„Обединена българска банка“ (ОББ) повишава прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) у нас от 2,8 на сто на 2,9 на сто за 2025 г., съобщават от банката.
Прогнозната е консервативна. Основната причина е силното влияние на бюджетните разходи върху растежа на БВП за полугодието, което го прави неустойчив на нива от над 3 на сто, пише в анализ на главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
През първото полугодие на 2025 г. брутният вътрешен продукт постигна значителен реален ръст от 3,3 на сто. „От страна на търсенето крайното потребление основно движеше икономическата активност, като солидно се увеличи с 8 на сто (реално) при доминиращ относителен дял от 80,9 на сто в структурата на БВП. Инвестициите нараснаха дори още по-бързо, достигайки увеличение от 9,5 на сто на годишна база, и въз основа на своя над 4,5 пъти по-малък дял от 17,9 на сто също стабилно подкрепиха ръста, коментира д-р Емил Калчев. На този фон износът се сви с 4,1 на сто, докато вносът нарасна с 2,3 на сто през полугодието.
От страна на производството строителството и услугите бяха основата на растежа. „Строителството увеличи продукцията си с реално 7,7 на сто, но неговото влияние върху динамиката на БВП не бе особено силно, поради скромния му относителен дял от 3,7 на сто. Макар и по-бавно от строителството, услугите също сериозно нараснаха – с 4 на сто на годишна база, като основно задвижиха икономиката нагоре въз основа на огромния си дял от 64,5 на сто в БВП“, допълва Калчев. В същото време селското стопанство и индустрията отбелязаха спадове с 2 на сто и 3,2 на сто, съответно.
През август хармонизираната инфлация се увеличи на годишна база с 3,5 на сто, а потребителската инфлация (по националната методология) остана на високото си ниво от 5,3 на сто. Базисната инфлация (без храни и горива) също се ускори до 3,6 на сто. Според ОББ основният мотор за бързото покачване на цените е продължаващият двуцифрен ръст на възнагражденията в страната. Той ясно поражда завишени инфлационни очаквания от домакинствата и бизнеса, а те се материализират в ускорена фактическа инфлация. Решението за въвеждане на еврото подсили инфлационните нагласи, но не е основната причина за тях.
По последни данни на НСИ през второто тримесечие на 2025 г. цените на жилищата нараснаха с 15,5 на сто спрямо същия период на миналата година, като темпът им леко се ускори – с 0,4 процентни пункта в сравнение с този от първото тримесечие. „Интензивното търсене на жилища, особено в големите градове, ликвидността и професионализмът на банковия сектор, както и психологическата динамика около еврото, стимулираха ръста в цените на имотите“, обясни д-р Калчев.
Факторите, които ще продължат да стимулират търсенето, са: бързият ръст на заплатите, исторически ниските лихвени нива по ипотечните кредити, сравнително ограничените възможности на домакинствата за инвестиции, миграцията към столицата и големите градове, както и националната инвестиционна психология. От своя страна качеството на предлаганите нови жилища е значително по-високо, а това също предполага по-високи цени.
„След присъединяването към еврозоната интензивните емоции и страхове, тласкащи пазара нагоре, постепенно ще отслабнат, а по-широката парична и инвестиционна отвореност на страната ще създаде допълнителни инвестиционни възможности за домакинствата. От своя страна високите цени са естествен охладител на търсенето, а и ускоряващото се предлагане също предполага тяхното забавяне в средносрочен план“, заключи главният икономист на ОББ.
