Идеята за обединение между Румъния и Република Молдова отново излезе на преден план – този път не като маргинална тема, а като предмет на открити политически изказвания на най-високо равнище. Повод даде румънският премиер Илие Боложан, който заяви, че би гласувал „за“ обединение, ако бъде организиран референдум. Малко по-рано подобна позиция изрази и молдовският президент Мая Санду, макар и с важни уточнения за обществените нагласи в страната.
Историческа идея с дълбоки корени
Обединението на Молдова и Румъния не е нова концепция. Исторически регионът Бесарабия, който днес съставлява по-голямата част от Република Молдова, е бил част от Кралство Румъния между двете световни войни. След Втората световна война територията е включена в състава на Съветския съюз като Молдовска ССР, а през 1991 г. обявява независимост.
Оттогава насам идеята за „реунификация“ периодично се появява в обществения и политическия дебат – най-вече сред проевропейски и националистически среди в Румъния и част от елита в Молдова.
Въпреки това тя никога не е получавала ясно мнозинство сред молдовското общество.
Настоящият подем на темата не може да бъде разглеждан извън контекста на войната в Украйна. След руската инвазия през 2022 г. Република Молдова се оказа в изключително уязвима позиция – между воюваща Украйна и Румъния, член на ЕС и НАТО, с нерешен конфликт в Приднестровието, където са разположени руски войски.
В това напрегнато обкръжение президентът Мая Санду все по-често говори за трудността малка държава като Молдова да оцелее като стабилна демокрация и суверенна страна.
Именно в този контекст тя заяви, че лично би гласувала за обединение, ако такъв референдум бъде организиран, като го представи не като идеологически акт, а като въпрос на сигурност и бъдеще.
От румънска страна подобни изказвания също са част от по-широка стратегия за подкрепа на Молдова по нейния проевропейски път – финансова, политическа и институционална.
Каква е реалността в Република Молдова
Република Молдова е държава с население от около 2,5–2,6 милиона души, като броят реално намалява заради емиграцията.
Страната се управлява от проевропейско мнозинство, начело с президента Мая Санду и партията „Действие и солидарност“, които провеждат курс към членство в Европейския съюз.
Въпреки това обществото е дълбоко разделено. Част от населението се самоопределя като молдовско, а не румънско, а руското културно и медийно влияние остава силно, особено извън Кишинев.
Данните от последния Барометър на общественото мнение от септември 2025 г. показват, че около 46% от гражданите биха гласували против обединение, докато малко над 33% са „за“. Останалите се колебаят или не биха участвали.
Тези цифри обясняват защо самата Санду е предпазлива в официалната си позиция, а румънският президент Никушор Дан категорично отхвърли идеята за референдум без ясна воля от молдовска страна.
Реакцията на Русия и факторът сигурност
Москва реагира остро на подновените дискусии. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че курсът на Кишинев към ЕС и подобни инициативи „разрушават молдовската държавност“.
За Кремъл евентуално обединение с Румъния би означавало фактическо разширяване на ЕС и НАТО до границите на Украйна и Черно море – сценарий, който Русия разглежда като стратегическа заплаха.
Това допълнително засилва усещането за несигурност в самата Молдова, но също така прави темата за обединението още по-деликатна и рискова.
Възможно ли е обединение в близко бъдеще
На този етап обединението между Румъния и Република Молдова изглежда по-скоро символичен и дългосрочен дебат, отколкото реалистичен политически проект. Липсва ясно обществено мнозинство в Молдова, липсва и международен консенсус, а геополитическите рискове са значителни.
По-вероятният сценарий е постепенна интеграция на Молдова в Европейския съюз с активната подкрепа на Румъния – процес, който може да промени икономическата и институционалната реалност в страната, без формално обединение.
Въпреки това самият факт, че темата отново се обсъжда открито от президенти и премиери, показва колко дълбоко войната в Украйна разклати установените представи за сигурност, суверенитет и бъдеще в Източна Европа.
