Новият моноспектакъл на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен се нарича „Не, аз благодаря“ и представя нашата талантлива актриса Бориса Сарафова-Черкелова в главната роля. Режисурата е дело на Ованес Торосян, а текстът е написан от Албена Ненкова.
В тази постановка се разказва историята на обикновения човек, който открива утеха в театралната фантазия. Чрез хумор, любов и искреност, спектакълът разкрива скритите личности зад кулисите.
Зрителите ще бъдат пренесени в сърцето на театъра по време на един тих ден, когато сградата е празна. Всички артисти са на гастроли в село Тръстеник, а само една гардеробиерка, Невенка, е на място. И докато денят се очертава да бъде провален, Невенка, досега незабелязвана, излиза на сцената и се оказва на видимо място, точно там, където винаги е мечтала да бъде.
„Ованес Торосян смело изследва женските емоции и техния свят с този спектакъл,“ споделя драматургът Албена Ненкова. Тя добавя, че монодрамата била първоначално планирана за Бориса, но Невенка я осъществява по свой уникален начин, който прави текста още по-интересен. Нейният прочит и сценично излъчване впечатляват. Когато думите звучат по различен начин, те се забелязват,“ споменава Ненкова.
„Процесът беше изключително интересен и предизвикателен. В началото не осъзнавах точно какво ще представлява и колко сложен ще е. Все пак, това е част от вълнението – трудно, но вълнуващо. Вярвам, че ще се справим,” коментира самата Бориса Сарафова – Черкелова.
Ованес Торосян не само се погрижил за режисурата, но също така е автор на 12 музикални композиции и текстовете на песните за спектакъла. Според него, екипът зад „Не, аз благодаря“ има за цел да направи този спектакъл значим за публиката, особено за плевенската, тъй като Бориса е местна актриса.
„Любимият ми автор е Педро Хуан Гутиерес, който с прецизност представя човешкия мозък в текст. Неговите мисли са автентични и реалистични. Според мен, чрез този реализъм можем да се замислим по-дълбоко над важни въпроси. Успях да изразя тези малки, невидими мисли на нашата героиня и създадох по-широка картина. Затова реших да поставя героинята в театрална среда – започваме от външния свят, влизаме в нейната стая, правим един „зуум“ и проучваме нейния ум и вътрешна истина,“ споделя Ованес Торосян.
„През целия този процес, наблюдаваме човека отблизо. Темата за човешката благодарност е от крайна важност за мен и затова я залагам в заглавието,“ добави той.
Торосян подчертава силата на думата „благодаря“. „Винаги се старая да изразя благодарност към всеки човек, с когото общувам, независимо от емоциите ми. Смятам, че благодарността е ключът към щастието – да цениш тези, които са ти до краката, да осъзнаеш своята живот и да си благодарен на хората около теб, защото те формират кой си ти. Когато започнем да усетим тази връзка, идва и промяната,“ завършва режисьорът.
Превюто на „Не, аз благодаря“ ще се състои тази вечер на камерната сцена „Пан Бурянин“.
