Датският посланик в България, Флеминг Стендер, изложи днес приоритетите на Дания като ротационен председател на Съвета на ЕС по време на съвместно заседание на комисиите за външна политика и европейски въпроси.
На 1 юли Дания за осми път започна шестмесечното си председателство на Съвета на ЕС и формулира целите си за постигане на напредък в сфери като сигурност, отбрана, миграция, разширяване и общ бюджет през текущата година, информира БТА. Мотото на председателството е „Силна Европа в един променящ се свят“.
Посланикът подчерта, че до 2030 г. Европа трябва да е в състояние да се защити самостоятелно. Той изтъкна, че председателството е важна отговорност и задача. Според него, континентът трябва да укрепи политическото, икономическото и военното си влияние, за да се справи с предизвикателствата пред ЕС.
Заместник-министърът на външните работи Николай Павлов заяви, че България ще продължи активно да участва в укрепването на сигурността на Шенген като пълноправен член. Той изрази подкрепа за мотото на Дания, подчертавайки, че актуалната ситуация е изпълнена с геополитически предизвикателства и растяща несигурност.
През септември Европейската комисия планира да представи концепцията за демократичен щит, съобщи Йорданка Чобанова, ръководител на представителството на ЕК в България. Тя уточни, че в него ще се обсъждат въпроси свързани с киберсигурността и дигиталните заплахи, включая сексуално насилие над деца в онлайн пространството, както и мерки за повишаване на медийната грамотност.
Приоритет на Датското председателство са свободата на медиите и борбата с дезинформацията.
Йорданка Фандъкова (ГЕРБ-СДС), председател на парламентарната комисия по външна политика, посочи, че принципът на собствените заслуги е основополагающ за разширяването на ЕС. Той следва да важи за напредъка на всички държави, включително РСМ, за която в последно време много се дискутира; прилагането на европейския консенсус от 2022 г. трябва да бъде ясно зададено, добави Фандъкова.
Димитър Гърдев от „Има такъв народ“, който ръководи комисията по европейските въпроси, поясни, че България трябва да следва принципа на европейския консенсус в контекста на разширяването. Той уточни, че не съществува двустранен спор между България и РСМ, и че разширителният процес е само между Скопие и ЕС.
Драгомир Стойнев от „БСП-Обединена левица“ подари на посланика две книги – едната акцентира на Илинденско-Преображенското въстание, написана от европейски дипломати, а другата е посветена на Македония от средата на 19-ти век до Първата световна война, включваща карти, където Македония е обозначена като част от България.
Ангел Георгиев от „Възраждане“ акцентира, че прилагането на споразумението от 2022 г. не е регулярно и се наблюдават сериозни нарушения на правата на човека, добавяйки, че българските клубове в РСМ са закрити чрез дискриминационно законодателство.
