На конференция в София, организирана от „Продължаваме промяната“, експерти обсъдиха как можем отново да достигнем численост от девет милиона в България, както и предизвикателствата, свързани с майчинството. Темата на форума бе „Млади семейства и доходи“.
Доц. Калоян Цветков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ подчерта, че през последните 25 години населението на България е намаляло със значителни 1,5 милиона души, с средногодишна загуба от около 60 хиляди. Той акцентира, че в определени области се наблюдава непропорционално струпване на млади хора с висок естествен прираст. След 2010 година, смъртността в страната нараства, което е основен проблем, добави Цветков. Според предоставените данни, раждаемостта в България е над средното ниво за ЕС и е сравнима в глобален план. В Сливен, Ямбол, Пазарджик и Ловеч има висок коефициент на фертилитет. Важен аспект е и възрастта на майките при раждане на първото дете, която за страната е около 28-29 години, коментира той. Проблемите с репродуктивността стават все по-сериозни, приключвайки с около 150 хиляди двойки, които срещат трудности, а възрастовата структура на населението също играе роля.
Разликата в смъртността между България и ЕС е повече от 5 промила, което е сериозен проблем и е свързано с условията на здравеопазването и жизнените условия, заяви Цветков. Най-високата смъртност се фиксира в Северозападна и Северна Централна България, както и в регионите на Сакар и Странджа, като общият тренд е негативен. Честотата на предотвратимите смъртни случаи също е притеснителна, посочи експертът. Настоящата ситуация не дава надежда за оптимизъм, а разликата между демографската и икономическата ситуация е значима.
Доц. Борис Казаков от Българската академия на науките отбеляза, че в последно време статистиката показва, че повече хора се заселват в България, отколкото напускат. Въпреки положителните данни, не бива да забравяме, че значителна част от населението е възрастна – около 25% от хората са над 60 години. Най-висока е раждаемостта сред по-бедните жени, а прогнозите сочат, че до 2040 година населението може да се свие до между 5 и 6 милиона.
Венко Сабрутев от ПП резюмира, че до 2040 година около 70% от територията на България ще се превърне в „демографска пустиня“.
Веселина Панайотова от фондация „Мама има работа“ засегна темите, свързани с работещите майки. Проучване, направено миналата година сред 335 жени в София, показва, че повечето от тях имат по едно дете и са на възраст над 31, с относително високи доходи. 43% от тях отглеждат две деца. Резултатът е, че българските жени усещат необходимостта да работят, освен да отглеждат деца. Най-голямото им желание е за гъвкаво работно време и участия в обучителни курсове, коментира Панайотова.
Социалният министър Иванка Шалапатова подчерта, че е нужно да се промени акцентът на политиката към благосъстоянието на гражданите. Тя отбеляза, че в България липсва семейна политика, а от седем години няма стратегия за децата. За да се постигне демографски напредък, е необходимо овластяване на младите хора, добави тя. Направи акцент на важността социалната политика да е насочена към активно включване на възрастните хора в обществото, с прилагане на нови технологии и подобряване на качеството на живот. Освен това, тя подчерта, че социалната политика не е достатъчно координирана с образованието и здравеопазването.
Илиана Балабанова от гражданския сектор изрази, че домашното насилие е ежедневен проблем, и че спешни мерки в тази сфера не се предприемат.
Цветомир Петров, председател на Столичния общински съвет, акцентира на недостатъка от яслени групи в София, причинен от недостиг на медицински сестри. Средната възраст на работещите в яслите е около 60 години, а младите специалисти не проявяват интерес, уточни той. Тази ситуация е довела до затварянето на 34 яслени групи, трансформирани в детски градини. Според него, ако медицинските сестри се пенсионират, неприетите деца в ясли ще могат да достигнат 2230. Той добави, че остарялата нормативна база усложнява ситуацията. Държавата не финансира внесените пари за инвестиции в детските градини и ясли, а много имоти, определени за тези цели, остават не предоставени и биха могли да решат местни проблеми. „Демографската политика изисква адекватни решения и съвременен подход,“ завърши Петров.
Освен финансовите ресурси, важни са и аспекти като гъвкаво работно време и летни програми за деца, каза Асен Василев, председател на ПП. Той акцентира на значимостта на грамотното разходване и разпределение на средствата. Василев изрази мнение, че система, основана на солидарност, би била скъпа и нестабилна. Вспомни, че в ролята си на финансов министър не е увеличавал помощите за деца, но е повишил данъчните облекчения за млади родители.
