Бивш футболист ще бъде президент на Грузия след по-малко от седмица. Това стана ясно на 14 декември, когато Михаил Кавелашвили, чиято кариера на нападател премина и през един от най-титулуваните английски отбори – „Манчестър Сити“, беше избран от избирателна колегия, и утвърден от новосформирания, но непризнаван от опозицията парламент в Тбилиси след 17 дни на проевропейски протести в кавказката страна. Те последваха решението на правителството на премиера Иракли Кобахидзе да замрази процеса по присъединяване на Грузия към ЕС.
Наред с Кавелашвили обаче има и други фигури, благодарение на които спортът зае високите етажи в грузинската политика, както отбелязва онлайн изданието „Политико“.
Очаква се Кавелашвили да встъпи в длъжност в навечерието на новата 2025 година – на 29 декември, когато изтича мандатът на настоящата президентка на страната Саломе Зурабишвили.
Той е твърдолинеен критик на Запада, като някои от възгледите му са „конспиративни“, отбелязва Ройтерс. В свои агитационни речи тази година хардлайнерът, подкрепен от все по-авторитарната управляваща партия „Грузинска мечта“, многократно е твърдял, че западните разузнавателни служби се стремят да вкарат Грузия във война с Русия, припомня агенцията.
Грузинските президенти се избират вече по нови правила от 300-членна избирателна колегия, съставена от депутати и представители на местната власт, посочва Ройтерс. От 225 присъствали нейни членове 224 гласуваха за Кавелашвили, който беше единственият номиниран кандидат. Опозиционните партии не участваха в избора на следващ президент и бойкотираха парламента след произведените на 26 октомври избори, спечелени според официалните резултати от „Грузинска мечта“ с 54 процента от гласовете. Опозицията твърди, че обявените резултати не отговарят на действителния вот, обръща внимание Ройтерс.
Агенцията описва как протестиращи са се събрали пред парламента в деня на избора на президент, като са играли футбол в снега на улицата и са размахвали червени картони по посока на сградата. Това беше „подигравателна препратка към спортната кариера на Кавелашвили“, посочва Ройтерс.
Кавелашвили има победа над българския национален отбор, който стана четвърти в света
Кавелашвили беше номиниран за президент – предимно церемониална длъжност, от милиардера Бидзина Иванишвили, смятан за де факто върховен лидер на Грузия, пише Феликс Лайт от Ройтерс.
Бившият нападател е начело на „Народна сила“, антизападно движение, отделило се от управляващата партия „Грузинска мечта“. Новият президент е съавтор на така наречения закон за „чуждестранните агенти“ – предизвикал първите големи масови вълнения в Грузия тази година. Той изисква организациите, получаващи повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като агенти на чуждо влияние, като при нарушения им се налагат големи глоби.
Опозиционните партии декларираха съвместно, че ще продължат да смятат Зурабишвили за легитимен президент, дори след встъпването в длъжност на някогашния футболист на 29 декември.
Петдесет и три годишният Кавелашвили започва професионалната си футболна кариера в най-популярния грузински отбор – „Динамо“ (Тбилиси) през 1988 година. Става шампион на Русия със северносетинския тим „Алания“ (Владикавказ), а след това заиграва в Англия за „Манчестър Сити“. През 1997 година се пренася в Швейцария, където носи екипите на „Грасхопър“, „Цюрих“, „Люцерн“, „Арау“ и „Базел“.
За националния отбор на Грузия има 46 мача и 9 гола. Прави впечатление, че има принос за знаменателна победа на грузинските национали – с 2:1 в евроквалификация на 11 октомври 1995 година в Тбилиси над България начело с Христо Стоичков, която малко повече от година по-рано е станала четвърта в света в САЩ. Дотогава българският национален отбор няма поражение в групата.
Кавелашвили влиза на полувремето на мястото на Арчи Арвеладзе. Само три две минути по-късно Георгий Кинкладзе вкарва за втори път в българската врата.
След „Милан“ Каладзе стана генерален секретар на „Грузинска мечта“ и кмет на столицата Тбилиси
Европейският парламент призова в резолюция, приета на 28 ноември, за нови избори в Грузия, произведени под международно наблюдение в рамките на една година. Европейският съюз призова и за налагане на санкции на министър-председателя Иракли Кобахидзе, кмета на Тбилиси и генерален секретар на управляващата партия „Грузинска мечта“ Каха Каладзе, председателя на грузинския парламент Шалва Папуашвили и бившия премиер и олигарх Бидзина Иванишвили.
На 5 декември Украйна изпълни заканата си да наложи забрани за влизане и други наказателни мерки срещу висши политически ръководители на Грузия, информира ДПА.
Украинският президент Володимир Зеленски подписа указ, насочен срещу грузинския премиер Кобахидзе и 18 други политици, сред които и бившият футболист Каладзе. „Това са санкции срещу тази част от грузинските управляващи, която предава Грузия на Путин“, гласи изявлението на Зеленски.
По силата на указа всички активи, които може да притежават въпросните лица в Украйна, се замразяват, като им се забранява всякаква икономическа дейност, отбеляза ДПА. Между другото, преди да премине в един от най-силните отбори в света – италианския „Милан“, с който печели два пъти Шампионската по футбол, бившият защитник взима три титли на Украйна с „Динамо“ (Киев).
Той прави кариера и в правителството на Грузия, като заема постовете на вицепремиер и министър на енергетиката. За първи път влиза в парламента на Грузия през 2012 година, а за кмет на Тбилиси е избран през 2017 г. – в момента е във втория си мандат.
В Грузия става още по-популярен с личната си трагедия. През 2001 година брат му Леван, тогава студент по медицина, е отвлечен и е поискан откуп от 600 000 щатски долара. Лично обещание да бъде намерен братът на футболиста дава тогавашният президент на страната и бивш съветски външен министър Едуард Шеварднадзе. Любопитно е, че след отвличането бившият защитник, чието рождено име е Кахабер Карлович Каладзе, изявява желание да приеме украинско гражданство.
Четири години след похищението грузинската полиция открива осем тела в планинската област Сванети в Северозападна Грузия. Тогава властите изказват предположението, че сред мъртвите е и Леван Каладзе. Неговата смърт е официално потвърдена през февруари 2006 г. от експерти на американското Федерално бюро за разследване (ФБР).
Управляващата партия атакува изборите с двама олимпийски шампиони тежка категория от Париж
„Управляващата партия в Грузия вкара мускули в парламентарните избори“ – под това заглавие онлайн изданието „Политико“ обяви присъствието на двама пресни олимпийски шампиони от Игрите във френската столица Париж през лятото на тази година в челото на листата на „Грузинска мечта“, ден преди парламентарния вот на 26 октомври.
„Спортистите играят все по-голяма роля на предната линия на политиката преди изборите с висок залог в събота“, написа още „Политико“, като добави, че в буквалния смисъл „Грузинска мечта“ се е обърнала към тежката категория.
Номер седем в партийната листа беше 183-килограмовият Лаша Талахадзе, който в Париж спечели третата си олимпийска титла в свръхтежката категория на вдигането на тежести и придоби статута на легенда, като изравни по този показател иконата на турския спорт Наим Сюлейманоглу (роденият в кърджалийското село Птичар щангист, станал известен с прозвището Джобния Херкулес, почина през 2017 г., когато бе едва на 50 години).
Номер 10 в листата на „Грузинска мечта“ бе 125-килограмовият борец Гено Петриашвили, който след бронза в Рио де Жанейро и среброто в Токио дочака своя златен олимпийски медал в Париж. Освен всичко друго, той е от Гори, родното място на Сталин.
„Тези национални герои може да са обединили нацията около своите телевизори по време на Олимпиадата, но дали могат да внесат същата магия на политическо ниво е съвсем различен въпрос“, отбелязва „Политико“. Не е изненадващо, че Талахадзе, който е много едър мъж, неизбежно присъства на първа линия на митингите на управляващите.
„Спортът и политиката са несъвместими“, посочва за „Политико“ Лаша, като добавя, че ще бъде гласът на грузинските спортисти в парламента. „В момента не тренирам заради контузия. Страната ми има нужда от мен. Ще видим какво ще бъде в бъдеще… Винаги съм стоял зад родината си и ще продължа да го правя, независимо от качеството, от което имам нужда“, заявява за „Политико“ щангистът, който не взе участие в завършилото на 15 декември Световно първенство в Бахрейн. Седемкратният световен първенец пропусна шампионат на планетата за първи път от 2015 г., след като бе избран за депутат.
„Политическите партии имат нужда от надеждни лица. Губещи обществено доверие, те избират непротиворечиви, положително възприемани спортисти, които да се присъединят към техните редици“, казва за „Политико“ Нино Самхарадзе, политическа анализаторка в мозъчния тръст Грузински институт за политика. „Асоциирането им с победата влияе на поведението на избирателите, било то съзнателно или несъзнателно. Това е бартер – давам ти лицето си, образа си. Ти ми даваш сила и спокойствие“, посочва тя за „Политико“.
Владимир Гуцаев бе един от първите спортисти в грузинската политика
Един от първите спортисти, влезли в политиката на независима Грузия, е футболистът Владимир Гуцаев.
Бившият нападател, роден в Тбилиси, е едно от най-популярните имена в големия отбор на „Динамо“ – шампион на Съветския съюз през 1978 г. и победител в европейския турнир за Купата на носителите на купи (КНК) три години по-късно (с негов гол във финала, спечелен с 2:1 над „Карл Цайс“ (Йена) от ГДР).
Той влезе в грузинския парламент през март 2004 година от листата на партията „Единно национално движение“ която излъчи и президент на Грузия в лицето на лидера си Михаил Саакашвили. Сега ЕНД е най-голямата опозиционна сила в кавказката страна, която не признава резултатите от изборите на 26 октомври.
Гуцаев беше в парламента в продължение на четири години като член на комисията по образование, наука, култура и спорт. През юли 2004 г. лидерът на отцепническия регион Южна Осетия – Едуард Кокойти, обвини Гуцаев, че му е предложил 20 милиона долара в замяна на „вярност“ към грузинското правителство, пише в руската версия на електронната енциклопедия – Уикипедия. Гуцаев отхвърли твърденията на Кокойти, като ги определи като „опит за трупане на политически точки“.
