Начало Анализ Остава неясно как и защо бяха убити трима руски журналисти в ЦАР

Остава неясно как и защо бяха убити трима руски журналисти в ЦАР

455
Сподели
журналисти

Би бил забележителен материал. Гигантска златна мина, за която се предполага, че се контролира и охранява от хора на един от най-близките до президента Владимир Путин, в отдалечена африканска държава, където се намират богати находища на диаманти и уран – които Кремъл иска да добива.

Трима руски журналисти се насочват към Централноафриканската република (ЦАР), за да заснемат документален филчм за предполагаемите връзки между Путин и страна, чието правителство се нуждае от неговата помощ, за да се справи с бунтовниците.

Те искали да открият подробности за дейността на Евгений Пригожин от близкото обкръжение на Путин. Пригожин е бизнесмен, получил прякора „готвача на Путин“ заради връзките си с Кремъл, а също и заради ролята на наемниците, свързани с Пригожин.

51-годишният кореспондент Орхан Джемал, 547-годишният режисьор Александър Расторгуев и 33-годишният оператор Кирил Радченко минали през Сибута, разположен на 200 км. североизточно от столицата нна ЦАР Банги, насочили се към Бамбари, където планирали да се срещнат с посредник, който бил обещал да организира срещи с чиновници.

По думите на техни колеги тези журналисти се опитвали да заснемат материали за златната мина Ндассима, с чието преоборудване според някои източници, се занимава някаква руска компания и която се охранява от частната военна компания „Група Вагнер“ – смята се, че тези компании са свързани с Пригожин.

Макар Кремъл да отрича информацията за свои връзки с „Група Вагнер“, бойци от кази компания воюваха в Украйна и в Сирия с одобрението на руските въоръжени сили. Нейният водач Дмитрий Уткин се срещна с Путин на един банкет през 2016 г. и той има орден за смелост.

Когато тримата журналисти се приближавали към Сибута, колата им била спряна от хора, които според някои информации, били мюсюлмански екстремисти и които разстреляли с автомати журналистите. Местната преса съобщи, че мъж с едро телосложение – най-вероятно Джемал – умрял първи, защото отказал да даде оборудването и съдържанието на джобовете си на въоръжените екстремисти.

Обстоятелствата около гибелта на тримата журналисти остават загадка. На 3 август външното министерство на Русия съобщи, че те са били убити от хора, които искали да ги ограбят. Шофьорът на колата оцелял и, както съобщил един чиновник от разположения недалече град, журналистите били застреляни при нападение, в което участвали 10 говорещи арабски мъже.

Някои колеги на загиналите журналисти в Москва се съмняват, че това е било грабеж и според една от версиите, те са били объркани с руски военни. Тяхното убийство поставя пред нас същите въпроси, на които те се надявали да намерят отговори в снимачния процес по своя филм, и да се хвърли светлина на опитите на Москва да се закрепи в страна, която е обхваната от гражданска война, но която е много богата на минерални ресурси. В ЦАР има Богати находища на злато, диаманти и уран, и очевидно Русия е получила възможност да добива тези ресурси в замяна на оказването на военна помощ на правителството, което се бори с бунтовници, които контролират 80% от територията на страната.

ЦАР се потопи в хаос, след като предимно мюсюлманските бунтовници заставиха президента Франсоа Бозизе да слезе от власт през 2013 г. Като бивша страна-колонизатор Франция се ползваше от достатъчно голямо влияние в ЦАР, но през 2016 г. тя изведе оттам своите миротворци, оставяйки само 350 свои войници за поддръжка на мисията на ООН.

Независимо от действащото ембарго през миналата година ООН разреши на Русия да достави на правителството на ЦАР огнестрелно оръжие, а също така и 175 руски военни и цивилни съветници, които трябваше да провеждат подготовка на службите за сигурност на страната. Москва заяви, че тази помощ е била оказана с цел укрепване позициите на правителството на президента Фостен-Арканж Туадер. В замяна Русия получила достъп до икономическите възможности в ЦАР. През март от външното министерство на Русия заявиха, че развиващите се връзки с тази република включват „взаимноизгодно“ споразумение за добив на природни ресурси.

Тези сделки се разглеждат като част от по-мащабното „завръщане“ на Русия в Африка с цел възстановяване на предишните тесни връзки, характерни за съветската ера, на фона на отслабващия интерес от страна на Запада. През май Путин спомена за тези връзки по време на срещата си с Туадер в Санкт Петербург.

В репортажа на агенция Corbeau News от тази седмица се разказваше, как източници видели как някакъв „руски командир“ пътувал, за да оглежда находищата на диаманти край Бриа, на североизток от Банги.

Ролята, която „Групата Вагнер“ играе в тази република – ако въобще играе някаква роля – остава загадка. Смята се, че Пригожин финансира тази компания, а също така стои зад „фабриката за тролове“ в Санкт Петербург., която се занимава с разпространяването на кремълска пропаганда в мрежата. Пригожин отрича всичко това.

Две добивни компании, за които се предполага, че са свързани с бизнеса на Пригожин, бяха създадени в ЦАР след срещата на Туадер с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров, която се проведе в Сочи през октомври. Московският активист Иля Шуманов отбеляза, че фактът, че една от тези компании е дъщерна на фирма за сигурност, доказва, че „разполагането на частни военни дружества там и проникването на Русия в добивния сектор са части от едно цяло“

Том Парфит, в. „Таймс“

Коментари