Начало Коментар Не може един да пие, а друг да му плаща

Не може един да пие, а друг да му плаща

64
такса „смет”

От години наред, дали поради мързелива и недосетлива администрация, или пък от чисто популистки причини, таксата смет у нас се заплаща не от замърсителите на база на това кой какъв отпадък е създал, а на база данъчна оценка на имота. И за пореден път, България е единствената страна в Европейския съюз с подобен казус.

От 1 януари 2025г., след натиск от ЕК, отпада досегашното правило таксата да се начислява върху данъчната оценка на имота. Въпросната наредба определя нов начин на изчисляване на размера на таксата, като тя вече трябва да зависи от количеството изхвърлен боклук и броя на ползвателите на услугата, т.е. обитателите на имота.

Но в последните седмици кметове на малки и големи населени места непрекъснато се оплакват от проблеми да приложат новия принцип „замърсителят плаща“. Само преди няколко дни, кметът на Община Русе Пенчо Милков и председателят на Общинския съвет акад. Христо Белоев подадоха жалба срещу приетата от Министерския съвет през април наредба за нов начин на изчисляване на такса битови отпадъци от 1 януари 2025 г, въпреки, че от приемането ѝ са минали повече от четири месеца.

Истината е, че с влизането в сила на принципа „замърсителят плаща“ ще се поправи една огромна несправедливост. Защото не може таксата смет на скъп, но обитаван от двама души имот да е в пъти повече, от тази на по-скромен такъв, но в който живеят, да кажем 6 човека.

Припомняме, че принципът „замърсителят плаща“, е един от фундаментите на политиката на Европейския съюз в областта на околната среда. Прилагането му означава, че замърсителите поемат разходите, свързани със замърсяването, в т.ч. разходите за мерките, предприети за предотвратяване, контрол и отстраняване на замърсяването, както и разходите, които то налага на обществото. Чрез прилагането на този принцип замърсителите се стимулират да избягват нанасянето на щети на околната среда и носят отговорност за причиненото от тях замърсяване. Също така разходите за отстраняване на замърсяването се покриват от замърсителя, а не от някой друг данъкоплатец.