- Дипломатическите усилия от последните дни за прекратяване на руската инвазия в Украйна завършиха без успех. Русия твърди, че е отворена за преговори с Киев, но не показва готовност за отстъпки. САЩ оставят да се разбере, че може да се оттеглят от преговорния процес. Какво ще се случи след това?
През миналата седмица се случиха два значими събития, свързани с дипломацията за прекратяване на конфликта между Русия и Украйна:
Първо, Русия и Украйна провеждат мирни разговори в Турция – първите за последните три години. Те приключиха около 90 минути след началото си, без признаци на напредък и без участие на високопоставени представители.
След това, американският президент Доналд Тръмп проведе дълъг телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. След разговора, Тръмп заяви, че Русия и Украйна „незабавно“ ще започнат директни преговори за прекратяване на огъня, но Путин не изрази такава категоричност.
Основният иск на Украйна и Запада, а именно 30-дневно примирие, остана неизпълнен. Руските атаки продължиха по време и след преговорите в Истанбул, докато Украйна извърши удари с дронове по руски цели в отбранителната индустрия.
В публикация в социалните мрежи след разговора с Путин, Тръмп намекна, че САЩ може да се оттеглят от усилията за постигане на мирно споразумение.
Това стана четири месеца след завръщането на Тръмп в Белия дом с обещанието, че ще му трябват само ден-два, за да сложи край на войната.
Тръмп наложи директните преговори между агресора – Русия се и жертвата – Украйна, с цел доказване, че мирът е възможен чрез дипломация.
В същото време, Европа, Украйна и САЩ, представяни чрез предишния президент Джо Байдън, поддържат тезата, че целта на Русия е унищожаването на Украйна. Затова Русия трябва да бъде изолирана, а Украйна – въоръжена, за да устои на агресора.
Какво следва напред?
Нови преговори? Меморандум?
В понеделник Тръмп написа в своята социална мрежа, че Русия и Украйна „незабавно ще стартират преговори за прекратяване на огъня и, още по-важно, за приключване на войната“. Той предложи Ватикана като възможно място за разговорите.
Точно там, във Ватикана, Тръмп се срещна с украинския президент Володимир Зеленски наскоро, по време на погребението на папа Франциск.
След публикацията на Тръмп, нямаше информация от Киев или Москва за предстоящи срещи. Въпреки това, финландският президент Александър Стуб обяви, че страните вероятно ще проведат „технически разговори“ във Ватикана следващата седмица.
Зеленски, който също разговаря с Тръмп в понеделник, изрази готовност „за всеки формат на преговори, който би дал резултат“, но добави, че „ако Русия продължи да поставя нереалистични изисквания и да саботира напредъка, трябва да има сериозни последствия“.
До момента, Русия не проявява признаци, че е готова за съществени отстъпки. Напротив, честичко изпраща объркващи сигнали и повтаря отдавна изказани позиции, които Украйна определя като неприемливи.
Например, Путин обяви необходимостта от „премахване на първопричините“ за войната, което включва спиране на стремежа на Украйна за по-тесни отношения с ЕС и НАТО.
Путин е използвал това желание, за да прехвърли вината за непредизвиканата инвазия на Украйна.
Докато Тръмп говореше за незабавни преговори, позицията на Путин не беше така категорична. Той посочи, че Русия е готова да работи с Украйна за изготвяне на „меморандум за възможно бъдещо мирно споразумение“.
Според анализатори, Путин използва подобни неясности, за да забави процеса към примирие, докато Москва се стреми да увеличи числеността на войските, да произведе повече оръжия и да укрепи бойните си позиции.
Какво пречи на преговорите
Специалисти по конфликта често посочват, че основната цел на Путин не е просто територия, а подчинението на Украйна, за да бъде тя под контрол на Москва.
Въпреки това, контролът върху територията е може би най-критичният спорове между Киев и Москва, който възпира преговорите.
През септември 2022 г. Путин без основание заяви, че четири украински области – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, принадлежат на Русия. В момента руските сили контролират само части от тези региони.
Според украински официални лица, руската делегация е заявила, че примирие не може да бъде постигнато, докато Украйна не изтегли войските си от тези области и поиска международно признание за тяхната принадлежност на Русия.
Темата за територията наречена неприемлива от Украйна. Зеленски потвърди, че Киев няма да оттегли войските си от родната си територия.
Русия продължава да намалява напредъка си в завладяването на териториите, които все още не контролира.
„[Руската] армия не е в състояние да завземе останалите части от четирите региона“, казва Ян Матвеев, руски военен експерт, който живее извън страната.
В същото време, след неуспеха на украинската контраофанзива миналата година, шансовете за значително възстановяване на територии в близко бъдеще са минимални.
„Русия иска територии, които в момента няма и за които няма право, а Украйна иска това, което не може да възвърне чрез военни средства“, заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио.
САЩ отстъпват от преговорите?
В понеделник Тръмп спомена, че САЩ може би ще оставят Украйна и Русия сами да се справят с преговорите напред, въпреки че именно той настоява за тяхното начало.
Условията за примирие „ще бъдат договорени само между двете страни, тъй като те знаят детайлите на преговорите, които никой друг не може да знае“, заяви Тръмп.
По-късно той отвори темата, че Вашингтон може да се оттегли от дипломатическите усилия, но добави, че този момент не е дошъл и все още е възможен напредък.
„Ако не стане, просто ще се оттегля и те ще трябва да продължат“, посочи Тръмп. Според него има определена „червена линия“, след която той би се отказал от натиска за постигане на споразумение, но не желае да разкрива детайли, „тъй като това усложнява преговорите“.
Санкции за Русия, подкрепа за Украйна
Надеждата за напредък е причината, поради която Тръмп не е наложил нови санкции на Русия. Това се случва в момент, когато ЕС е въвел 17-ия пакет от санкции на Москва от началото на войната и Великобритания разглежда нови „значителни“ наказателни мерки.
Според Тръмп, нови санкции срещу Русия биха могли да „влошат“ ситуацията.
На въпрос за продължаването на военната помощ за Украйна, Тръмп уточни, че това зависи от това докъде ще стигнат мирните усилия, и добави, че вярва, че Путин иска да сложи край на войната.
Много анализатори обаче са несъгласни с това и смятат, че е малко вероятно Путин да отстъпи, освен при сериозни неуспехи на бойното поле или политически сътресения в Русия. И двете неща не изглеждат вероятни в близко бъдеще.
Моментът, в който Москва ще представи условията за прекратяване на огъня, предполагаем в меморандума на Путин, остава неизвестен.
„Няма крайни срокове и не може да има. Важно е всички да искат бързо решение, но дяволът е в детайлите“, коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Според съветника на Зеленски Михайло Подоляк, руските изисквания остават непроменени.
„Това включва премахване на така наречените „първопричини за войната“, което Русия интерпретира като желанието Украйна да престане да съществува“, отбеляза Подоляк.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа„.
