Ако има нещо, което организаторите на Олимпийските игри се опитват да ни убедят, то е, че политиката няма място в най-голямото спортно събитие в света.
Това е принципът, цитиран от Международния олимпийски комитет (МОК) в навечерието на летните игри в Париж, когато обяви, че спортисти от Русия и Беларус могат да се състезават, въпреки участието на техните страни в нахлуването в Украйна.
Този принцип стои и и зад решението на МОК да игнорира призивите да попречи на Израел да участва в игрите заради войната в Газа.
Истината обаче е, че Олимпиадата е политическа, винаги е била политическа и винаги ще бъде политическа. Попитайте Адолф Хитлер, Владимир Путин или Астерикс от Галия.
На пръв поглед Игрите са празник на атлетизма. Но под повърхността те кипят от политика още от първоначалните Олимпийски игри в Древна Гърция, когато различните градове-държави са използвали случая за политически маневри и изграждане на съюзи.
Съвременните игри (проведени за първи път неслучайно в Гърция на годишнината от обявяването на независимостта на страната от Османската империя) може би са били основани на най-благородния политически принцип – насърчаването на международната добра воля, но бързо бяха пронизани от национализъм, пропаганда, измама и в крайна сметка дори тероризъм и убийства.
Тази тъмна страна на Олимпийските игри беше тема на емблематичният комикс от 1968 г. на френските карикатуристи Рене Госини и Алберт Удерзо „Астерикс на Олимпийските игри“. В книгата малкият Астерикс пътува от своето обсадено галско село до Гърция, за да се състезава срещу мускулестите спартанци и едрите римляни. Римляните, напълно бити и унизени от гърците, са подмамени от Астерикс да изпият вълшебната отвара от неговото село (еквивалента на допинг за онова време) преди последното състезание на Олимпиадата. Но римляните са арестувани за измама и Астерикс е обявен за победител по подразбиране.
Макар и измислица, анимационният филм за Астерикс е вдъхновен от реалния свят, в който поредица от диктатори и военнопрестъпници са използвали Игрите, за да разпалват популистки емоции или ги използват, за да разпространяват идеите си.
Най-позорен е фактът, че нацисткият лидер Адолф Хитлер се опита да използва Олимпиадата през 1936 г. в Берлин, за да отпразнува своите теории за расовото надмощие – само за да види мечтата си разбита от чернокожия американец Джеси Оуенс, който печели четири златни медала.
Игрите през 1972 г. бяха цел на палестинската терористична група „Черният септември“, която все заложници в олимпийското село в Мюнхен, убивайки 11 израелци и 1 западногермански полицай.
Следващите олимпийски игри в Монреал бяха бойкотирани от 29 държави в знак на протест срещу участието на Нова Зеландия, след като нейният отбор по ръгби прави турне в Южноафриканската Република (ЮАР) по-рано през годината. А причината е апартейдът в страната.
Бойкотите от времето на Студената война доминираха на Игрите през 1980 в Москва и 1984 г. в Лос Анджелис, тъй като Съединените щати и СССР оставиха своите спортисти у дома.
Съвсем наскоро руският президент Владимир Путин и китайският Си Дзинпин използваха Олимпиадата, за да легитимират и прославят своите нации (и себе си).
Пекин беше домакин на Игрите два пъти през този век, използвайки Олимпиадата през 2008 г., за да се обяви като световна сила под ритъма на 2008 барабанисти по време на впечатляваща церемония по откриването. Зимните игри в Китай през 2022 г. бяха засенчени от призивите за бойкот заради отношението на Пекин към малцинственото уйгурско население.
Но никой не е използвал игрите за политическа изгода толкова, колкото руския президент Владимир Путин. След Олимпиадата през 2008 г. в Китай и нахлуването в части от съседна Грузия, руският лидер го направи отново шест години по-късно.
Кремъл първо организира допинг заговор на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г., за да гарантира, че Русия ще завърши на върха на таблицата с медали. След тази проява на национализъм, изпрати „малки зелени човечета“ на Кримския полуостров, поставяйки началото на десетилетие брутални убийства и сражения в Украйна.
Олимпийските игри през 2024 г. вече бяха помрачени от политическите катаклизми във Франция, след като президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори миналия месец. Други политически въпроси, които може да проправят път към Игрите, включват войната в Украйна, израелско-палестинският конфликт и обвиненията в измама на Китай от страна на САЩ
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
