Начало Водещи Нищо, но унизително

Нищо, но унизително

564
Сподели
Борисов, Путин

Говорил съм си доста пъти с Андрей Райчев. И неформално, и официално, интервюирал съм го. Веднъж, след някакъв разговор, му викам – ти като тръгнеш да мислиш, знаеш ли къде ще стигнеш. Не, вика. И това е интересното.

Но го гледах в четвъртък сутринта по телевизора за посещението на Борисов в Русия. Беше си съвсем целенасочен и знаеше точно къде ще стигне. Беше съвсем последователен, а не както обикновено – отвори скоба и забрави да я затвори, това в скобата става основно.

Тука си имаше ясна линия – Америка и Европа се разделят, Русия е естественият партньор, вдруги ден ще признаем Крим за руски, губим пари. И малко радост за душата – руснаците са обидени, не вярват на извинения, чакат реални жестове.

Москва слезам не верила, а верила… любви.

Ти да видиш.

Бойко на колене пред Путин топли всяко българско русофилско сърце.

Но даже Валентин Вацев, с когото също съм си говорил няколко пъти и всички знаят, че харесва Путин и Русия поне толкова, колкото и България, рече по радиото, че това, дето по-големият прощавал, е излишно унижение.

Казах го и по-рано.

Двойното българско поклонение в Москва беше излишно, унизително и – което е по-важно – абсолютно безсмислено.

Айзък Азимов във „Фондацията“ описва един разговор между Империята и периферни ѝ структури, на който специалистите (в романа) правят анализ и заключават: ангажименти на Империята –  никакви. Гаранции за периферията – никакви.

Като се изчисти от плявата.

Гледам сега и посещението на президента Радев, и на премиера Борисов. Документи – никакви. Добри намерения – всякакви.

Не искам да правя анализ на проектите, които българската власт се опитва да направи с руснаците. Дотук всички опити бяха ялови, предимно със загуби – и за руснаците, но повече за България.

Проблемът с руснаците е, че дори да има договори, те обикновено не се изпълняват. А тук даже и договори няма.

Както казваше един бивш директор на „Балканкар“ – взеха стоката, а за плащането ще чакаме.

Та и сега така.

Руснаците получиха гъделичкането си, което в случая им беше важно, България се поклони и ще чака.

И колкото и да се опитвам да видя нещо в тези две визити – на Радев и Борисов – не мога. Освен, че в България русофилите веят байраци и се радват, че палачинката се обръща.

Защо му беше това на премиера Борисов, един Господ знае.

Коментари