Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Много често в нашите лични библиотеки една до друга стоят книгите на двама големи автори – до трите тома на „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов стоят и трите тома на „Строителите на съвременна България“ от Симеон Радев.
Може би това не е случайно. Както масовото съзнание ги слага един до друг по теми и значение, така и за много изследователи, историци, литературни критици, книгата на С. Радев „Строители на съвременна България“ е един вид продължение на „Записки по българските въстания“. Както Захари Стоянов описва сложните и драматични времена на извоюване на националната ни независимост, разказани от свидетел и участник в събитията и предадени майсторски, така и Симеон Радев в „Строителите“ продължава живия разказ за българския градеж, за водещите личности в този процес, за бурните времена на съзидание, отдаденост и предателства, за морала и ценностите на обществото.
До портретите, създадени от Захари Стоянов – на Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Стефан Стамболов, се нареждат и портретите, създадени от Симеон Радев – отново на Стамболов, на Петко Каравелов, Константин Стоилов, Александър Батенберг, Гаврил Кръстевич, Атанас Бендерев, Радко Димитриев, Васил Друмев, както и на самия Захари Стоянов.
В годините на активната си журналистическа и политическа дейност Симеон Радев работи за създаването на най-забележителното си произведение „Строители на съвременна България“, като проучва документи, чете вестниците от интересуващите го години, събира спомени. Както казва в интервюта, а пише и в спомените си, интересът му към първите години след освобождението тръгва още от Женева, от списването на в. „L’Effort“, а идеята да напише книгата се оформя окончателно през 1908 г., преди да прекрати работата си в редакцията на в. „Вечерна поща“ (май 1909).
В интервю, дадено на немския славист и българист Норберт Рандов, професор в Хумболтовия университет в Берлин, през 1963 г., той казва: „Но изобщо казано, работата ми беше много лека. Аз бях много млад, нямах още тридесет години, играех си с перото. Аз бях се толкова отдал на онази епоха, че понякога чувствах като че ли съм съвременник. Занимаваше ме политическата страна на работата ми, но същевременно и анекдотическата. Аз виждах тези хора живи и може би за това описах ги по начин, щото читателят да ги обича, да ги вижда.“ (сп. „България Македония“, 2009, кн. 4–5).
Лекотата идва обаче и поради солидната подготовка. През годините, още от тези в Женева и Париж, навсякъде където Симеон Радев е пребивавал – Виена, Мюнхен, Лондон, Петербург, Рим – е посещавал библиотеки и архиви, независимо от причините за престоя в европейските градове.
За написването на книгата С. Радев използва не само документи – стенографските дневници на Народното събрание, протоколите на Министерския съвет, архивите на Министерството на външните работи и изповеданията и Военното министерство, лични архиви на български политици, сборници с публикувани европейски дипломатически преписки, но и публикациите в европейската и българската преса, спомени, писма.
Лично се среща с участниците в събитията – Иван Стоянович, ген. Данаил Николаев, ген. Георги Вазов, Драган Цанков, Григор Начович, Екатерина Каравелова и много други. Може да се каже че „Строителите“ са и разказ на участници и и очевидци.
В забележителният си труд С. Радев описва събития от историята на младата българската държава – Берлинският конгрес и последиците му, изработването на Търновската конституция, избирането на Александър Батенберг за български княз, борбите между консерватори и либерали, суспендирането на Търновската конституцията от страна на княза, подготовката и реализирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Сръбско-българската война, превратът срещу княз Александър I, възстановяването му на трона, ролята на Стефан Стамболов, абдикацията на княза, създаването на регентството и неговите усилия да съхрани независимостта на България, русофилските бунтове в Русе и Силистра и потушаването им.
Повествованието в „Строителите“, главно в първия том, следва хронологията на събитията, докато във втория, поради специфичните исторически събития, не върви последователно. Разказът на С. Радев понякога спира драматично, включват се вметки или пасажи с полемични предизвикателства. Предизвикателството, сблъсъкът на идеи е търсен похват от автора, което той в годините след това признава.
За Симеон Радев характерът и личните подбуди са от особено значение за правилното разбиране на историята, мотивите на държавниците, политиците, военните. „Няма история обективна и не съществуват безлични историци“ ще напише той в предговора на своя труд „Строителите на съвременна България“.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
