След три конференции на ООН, провеждани в нации, зависими от нефтените ресурси, тазгодишната среща ще се проведе в Амазония и носи значим символичен заряд. Тя отбелязва десет години от Парижкото споразумение и идва веднага след 2025 година – една от най-топлите години в историята на Земята.
Климатичната конференция КОП30 (COP30) ще ознаменува три десетилетия от започването на глобалните преговори по климатични въпроси. Макар страните да са успели до известна степен да намалят емисиите, това не е достатъчно, за да предотврати очакваното тежко глобално затопляне в следващите десетилетия, според информация от Ройтерс.
С помощта на президента Луиз Инасио Лула да Силва, КОП30 се завръща в Бразилия, където всичко започна през 1992 година в Рио де Жанейро. Тогава за първи път бяха обсъдени теми, свързани с екологията и устойчивото развитие на глобално ниво. Юбилейната конференция на ООН относно климатичните промени ще бъде открита днес в бразилския град Белем и ще продължи до 21 ноември. Основната цел е да се възстанови международния консенсус в еко политиката и да се преобразуват ангажиментите в реални действия.
Изборът на Белем като домакин цели да постави Бразилия отново на лидерска позиция в борбата срещу климатичните промени. Последните три конференции (КОП27 в Египет, КОП28 в Обединените арабски емирства и КОП29 в Азербайджан) приключиха с разочароващи резултати и без ефективни мерки, които да ограничат повишаването на глобалните температури. Въпреки това, климатичните конференции все още представляват важен механизъм за определяне на действия, които ангажират страните в борбата с климатичните промени, особено в страните от Южното полукълбо, които допринасят минимално за емисиите.
Какво е началото?
Исторически, Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) беше представена в Рио де Жанейро през 1992 година по време на Срещата на върха на Земята. Тя определя климатичните промени като резултат от човешката дейност и призовава индустриализираните нации, носещи основната отговорност, да действат активно за решаване на проблема.
Първата конференция (КОП1) се състоя в Берлин през 1995 година и важен момент от нея е Протоколът от Киото, задаващ основни насоки за справяне с климатичните промени глобално. Той е подписан на 11 октомври 1997 година в Киото от над 180 държави, участници в КОП3, и определя цели за намаляване на парниковите газове в развитите индустриални нации. Това е важен момент в историята.
Протоколът влиза в сила през 2005 година с първи ангажиментен период между 2008 и 2012 година. На конференцията в Доха през 2012 година той е продължен до 2020 година, годината на пандемията от COVID-19.
Следващата значима стъпка е КОП21, проведен в Париж през 2015 година, където се подписват основополагающи споразумения, които продължават да са валидни. Тогава за първи път всички нации се обединяват в стремежа си да ограничат глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий и да се опитат да достигнат и под 1,5 градуса.
Според Парижкото споразумение, всяка страна е длъжна да изготви национален план за намаляване на емисиите, наречен Национално определен принос. Държавите се съгласяват да обновяват плана си на всеки пет години, отразявайки амбициите си.
Последните три конференции на ООН за климата
- КОП27 – Шарм ел Шейх, Египет
В Египет не се договориха нови конкретни цели за намаляване на емисиите и не бяха уточнени механизми за търговия с тях. Делегатите решиха да създадат фонд за подпомагане на уязвимите нации, пострадали от климата.
- КОП28 – Дубай, Обединени арабски емирства
В Дубай представителите на почти 200 нации постигнаха съгласие за намаляване на употребата на изкопаеми горива, за да предотвратят най-лошите последици от климатичните промени. Председателят на КОП28, Султан Ахмед Ал Джабер, определи споразумението като „историческо“, но подчерта, че реалният успех зависи от реализацията му.
Въпреки различията в международните позиции относно постигането на целите на ООН за въглеродна неутралност, КОП28 ясно декларира: „Тази десетилетие е критично за климата. Трябва да премахнем пречките и да преминем от разговори към конкретни действия, особено в сферата на смекчаване, адаптация, финансова помощ за борба с климатичните изменения и справяне със загубите и щетите“.
- КОП29 – Баку, Азербайджан
В Баку бе постигнато споразумение за предоставяне на 300 милиарда долара от развитите страни на развиващите се, за да се подпомогне сблъсъкът с климатичните промени. Конференцията акцентира на финансовата отговорност на индустриалните нации, които исторически са отговорни за по-голямата част от емисиите на парникови газове.
Какво да очакваме от КОП30?
Десетилетие след Парижкото споразумение от 2015 година, подписано от 177 държави – важна стъпка в глобалните климатични преговори, светът е изправен пред политическа и икономическа криза, според италианския вестник „Манифесто“. Влиянието е осезаемо в различни сектори – от търговията, засегната от търговски конфликти, до справянето с въоръжени конфликти, а 2025 година е белязана от кризата в многостранните усилия по климата, след излизането на САЩ от Парижкото споразумение – страна, която играе ключова роля в емисиите на парникови газове.
Финансирането на климатичните мерки остава централна тема на конференцията, тъй като е неразривно свързано с климатичната справедливост. На КОП29 в Баку бе предложено на годишна база да се предоставят 300 милиарда долара до 2035 година за подпомагане на усилията за адаптация в страните с ниски доходи. Методологията за разпределение и как ще бъдат прилагани тези средства все още не е уточнена.
Друга критична тема е прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива, които, според Международния валутен фонд, са достигнали 7 трилиона долара през 2022 година. Страните от Г-20, генериращи 80% от емисиите, продължават да подкрепят сектора на изкопаемите горива, водени от САЩ, Китай, Русия, ЕС и Индия. Нито предишните конференции не осигуриха крайна дата за прекратяване на тези субсидии. Интерesно е да се види дали КОП30 ще постигне напредък в това отношение.
Изкопаемите горива са основният фактор за климатичните промени, представляващи 70% от глобалните емисии, но секторът продължава да се разширява.
Участниците в КОП30 ще трябва да активират приетите ангажименти и да определят конкретни срокове за действия в сложна международна ситуация. Оптимистите смятат, че символиката на Амазония, където 40% от територията е запазена и се бори с обезлесяването, ще допринесе за постигане на целите.
