Независимият газопреносен оператор Ай Си Джи Би (ICGB) ще продължи с плановете си за разширяване на капацитета на междусистемната газова връзка между Гърция и България. Планира се той да бъде разширен до 5 млрд. куб. м при 3 млрд. куб. м в момента. Това ще стане въпреки липсата на пазарен интерес за резервиране на допълнителен капацитет, посочва говорител на компанията оператор в интервю за „Ес енд Пи Глоубъл Комодити Инсайтс“ (S&P Global Commodity Insights). То е публикувано днес на сайта на американската агенция за информация в областта на енергетиката и пазарите на суровини, която е подразделение на Ес енд Пи Глоубъл (S&P Global).
През 2023 г. операторът на междусистемната газова връзка е обявил процедура, в рамките на която компании, търгуващи с природен газ, са имали възможност да подадат оферти с необвързващ характер за резервиране на капацитет от газопреносната мрежа. Целта на този „необвързващ пазарен тест“ е била да бъде проучена необходимостта от разширяване на капацитета на междусистемната газова връзка между Гърция и България. Този пазарен тест е бил успешен, но последвалият търг с обвързващ характер е дал „значително по-различни“ резултати, посочва говорителят на Ай Си Джи Би.
„Този резултат няма да повлияе на стремежа на компанията да изпълни проекта за разширяване на капацитета на интерконектора, от 3 млрд. куб. м на година на 5 млрд. куб. м на година“, отбелязва представителят на оператора. Той добавя, че този проект „е от голям национален и международен интерес и компанията остава напълно ангажирана с тази задача“.
Газопроводът, чрез който са възможни доставките на втечнен природен газ от Гърция и Азербайджан за България и за други страни от региона, започна да функционира през октомври 2022 година. Проектният му транзитен капацитет е 3 милиарда кубични метра синьо гориво на година, но компанията Ай Си Джи Би обяви по-рано, че той може да бъде разширен до 5 милиарда кубични метра на година чрез допълнително нагнетяване.
Ай Си Джи Би е съсобственост на държавната компания „Български енергиен холдинг“ ЕАД и на съвместно предприятие между гръцката газова фирма ДЕПА (DEPA SA) и италианската „Едисон“ (Edison).
През 2023 г. по газопровода са транзитирани повече от 15,5 тераватчаса (1,5 млрд. куб. м) природен газ.
Около 1,57 млрд. куб. м от капацитета му е резервиран дългосрочно въз основа на 25-годишни договори, а допълнителният свободен капацитет се предлага на търгове, които се провеждат по график.
Закъснение в Александруполис
Пазарният тест на Ай Си Джи Би, при който е била проучена необходимостта от разширяване на капацитета на междусистемната газова връзка между Гърция и България, е проведен в рамките на два етапа. Първата процедура е била с необвързващ характер, а втората – с обвързващ.
„Необвързващата фаза беше много успешна. При нея беше изразен интерес към резервирането на капацитет с обем от около 4 милиарда кубични метра газ. Той трябваше да бъде използван в рамките на няколко последователни газови години“, казва още говорителят на Ай Си Джи Би пред „Ес енд Пи Глоубъл Комодити Инсайтс“.
Той посочва обаче, че втората фаза от пазарния тест, при която е трябвало да бъдат подадени оферти с обвързващ характер, е приключила през юли „с резултати, значително различаващи се от миналата година“.
„Продължаващото забавяне на пускането в експлоатация на плаващия терминал за втечнен газ край Александруполис се разглежда като основна причина за намаления интерес“ към втория пазарен тест, обяснява говорителят.
Според него пускането на този терминал е от съществено значение за работата на междусистемната газова връзка Гърция-България.
Според Ай Си Джи Би пълният капацитет на интерконектора може да бъде достигнат само при „функциониращ терминал (край Александруполис – бел. ред.), отбелязва говорителят на компанията.
Операторът на терминала – компанията „Газтрейд“ (Gastrade), очаква той да бъде пуснат в експлоатация в началото на октомври. Това е заявил през миналия месец пред „Ес енд Пи глоубъл“ говорител на гръцката компания.
Терминалът край Александруполис е с капацитет от 5,5 милиарда кубични метра годишно. Той е второто съоръжение за внос на втечнен природен газ в Гърция. Очакваше се да започне работа в края на април. Датата обаче беше отлагана няколко пъти с обяснението, че са възникнали „неочаквани технически проблеми“.
Пазарна среда
Газопреносният оператор Ай Си Джи Би посочва, че редица други фактори вероятно също са изиграли роля за липсата на интерес към търга за оферти с обвързващ характер за резервиране на капацитета.
„Несигурната пазарна среда, както и значително по-ниската цена на руския газ, транзитиран през Турция, също са от значение за намаления пазарен интерес“, отбелязва говорителят на компанията.
Доставките на руски газ през газопровода „Турски поток“ за Югоизточна Европа достигнаха през юли втория по големина месечен обем, откакто се осъществяват. Това сочат данните на „Ес енд Пи глоубъл Комодити Инсайтс“.
Доставките на руски газ по „Турски поток“ към други европейски страни през газоизмервателната станция „Странджа 2“, разположена на турско-българската граница, са възлезли на общо 1,41 милиарда кубични метра през юли. Това означава, че са транзитирани средно по 45,5 милиона кубични метра природен газ дневно. Търсенето на руски газ в региона остава силно, отбелязват експертите на „Ес енд Пи Глоубъл“.
Това е вторият по големина обем природен газ, транзитиран през „Странджа 2“, след август 2023 г., когато през станцията са подадени рекордните 1,43 милиарда кубични метра синьо гориво.
Вертикален газов коридор
Планираното разширяване на интерконектора Гърция-България е в рамките на инициативата за създаване на „Вертикален газов коридор“.
Неговата цел е да разшири транспортния газов капацитет в Югоизточна, Източна и Централна Европа, за да позволи доставката на по-големи обеми от синьото гориво от Азербайджан и регазифициран втечнен природен газ от терминали в Гърция и Турция.
Очаква се благодарение на Вертикалния газов коридор да бъдат доставяни около 10 милиарда кубични метра газ годишно в сравнение с 5 милиарда кубични метра към момента.
„Вертикалният газов коридор е ключов за осигуряването на енергийна диверсификация и за гарантиране на сигурността на доставките (на природен газ – бел. ред.) за Югоизточна Европа“, отбелязва говорителят на Ай Си Джи Би.
Ролята на Вертикалния газов коридор ще придобие стратегически характер след прекратяването на транзита на руски газ през Украйна от началото на 2025 година.
Петгодишното споразумение за транзит на руски газ през Украйна изтича в края на 2024 година. Това ще засегне доставките на синьо гориво за няколко европейски страни, които все още внасят руски газ през Украйна, сред които са Австрия и Словакия.
През януари операторите на газови мрежи от Гърция, България, Румъния и Унгария се съгласиха да разширят групата на страните, които са част от Вертикалния газов коридор. Те решиха да включат и операторите на мрежите на Словакия, Молдова и Украйна.
Говорителят на Ай Си Джи Би отбелязва, че се „проучват различни варианти за финансиране на проектите, включително и чрез американски фондове“.
„Ние активно комуникираме и привличаме източници на финансиране от американски фондове. Американската агенция за международно развитие (USAID) ще бъде ключова за енергийната сигурност, а нашата инфраструктура играе стратегическа роля при създаването на този (газов – бел. ред.) коридор“.
