Сподели
le-pen-wilders

От месеци скандали тресат нашенската малка властова националпопулистка коалиция, т.нар. „Обединени патриоти“ – Симеонов, Сидеров, Каракачанов. Поводи – бол, а надпреварата по самоизтъкване (кой е по-, по-, най) – все по-разгорещена и потна.

Тези дни Сидеров изплю камъчето. Поне едното: той три пъти питал Симеонов „формациите заедно ли ще се явяват на евроизборите през май“ и Симеонов три пъти отговорил „не, не, не“. Част от сложнотиите в политпатриотичнния им лагер обясни и Каракачанов.“Имаме сериозни различия и няма как да е иначе – едните проруски, другите прозападни, третите центристи, един е против НАТО, друг е против ЕС“, описа той ОП-случая.

Типично за европобратимите, и тукашните националпопулисти трудно мелят един с друг, но вкупом лесно ловят електорати. Стават и все по-изобретателни. А девет месеца преди изборите за новия европарламент апетитите им по целия ЕС особено се изострят. Какво се случва и отвъд, в зоната, кой и как загрява, какви са игрите и кроежите?

Девет месеца, време за износване на едно дете, остават до новите избори за Европейски парламент и е все по-видно, че институцията, сега доминирана от традиционни леви и десни (EНП и ПЕС), ще бъде изправена пред нелеко изпитание при новото си конфигуриране.

Навсякъде в Европа, бидейки макар и доста различни – залитащи и вляво, и вдясно, националпопулисти и сродни са във възход. Изтласкват от обичайно силните им позиции досегашните големи десни и леви формации. В отделни държави са често просто препъникамък за  политики и власти, в други предизвикват продължителни кризи, застрашават функционирането на демократичните модели.

Ако в сегашния Европарламент в тяхната сегашна условна фракция  отнасяме между 150 и 160 евродепутати (от общо 751),  има причини да се смята, че през май 2019-а те ще са доста повече, като се имат предвид новите им силни вълни в Италия, Австрия, Германия, след по-раншните процеси в Холандия, Франция, Брекзит (Великобритания) и други.

Общата най-честа тяхна отлика е обръщането срещу старите елити, яхването на всякакви по-масови недоволства. Вадят на тезгяха екстремни бързи решения, които рядко могат да бъдат осъществени наистина.

Знаков е случаят „Брекзит“. Развелите популисткия байрак на напускането на ЕС обещаваха наедро: повече пари за здравеопазване, по-ниски цени на храните (от икономисване на вноските за членство в общността), по-лесна търговия със света, по-справедливо и бързо право, по-малко бюрокрация и т.н. Доста скоро след референдума тези лозунги загубиха стойност, цената на напускането се оказва свръхвисока. Един след друг гърмят институционални провали, чупят се добре работещи и печеливши бизнес модели, социални системи, обществото като цяло, семейните клетки са в объркване.

По Европа след раждането на първите популистки вълни, захранени с расизъм и антиислямизъм, дойдоха настроенията срещу мигрантите, застрашаващи и те работни места и привичните социални привилегии. Насложи се бежанската криза с огромните си комплексни проблеми, исканията за затваряне на границите, за забрана на всякакъв достъп на пришълците.

Скорост отново набира и антиглобализмът. На този популистски терен американският президент Доналд Тръмп отвъд Океана съвсем не е сам.

Ляворадикалният популизъм стъпи на много добра почва за избуяване след финансовата и икономическа криза през 2008-а в Европа –  в Италия,  в Испания, Португалия, Гърция и не само. Налагащите се политики на икономии, на лимитиране и намаляване на бюджетните дългове, на орязване на социалните придобивки, влошаването на жизнения стандарт отвориха широко портите за нахлуване на какви ли популизми.

По отделна писта на националпопулизма се заиграха Унгария, водена от Орбан и Полша на Качински, други страни от някогашния лагер в централна и източна Европа, които все по-остро „бранят националната идентичност“ от „тенденциите на доминиране на бюрокрацията в ЕС“, донякъде по инстинкт „от всеки нов авторитаризъм“.

Виктор Орбан се превърна в инициатор и основен говорител и на антиимигрантските настроения в лагера, в същия хор са и холандските популисти, и френските,  от „Алтернатива за Германия“, сили в Швеция и Швейцария и още, и още.

В цялата тази отлична среда ероскептиците в сегашния ЕП все по-усилено взеха да говорят и за наднационално обединяване на силите.

Формулират целта като „експлозивни промени в политиката на парламента през 2019-а и радикална промяна в институциите на Европейския съюз и общността като цяло“. Не от днес работят и все по-ативно се опитват да налагат общи стратегии за поведение на „всички побратими“ с цел превземане на ЕП през май. После и на водещите постове в евроинституциите – председателството на Европейската комисия, Европейския съвет, Европейската централна банка.  Офанзива, която, при успех, може да предизвика рязък обрат във вече задействаните последни реформи на ЕС, в чиято основа е френският президент Еманюел Макрон в тандем с германския канцлер Меркел.

Историята и практиката досега в ЕП показват, че националистите и популистите в тази институция не са особено способни да работят заедно. И досега в популисткия лагер бяха силно разнородни играчи, с много различни цели и схеми и на национално равнище, и в Брюксел. Оттук несетне, при още по-шарената палитра и новоусложнена среда, единството, изглежа още по-сложно. Но агитиционните кампании и опити за вербовки вървят.

Откъм групата „Европа на нациите и свободите“ (ЕНС) в Европейския парламент, в която сериозно се чува думата на съратниците от „Национален фронт“ на Марин льо Пен, вече открито заговориха за „нов, реален европейски проект, насочен към друга Европа – Европа, замислена и скроена по различен начин“.

Във Франция с ребрандирането на партията на фамилията льо Пен в „Национален съюз“ и обявеното намерение за дистанциране от расовата омраза и антисемитизма, френските националисти целят максимално разширяване на електоралната подкрепа.

Доказано нова сила (от битката срещу Меркел на последните избори в Германия) вече имат от „Алтернатива за Германия“ (AfD) , които досега в ЕП имаха само един депутат. След като в националните избори миналата година от AfD събраха 12.6%, те основателно имат актуално добро свръхсамочувствие.

Популисткото движение „5 звезди“ и крайнодясната партия „Лига“ в Италия станаха най-големите партии на изборите по-рано тази година, а в Австрия „Партията на свободата“ е част от управляващата коалиция след сходен електорален успех.

Има защо да се привидят наистина сериозно работещи варианти на образуване на нови наднационални популистки съюзи преди евроизборите 2019-а.

На форум в Ница неотдавна ръководителят на „Националния съюз“ Марин льо Пен основа „Съюз на европейски нации“ с план да изгражда връзки около новата доктрина на партията и да разшири присъствието на национал-популистите в  европарламента.

Въпросният пилотен съюз включи като пресни членове чешката партия „Свобода и пряка демокрация“ (SPD), българската „Воля“ на Веселин Марешки и гръцката партия „Нова десница“. Целта бе формулирана така : „Да се увеличат броят националности, евродепутати и управляващи партии“, за да може съюзът да има „сериозно влияние“ в Европейския парламент.  Новообразуванието разчита също на малката испанска крайнодясна партия „Вокс“ и на склонни за партньорство още две партии – от Финландия и от Швеция.

„Нужна е стабилна обединена опозиция срещу ЕС, защото тази организация е катастрофална, тя води континента ни към гибел“, зове директно още от миналата година льо Пен в единство с „Австрийската партия на свободата“ на Хайнц-Кристиан Щрахе, с италианската „Северна лига“ и холандската „Партия на свободата“ на Герт Вилдерс, съучредители на по-раншното „Движение за Европа на нациите и свободите“ (MENL).  Движение, за което  Тръмп е „блестящ пример за политики срещу миграцията“, а Путин „велик играч с полагаема шеметна победа и на последните президентски избори в Русия“.

Специална покана за присъединяване към Съюза на европейските нации бе отправена наскоро и към партията „Фидес“ на унгарския премиер Виктор Орбан. В Европарламента партията на Орбан днес е в групата на ЕНП. Засега Орбан казва, че няма намерение да излиза от ЕНП, защото иска „да реформира отвътре общата европейска партия с връщане към корена и идеала на християндемокрацията и така да спаси и ЕС“. (Поведението му оттук насетне обаче е непредвидимо и обвързано с това доколко ЕНП ще го закриля срещу задвижените в ЕС наказателни процедури срещу неговата държава).

В самия ЕП (от периода преди  Брекзит) има ясно очертана евроскептична сила – групата „Европа на свободата и пряката демокрация“, която след развода на Лондон с ЕС ще изгуби 19 британски евродепутати (от Партията на независимостта). Тук е другата игра, която подведе единственият сега в групата германски депутат от „Алтернатива за Германия“. Предвид несигурното бъдеще на фракцията след отпадането на британците и добрите нови перспективи на собствената AfD в Германия, Фон Сторх  вече активно търси съюзници за нова група през 2019-а, „предпочитано немскоговорящи“.

От AfD очакват силно представяне в новия европарламент с минимум 15 свои депутати. Вече обявиха, че активно преговарят и работят за общите цели и за съюз с австрийската Партия на свободата. (Мнението им за французите от партията на льо Пен е, че са „прекалено леви“ и с неприемлив антисемитска уклон).

По всичко личи, традиционните големи сборни партии (основно ЕНП и ПЕС), респективно националните партийните формации, членуващи в тях, не могат да са спокойни за стабилно запазване на позиции в Европейския парламент пред новата заплаха на евроскептиците, антиглобалистите, националистите, различните и все по-силно позициониращите се популисти.

Европейски анализатори обръщат внимание, че се налага сериозно преосмисляне на цялостното поведение на старите, защото става все по-ясно, че сериозни маси на средната и под средната класа все по-активно търсят алтернатива. Този електорат се отрича от политици и централи, на които се доверявал досега, защото „двата полюса не му обръща внимание, не чува проблемите, протестите и исканията“. Налице е дълбоко отчуждаване, на което, ако не се противодейства адекватно, то ще тласне много изнервените от безсилие и от безпътицата избиратели към популистките партии, които откликват… с радикални лозунги на недоволствата.

Политолозите казват още: „Трябва да е ясно, че ако не се намерят бързо адекватни решения от демократичните структури и елита в Европа, популизмът ще разширява своето влияние, включително в управлението на отделните страни. Днес той представлява най-сериозната заплаха за установения политически ред в Европа след Втората световна война“.

Червена лампа светват експерти и от САЩ. Актуално изследване с ръководител директорът на програмата за трансатлантически отношения Мануел Мунис от Харвардския университет в Съединените щати алармира :„Не се ли противодейства навреме и адекватно, самите основи на демократичния политически ред могат да бъдат разтърсени“.

 

Коментари