Тъмни облаци се събират над сектора, свързан с производството на елементи и части за електрическите превозни средства. Това е видно и от заглавията в много медии през последните седмици: „Ауди“ затваря производството си във фабриката за електромобили в Брюксел през февруари догодина“, „Проект за завод за рециклиране на батерии във Франция е спрян“, „Германия спира мащабен проект за изграждане на завод за чипове“, „Концернът „Мерцедес-Бенц“ е продал с над една трета по-малко електромобили през третото тримесечие“, „Дъщерна компания на „Нортволт“ е пред фалит след спиране на проект“.
Китай ли е виновен?
Автомобилният сектор в Европа е изправен пред криза. Вместо да расте, пазарът на електромобили отчита спад на продажбите на фона на намаляващо търсене и нарастваща конкуренция от страна на автомобилни компании, базирани в Китай.
На този фон Европейският съюз наложи през тази седмица допълнителни мита върху вноса на електрически превозни средства, произведени в Китай.
Предвидено е новите мита, в размер на до 35,3 на сто, да бъдат добавени към стандартните тарифи върху вноса на китайски електрически превозни средства, които са в размер на 10 на сто, съобщи Ройтерс.
На 12 юни Европейската комисия предложи налагането на допълнителните тарифи на фона на разследване, което започна през септември 2023 г. То е свързано с огромните субсидии, които правителството в Пекин отпуска на китайските производители на електрически превозни средства.
Временните търговски защитни мерки се налагат, тъй като китайските компании са в по-привилегировано положение от конкурентите си, възползвайки се от незаконни държавни субсидии, посочи тогава Еврокомисията.
Криза на пазара на електромобили в ЕС
Въпреки субсидиите за покупка на електромобили, приети в някои държави от ЕС, продажбите им се сриват, а европейският автомобилен пазар е обхванат от криза, посочват пазарни анализатори.
През август 2024 г. в страните от Европейския съюз са регистрирани с 43,9 на сто по-малко нови коли ( 92 627 ), задвижвани изцяло от батерии (BEV), при 165 204 през същия месец на миналата година.
Сериозен срив при продажбите на нови електрически коли, задвижвани изцяло от батерии, е отчетен в Германия (-68,8 на сто) и във Франция (-33,1 на сто). Това са най-големите пазари на този вид автомобили в Евросъюза, посочва ACEA.
Ситуацията се подобрява леко през септември 2024 г., когато делът на новорегистрираните електрически коли в Евросъюза, задвижвани изцяло от батерии, нараства до 17,3 на сто от всички нови автомобили. През септември 2023 г. този дял е по-малък – 14,8 на сто.
Броят на новите електромобили, които са купени през миналия месец, обаче намалява с 5,8 на сто. Това сочат данните на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA), публикувани на сайта й в края на октомври.
Съществен е и спадът при продажбите на нови плъгин хибридни (PHEV) автомобили в страните от ЕС. През септември 2024 г. са регистрирани с 22,3 на сто по-малко коли от този клас в сравнение със същия месец на 2023 година.
Европейски производители със спад на продажбите на електромобили
Големите автомобилостроители отчитат забавяне на търсенето за електрически превозни средства до 2030 година. Това се дължи до известна степен на високите цени на повечето модели и на бавното изграждане на мрежа от пунктове за зареждане на батериите на колите, посочва Ройтерс.
Ръководството на „Ауди“ (Audi) обяви през тази седмица, че заводът на германската автомобилна компания край белгийската столица Брюксел ще бъде затворен на 28 февруари 2025 година, съобщи „Политико“.
Все още се водят преговори с потенциален купувач на предприятието, посочиха главните мениджъри на „Ауди“.
Причина за затварянето на фабриката е значителният спад при търсенето на луксозни електрически автомобили на европейския пазар и проблемите, пред които е изправена германската автомобилостроителна група „Фолксваген“ (Volkswagen Group). „Ауди“ е нейно подразделение.
Междувременно синдикалният лидер на заетите във „Фолксваген“ Даниела Кавало обяви, че концернът планира да закрие най-малко три завода и десетки хиляди работни места в Германия.
Трудната ситуация, в която се намира концернът, е видна и от финансовия му отчет за третото тримесечие на годината, представен на 30 октомври.
„Фолксваген“ отчете спад на печалбата си с 42 на сто спрямо същото тримесечие на 2023 година. Това е най-ниското й равнище от три години насам.
Концернът e продал 6,5 милиона превозни средства през първите девет месеца на годината. Това означава, че продажбите на „Фолксваген“ спадат с около 300 000 превозни средства в сравнение с същия период на 2023 година, сочи сайтът на компанията.
В Западна Европа е регистриран спад на продажбите с 1 процент.
Пазарът на автомобили в Европа се свива от пандемията от коронаврирус насам, като се продават по около 2 000 000 превозни средства по-малко, посочва Ройтерс.
Друг германски автомобилен концерн – „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz), съобщи за рязък спад през третото тримесечие на оперативната печалба на подразделението му за производство на коли. Това става на фона на срив на продажбите на изцяло електрически превозни средства през третото тримесечие, с 31 на сто по-малко спрямо същия период на 2023 година.
„Търсенето в Европа на електрически коли, задвижвани изцяло от батерии, е на много по-ниски нива от очакваните от индустрията“, посочва главният финансов директор на „Мерцедес-Бенц“ Харалд Вилхелм, цитиран от „Файненшъл таймс“.
Автомобилостроителната компания „Стелантис“ (Stellantis) също отчита спад на своите продажби. Тя пласирала на световните пазари през третото тримесечие приблизително с една пета по-малко автомобили (1,15 млн. коли) в сравнение със същия период на 2023 година. Това сочат предварителните оценки на базираната в Амстердам мултинационална корпорация, огласени в средата на октомври и цитирани от ДПА.
Сред автомобилните марки, които „Стелантис“ притежава, са „Опел“ (Opel), „Пежо“ (Peugeot), „Алфа Ромео“ (Alfa Romeo), „Ситроен“ (Citroen), „Додж“ (Dodge), „Джийп“ (Jeep), „Мазерати“ (Maserati) и други.
От своя страна шведският автомобилостроител „Волво карс“ (Volvo Cars) обяви през септември, че изоставя амбицията си да продава изцяло електрически автомобили до 2030 година. „Волво карс“ е подразделение на китайския концерн „Джийли“ (Geely).
Спадът при продажбите на нови електрически коли в Европейския съюз се отразява негативно и на производството на елементи и части, които са ключови за тяхното създаване. През последните седмици се съобщава за спиране или замразяване на проекти за производството на батерии за електромобили, както и на чипове за компютърните системи на колите.
Спират проект за голям завод за полупроводници
Германските власти обявиха в края на октомври, че спират проект за изграждането на голям завод за полупроводници на стойност около 2,7 милиарда евро. Това е пореден пример за кризата в сектора на чиповете за автомобили, посочва Франс прес.
Проектът, ръководен от американския производител на полупроводници „Улфспийд“ (Wolfspeed) и германския автомобилен доставчик Цет Еф (ZF), трябваше да бъде реализиран в провинция Саарланд, близо до границата с Франция.
„Проектът не е изоставен, но „Улфспийд“ отлага инвестицията за неопределено време в зависимост от развитието на ситуацията на пазара“, обяви премиерът на регионалното правителство на Саарланд Анке Релингер.
„Улфспийд“ в партньорство с Цет Еф, обяви през февруари 2023 г., че иска да изгради „най-големия завод в света“ за полупроводници от силициев карбид от ново поколение.
Забавянето на търсенето на електрически автомобили блокира проектите в сектора на чиповете, които са от ключово значение за производството им. Цяла Европа се сблъсква с този проблем, но той е особено отчетлив в Германия, където продажбите са в застой.
„Интел“ се отказва от завод за чипове в Германия
През септември американската компания „Интел“ (Intel) също се отказа от строителството на завод за чипове в Германия. Причина за това решение е слабото търсене на полупроводници, свързано със спада на пазара на електромобили, отбелязват анализатори.
Проектът е спрян, въпреки че германското правителство обеща да го субсидира с около 10 милиарда евро.
Този обрат блокира и амбициите на Евросъюза, който се опитва да завоюва 20 на сто от световния пазар на полупроводници до 2030 година. Секторът е доминиран от азиатски производители, отбелязват пазарни анализатори.
Дъщерна компания на „Нортволт“ е заплашена от фалит
Дъщерна компания на шведския производител на батерии „Нортволт“ (Northvolt) е подала молба за защита от фалит след отмяна на проект, по който е работела. Това сочат съдебни документи, до които агенция Ройтерс е получила достъп.
Компанията „ЕтЕкспеншън Ей Би“ (EttExpansion AB), подразделение на „Нортволт“, е натрупала дългове, които се оценяват на между 2 милиарда и 3 милиарда шведски крони ( между 194 милиона долара и 290 милиона долара). Това посочва назначеният от съда синдик пред бизнес изданието „Дагенс индустри“.
„ЕтЕкспеншън Ей Би“ отговаряше за увеличаването на производствения капацитет на фабриката на „Нортволт“ за батерии за електромобили. Управителният съвет на корпорацията обаче анулира проекта през септември.
„Това е необходима стъпка, тъй като по-нататъшни инвестиции (в проекта – бел. ред.) биха подложили на риск финансовата основа на „Нортволт“, посочва говорител на корпорацията в съобщение, изпратено до Ройтерс.
Спират проект за завод за рециклиране на батерии за електромобили
Френската минна компания „Ерамет“ (Eramet) обяви през октомври, че прекратява реализация на проекта си за изграждане на завод за рециклиране на батерии за електромобили в Северна Франция. Причината за това решение е твърде бавното развитие на европейския пазар на електрически превозни средства, посочва Франс прес.
Слабите резултати на европейските производители на автомобили показват, че преходът към изцяло електрически превозни средства може да отнеме по-дълъг период от време от очакваното, посочва „Евронюз“ .
Ситуацията на пазара на електромобили в Европейския съюз поставя под въпрос амбициозните цели на Брюксел до 2035 г. да бъде прекратена продажбата на нови дизелови и бензинови автомобили в страните от ЕС, отбелязват анализатори.
