Стои въпросът за качеството на образованието у нас, то трябва да постигне функционална грамотност и адекватни умения на учениците за пазара на труда. Това е извод в проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) с насоки за реформи в образованието, представено днес на дискусия, организирана от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).
На нея беше обсъдена ролята на образованието и уменията като потенциал за икономически растеж.
По отношение на работната сила и демографията проучването отчита, че се очаква в следващите 25 години населението у нас на възраст от 20 до 69 години да се свие с 800 000 души, което е свързано и с промяна в профила на работещите. Икономиката се пренастройва да работи с работна сила, която е по-възрастна и има нужда от преквалификация – над 25 процента от всички заети през 2023 г. са над 55 години, за първи път заетите над 55 години са повече от заетите до 34 г. Очаква се, че младите хора между 20 и 29 години ще сменят най-много работа, най-вероятно ще сменят и сферата, в която работят поне веднъж, а дигиталните умения ще бъдат изключително важни в този процес, отбеляза старши изследователят в ИПИ Петър Ганев при представянето на изследването.
Според данните за последните 20 години реалната производителност в услугите расте средно с 2,8 на сто годишно, а в индустрията с 2,3 на сто. През 2023 г. средната добавена стойност на зает в индустрията е с 12,8 на сто по-висока от 2015 г., а в услугите с 20,3 на сто, но този ръст не може да продължи дългосрочно без развитие на човешкия капитал, отбелязват от ИПИ.
В проучването се посочва, че през последните две десетилетия резултатите от PISA демонстрират стагнацията на системата на училищно образование у нас, като последните три издания на проучването показват, че постиженията на българските ученици се влошават и в трите дисциплини – четене, математика и природни науки. Резултатите показват изоставане от средните резултати за ОИСР и от добрите примери от Централна и Източна Европа, обобщи Ганев и изтъкна важността от повишаване на функционалната грамотност и придобиване на умения от учениците в процеса на образование.
Проблемът в образованието е навсякъде и има нужда от политики, за да бъде решен, отбеляза Ганев. Изследването отчита проблема с голям брой изоставащи ученици. В цели училища средният успех по Български език и литература е под Среден 3 – в 148 училища през 2024 г., а осем училища са със средна оценка Слаб 2.
Моята оценка е, че най-вероятно говорим за поне 80 000 – 90 000 ученици, които получават под Среден 3. Това е една група деца, на които на практика образователната система не им дава нужните умения, а те после ще бъдат на пазара на труда, коментира Петър Ганев. Ние нямаме насочена политика към провалящите се училища, които под една или друга форма не успяват и то с години, добави той.
Налице е голямо струпване на ученици в групата на функционално неграмотните по математика – 54 на сто на фона на 31 на сто средно за ОИСР. Учениците с най-високи резултати остават далеч както зад глобалните лидери, така и зад страни от Източна Европа, което развенчава „мита за елитните училища“, е извод в проучването.
Според изследването интересът към математиката остава трайно нисък. Броят на учениците, които профилират математика в гимназията през последните три години е около 2200 от общо 25 000 в профилирана подготовка. Липсата на интерес към математиката и точните науки поставя пречки пред дигитализацията и високотехнологичната трансформация, отбелязват от ИПИ.
Отбелязва се, че през последните години има постепенно подобрение в средния резултат на националното външно оценяване по математика, което вероятно е следствие от структурата и трудността на изпита, но същевременно данните показват, че почти 9000 или една шеста от всички ученици са били в училища с много нисък резултат – под 20 точки. Над 10 пъти по-малко са тези в училища с висок успех – със средно над 80 точки или 769 ученици.
Според изследването близо половината от завършващите средно образование са с придобита професионална квалификация – над 45 процента през 2023 г., и те формират една трета от работната сила у нас. Изследването показва, че икономическата активност на хората с основно и по-ниско образование е около 40 процента, 76-80 процента е на тези със средно и професионално образование, а над 90 процента на висшистите.
Отчита се още, че в 15 от 20-те професии с най-висока очаквана потребност на пазара на труда системата на професионалното образование в момента подготвя много малко кадри – 0,3 на сто, както и че само 8 на сто от започващите средно професионално образование са в дуална форма на обучение.
Изследването отчита, че висшето образование осигурява трайно по-висока заетост. Разликата в заетостта на висшистите и хората без висше образование надхвърля 25 пр.п. Заетостта сред висшистите е над 90 процента, безработицата при тях е трайно под 2 процента. Завършилите висше образование имат и много по-висока заплата. Към 2022 г. средната заплата на хората с висше образование приближава 2500 лева, докато при тези без висше е 1200 лева. Заплатата във висшето образование постепенно нараства, като през 2022 г. тя надхвърля 100 процента. Проучването отчита и тенденция към откриване на все по-малко високоплатени места за хора със средно образование и изчезване на тези за хора с основно и по-ниско образование.
Симулация на ИПИ в проучването относно образователните резултати и потенциалното ускоряване на растежа разглежда два варианта – подобрение на резултатите в PISA с 25 точки и достигане на Чехия и Полша при базов сценарий с 2 процента инфлация и 2 процента реален ръст на БВП. Симулацията показва, че при реформи БВП през 2045 г. може да бъде с 10 до 30 млрд. лева по-висок или между 2,2 и 6,6 процента по-висок от базовия сценарий. Това е свързано с „преливането“ на между 100 000 и 250 000 работещи от ниско към високопроизводителни отрасли.
Служебният заместник-министър на образованието и науката Таня Михайлова, която участва в дискусията, отбеляза, че в образованието се фокусират всички проблеми от другите сектори, демографията, качеството на живот. Образованието е в основата на националната сигурност, никой не иска общество, в което хората не могат да мислят, посочи тя.
Смисълът на увеличаването на заплатите на учителите не е да гледаме в тяхното възнаграждение, това е инструментът да привлечем млади амбициозни кадри, които да влязат в образователната система, посочи още Михайлова. По думите й ни трябват изключително много млади хора, които не се притесняват да са отдадени на работата си и да запленят учениците.
По отношение на резултатите от PISA в годините те падат, те са ниски, но са константно ниски. Нашата задача е да тръгнем напред, въпросът е кога и как ще се случи, каза Михайлова. В тази връзка по думите й се пропуска важен елемент – говори се за програми, за скорости, но според нея основният проблем е асинхронизацията в процеса. Това, което е изключително важно по отношение на успеваемостта, е мотивацията, да променим нагласата и мотивацията на тези, които са в класната стая, добави тя.
В училище освен, че трябва да предаваме знания, трябва да научим нашите ученици да управляват знанията си. Управлението на знанието, умението да учиш е в основата, а иначе ние говорим за резултати, каза още заместник-министърът. Михайлова отбеляза необходимостта учебните програми да бъдат адаптивни и да отговарят на интересите на учениците, като в същото време трябва изключително много да се работи и да се промени мотивацията.
Служебният заместник-министър на образованието и науката Наталия Митева, която също присъства на представянето на проучването, отбеляза, че една от стратегическите посоки, в които се работи, е за цялостната промяна в учебните програми. Реалността е, че не само трябва да се премахне обема на знания и да се отвори пространство за умения, компетентности, умения за живота, но трябва да подпомогнем учителите да могат ги развиват, защото с инерцията, която имат, ще продължават да преподават основно знания и да изпитват по тях, обясни Митева. Заместник-министърът добави, че трябва цялостна промяна в мисленето на учителите, която по думите й не става с едно увеличение на заплатите, а става във времето с целенасочена квалификация и инвестиции в това те да могат да създават учебно преживяване за учениците, което е качествено по-различно. Митева добави, че цялата ни образователна система – от учебни програми, националния оценявания, квалификация на учители трябва да бъде ориентирана към умения.
