „Яневагейт“, отказва да повдигне обвинение срещу Делян Пеевски за набеждаване и участва рамо до рамо с Гешев при ареста на Иванчева и заместничката ѝ. Широко затворените очи на ПК на ВСС не просто не доведоха до санкциониране на Франтишек, напротив – бе услужливо благоразположена към завидното му кариерно развитие. От СРП е командирован в Софийска градска прокуратура (СГП), става зам.-административен ръководител на Специализираната прокуратура, която впоследствие оглави, командирован в Апелативната специализирана прокуратура, командирован във ВКП и преназначен в СГП.
Изглежда обаче Димитър Франтишек Петров по един или друг начин е сгазил лука пред capo di tutti capi и, подобно на своя благодетел Иван Гешев, е загубил благосклонността на същия този съвет, който го изстреля професионално на високи/ключови постове. Тази седмица срещу него бе образувано дисциплинарно производство по предложение на Борислав Сарафов, а преди два месеца бе командирован в Районна прокуратура Смолян, което също представлява своеобразно наказание (прилагано с голям успех още от Филчев).
За двойния стандарт на Прокурорската колегия
За да поставим случая в контекст и за да не сме голословни по отношение противоречивата практика на ПК на ВСС, припомняме няколко казуса. Докато на Франтишек не му се чака по опашки и се саморазправя, недолюбвания от Гешев прокурор Георги Асенов много бързо се оказа отстранен от длъжност (по предложение на главния прокурор) от същата ПК и с повдигнато обвинение (хулиганство и унищожаване на чуждо имущество – телефон) за твърдяно спречкване с охрана в плевенска болница. Бившият административен ръководител на СРП Невена Зартова, която заговори за „двете семейства“ в съдебната власт (на Пепи Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса), се оказа с дисциплинарно наказание (намаляване на заплатата). За образуването на делото срещу Пепи Еврото, освен срещу нея, институционално противодействие имаше и срещу прокурора Константин Сулев – повдигнато обвинение за престъпление по служба (делото е прекратено от СГС).
Примерите далеч не са изчерпателни, а конкретните личности са важни дотолкова, доколкото спомагат дълбоките институционални дефицити и противоречия да очертаят последователен модел на поведение:
- Угодническата избирателност на прокурорската колегия в уж сходни казуси. Изглежда физическата саморазправа с деца е далеч по-малко укоримо от скандал с възрастни в болница, за който удобно се повдига обвинение, позволяващо замесеният магистрат да се отстрани временно от длъжност. Единодушното козируване пред главния прокурор на членовете на колегията не е изненада. Свидетели сме на тази тенденция от години;
- Усещането, че институцията и правилата са без значение – решенията се взимат другаде, конците са дърпани от друг;
- Нелегитимните центровете на власт може да са два или повече и при стълкновение между тях по устав биват преследвани лоялните на единия. Това обаче разкрива опасната тенденция все по-голяма концентрация и консолидиране на власт да се съсредоточава в един от тях;
- Ако не следваш решенията, взимани от друг, можеш да бъдеш отлюспен толкова бързо, колкото си се развил в кариерата;
- На фона на този властови произвол професионалната организация на прокурорите очаквано, традиционно и последователно мълчи. В същото време обаче беше особено гласовита при рутенето на конституционните изменения, свързани със съдебната власт. Не броим и новина на сайта им, че предстои есенно залесяване в Копривщица, което Асоциацията организира.
Същите тези хора ни убеждават, че реформа в прокуратурата не е необходима, че решението на Конституционния съд е чудесно и всичко работи безупречно. Всъщност то наистина работи безупречно – за тези, които управляват правосъдието необезпокоявани.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
