Как Румен Радев е намерил подходящия момент да подаде оставка и по какъв начин това се отразява на политическата ситуация в България, обсъдиха политолозите Атанас Радев и Борис Попиванов, както и социолозите Боряна Димитрова и Евелина Славкова.
Оставка
Атанас Радев посочи, че времето е стратегически избрано с оглед на наближаващите предсрочни парламентарни избори и енергията, натрупана след протестите. Той подчерта, че Радев се възползва от уважението към институцията, с което поставя нови стандарти в историята.
Според Евелина Славкова, президентът е подал оставка в крайния момент, за да се включи активно в политиката. Тя уточни, че трудно може да се идентифицира „правилен“ момент в абсолютен смисъл, а по-скоро се касае за различни слоеве на политическа стойност. Ако Радев бе изчакал до края на мандата си, ефектът от бъдещия политически проект би бил значително по-слаб. Ооставката по време на мандата му позволи да използва институционалната легитимност и публичната видимост, а това решение е опит за максимално използване на политическия му потенциал.
Борис Попиванов определя момента като удачен и акцентира на последователността в действията на Радев. Той напомни, че Радев обяви желанието си за втори мандат година преди края на първия, а сега прави същото за поста премиер. Попиванов сподели, че сегашният политически климат е благоприятен за нов партиен проект, особено след изпразването на цикъла, започнал с протестите през лятото на 2020 г. Според него надеждите, свързани с проевропейските позиции на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, както и евроскептичните настроения около „Възраждане“, са значително разклатени. В този контекст, Радев се явява като фигура, която обявява края на този период и предлага нов вариант.
Боряна Димитрова добави, че моментът е изключително подходящ както за личната позиция на Радев, така и за неговия политически проект. Тя поясни, че партиите в парламента му предоставят дословно „подарък“ за бърз старт. Димитрова изтъкна три основни причини за успешността на този подход: първо, Радев все още има висок институционален рейтинг в сравнение с другите лидери; второ, протестите активизират социалната енергия и желанието на гражданите да участват в изборите; и трето, той няма задължението да изразява позиции по важни геополитически въпроси, което временно му дава предимство.
Промени в политическата среда
Радев демонстрира сериозни намерения, особено след обръщението си към нацията за съвместно търсене на антикорупционен консенсус, което напомня за коментарите на Милен Любенов относно дилемата корупция-антикорупция. Атанас Радев сподели, че е видно против кого атакува Радев, тъй като през деветте години в политиката му е ясно кои са противниците му и каква визия се стреми да изградят около себе си. Не бива да се забравя, че опитът за преизбиране през 2021 г. също бе със блок от протестни партии, добави Атанас Радев.
Според Евелина Славкова, оставката на президента ще предизвика важни последици. Новият политически проект с разпознаваем лидер може да активизира избиратели, особено тези, които са апатични и не се идентифицират с традиционните партии. Тя предвиди, че такова развитие ще принуди съществуващите партии да се реорганизират, което би могло да доведе до нови коалиции и намаляване на броя на политическите сили в парламента. Такова преструктуриране ще засили тенденцията за персонализация на политиката, при която доверието е по-скоро в личности, отколкото в самите партии и идеологии.
Борис Попиванов отбеляза, че ефектът от оставката на Радев и създаването на нова партия ще повлияе на целия политически ландшафт. Той добави, че по-малките партии, както ИТН и БСП, могат да се сблъскат с сериозни предизвикателства и да загубят подкрепа от избиратели, които преди това са смятали „Продължаваме промяната – Демократическа България“ или „Възраждане“ за основни противници на статуквото. Според Попиванов, потенциалът на Радев е значителен, но очакванията към него ще бъдат високи, и всяко представяне под 90–100 народни представители ще се счита за неуспех. Някои от прогнозите все още са предварителни, но той е първият политик след 2009 г., който наистина може да постигне такъв резултат. След оставката България ще има и първата жена президент в съвременната си история – Илияна Йотова, която ще поеме поста в поляризирана политическа обстановка и с предизвикателството да сформира служебно правителство.
В настоящия момент основно ще се промени характеристиката на кампанията. След изборите ще можем да направим по-дълбоки анализи на трансформациите, коментира Боряна Димитрова. Тя сподели, че Радев има реална възможност да привлече избиратели от партии с близки идеологически позиции. Някои от тях може да отслабнат толкова, че да не влязат в парламента, докато други ще влязат, но на по-общо ниво националистическите и русофилските погледи ще бъдат представени от Радев. Според Димитрова, конкуренцията между статуквото и антикорупционните инициативи ще създаде възможности за бъдещо партньорство между Радев и част от опозицията, но визията за реформа в съдебната система ще бъде ключова. Остава въпросът дали ще се намери мнозинство от 160 гласа и с кого, и под каква мотивация, а сблъсъкът между управленски решения и очакванията на избирателите ще покаже колко устойчив е проектът на Радев и какво влияние ще има той върху политическата среда в страната, заключи Димитрова.
