Да осъществиш идея за стартъп звучи като достатъчно трудна задача. Тя може да бъде допълнително усложнена, когато става дума за област, изоставаща откъм научни изследвания и в немалка степен обгърната от мълчание, неудобство, дори митове.
Но това е тема, която засяга около половината население по света всеки месец – менструалният цикъл и в по-общ план женското здраве.
„Жените няма как да участват изцяло в икономиката или да осмислят напълно житейския си потенциал, ако имат гинекологични проблеми“, категорична е Валентина Миланова, основател и изпълнителен директор на стартъпа „Дей“ (Daye), разработил дамски тампон от индустриален коноп. Част от иновативната задача е да се осигури устойчивост при цялата дейност на компанията. Затова тампоните са направени от 100 процента органичен памук и се предлагат с апликатори, изработени от възобновяема захарна тръстика. Опаковката също изключва всякаква пластмаса.
„Винаги съм мечтала да създам бизнес в България, но стартирах в Лондон“, разказва Валентина пред БТА за началото. Когато започнала своя бизнес през 2017 година, тя направила опит да набере финансиране първо у нас, но тогава не намерила инвеститори за своя стартъп. Именно това според нея е най-голямата трудност за всеки предприемач – да убеди отсрещната страна в идеята си достатъчно, за да получи средства. Т. нар. ангели или рискови инвеститори се отзовават в Лондон, където по думите й е имало повече интерес към създаването на медицински и диагностични изделия.
„В България вече в последните години се развиха силни фирми за рисков капитал, които постепенно започват да придобиват международна репутация. Операциите ни тук започнах да изграждам през 2020-2021 година, като първо отворихме малък офис и създадохме производство в България. Имаме фабрика в Илиянци и се радвам, че ни се отдаде възможността да преместя голяма част от операциите. Сега 80 процента от екипа е базиран в България“, разказва тя. Екипът на „Дей“ у нас и в чужбина в момента наброява 38 души.
Стартъпът има офиси в Ню Йорк, в Лондон, в Мумбай, но в София се извършва голяма част от развитието на продуктите, от маркетинговата дейност, производството, софтуерното инженерство, част от клиничните проучвания.
„Има интересни възможности в България да се развие клъстер за медицински изделия и цялостна научна иновация, тъй като има много добра инфраструктура в БАН, както и немалко български учени, които искат да работят отблизо с индустрията, за да се създават смислени продукти“, смята Валентина Миланова.
През март тази година тя беше сред наградените в конкурса на Българската агенция за инвестиции „Инвеститор на годината“ в категорията „Успешен стартъп“. Има и друг успех – достигна до топ 20 на Програма „Най-изявените млади личности на света“ (The Outstanding Young Persons in the World – TOYP) за 2024 г. и сега се бори за място сред десетте най-изявени млади личности на света. Резултатите ще станат известни през ноември по време на световен конгрес в Тайван.
До момента като предприемач тя е привлякла за своята кауза над 10 милиона британски лири, а амбицията й е компанията да се разшири на европейския и американския пазар, и да навлезе в Азия.
Поглеждайки назад, Валентина открои три основни предизвикателства пред създаването на стартъпи в областта на женското здраве.
„На първо място е финансирането. По-малко от 1 процент от целия рисков капитал в света се инвестира в женското здраве. Повечето компании са от жени предприемачи, но те получават по-малко от 2,5 процента от цялото финансиране и дори в света на женското здраве има плюс в това да си мъж – 70 процента от финансирането за иновации в областта на гинекологията е дадено на мъже предприемачи“, обяснява тя.
По думите й едва 6 процента от рисковите инвеститори са жени. „Повечето мъже все още не се чувстват комфортно с темата и не виждат женското здраве като инвестиция, а като форма на благотворителност и някакъв вид социално инвестиране, но това не е вярно. В едно домакинство голямата част от решенията, свързани със здравеопазване, се вземат от жените“, аргументира се Валентина.
От друга страна според нея има много инвестиционни възможности, тъй като иновациите в тази област са твърде назад.
Втората трудност е свързана с преодоляване на липсата на научни данни за женското здраве. „На нас, жените, ни се позволява да участваме в клинични изпитвания едва през 1993 г. в Америка и 1995 г. във Великобритания. Липсват данни как ни влияят основните лекарства и медицински изделия, които ползваме“, каза тя. Затова от самото начало компанията й трябва да организира собствени клинични проучвания.
Първоначално тя ги финансира със собствени средства от работата си в Лондон, като първите са се провели в център за медицински изследвания в София.
„В България има прекрасна инфраструктура за клинични изпитвания и цялостно за научни разработки. Тук можеш много по-бързо да получиш одобрение от етична комисия и да започнеш набирането на данни, тъй като няма толкова много чакащи компании. А времето е от решаващо значение за стартъпите“, разяснява тя.
За получаване на качествени научни данни, „Дей“ си партнира с университети в Америка и Европа, както и с болници в Италия и Великобритания.
„Във всички следваме философията за отворени ресурси, което означава, че публикуваме данните, за да могат други учени да ги видят и да надградят научните заключения, до които ние сме достигнали. Третата трудност, ако успееш да намериш финансиране и да приключиш успешни научни проучвания, е, че големите платформи за реклама по света блокират всякакви теми за здравеопазване за жени“, посочи Валентина Миланова.
С думи като „менопауза“, „кърмене“, „вагинални инфекции“ директно биваме категоризирани като съдържаие за възрастни или като политическо съдържание, рекламите ни биват блокирани и не можем да достигнем до жените, които имат нужда от нашите продукти. Това е много сериозен системен проблем, подчерта тя.
В момента на дневен ред в компанията й е популяризирането в повече държавия на друга иновация – диагностичен тампон. Той е предвиден за скрининг от вкъщи за болести, предавани по полов път, инфекции и човешки папиломавирус (HPV), който е свързан с рак на шийката на матката. По думите й тестването за HPV е изключително важно, тъй като ракът на шийката на матката на глобално ниво е вторият най-смъртоносен при жените.
„Има много голяма нужда от смислени иновации в областта на гинекологията“, убедена е Валентина. Компанията й продължава да разчита на рискови инвеститори, тъй като разходите й за развойна дейност са много високи.
Като вариант за развитието на стартъпи тя вижда и уреждането по законодателен път на възможността служители на фирмите да могат да получават дял от тях, за да са по-мотивирани да участват в развитието им.
Името на компанията „Дей“ означава ден. Искаме да допринесем да има „нов ден“ в гинекологичното здраве, ново, по-позитивно бъдеще с повече идеи и решения, които са конкретно създадени за жените“, казва Валентина.
И вижда възможност за развитие в тази област във всеки следващ ден.
