Проблемите са по-скоро в прилагането на Изборния кодекс, коментира пред журналисти председателят на Народното събрание (НС) Наталия Киселова. Тя откри кръгла маса на тема „Изборните правила на поправителен: възможните промени и техният ефект”, организирана от Института за развитие на публичната среда.
„Резките промени в Изборния кодекс могат да доведат до още отдръпване на избиратели, заяви председателят на Народното събрание.
Киселова посочи, че изборите, когато и да са, трябва да бъдат проведени по такъв ред, който да повишава доверието в изборния процес, което се отразява и на доверието в публичната власт.
Според нея основният проблем не е технологията на гласуване, а това, че българските граждани не искат да участват в избори.
Наталия Киселова припомни, че това Народно събрание тръгна трудно и изрази надежда, решението на Конституционния съд да сложи край на съмненията как изглежда парламентът като представителство.
„Усилията към момента са Народното събрание да работи“, посочи Киселова.
Тя очерта два възможни прочита защо последните избори изглеждаха по този начин – и през видеоизлъчването, и през репортажите на медиите.
„Единият е, че кодексът не е достатъчно добър и това дава възможност за отклоняване на резултатите. Другият възможен прочит е , че проблемът е извън изборните секции“, посочи Киселова.
Тя предположи, че проблемите са микс от това каква е компетентността на членовете на секционните комисии, но и от влиянието, което имат различни субекти върху вота на гражданите.
Според Киселова най-сериозният проблем с изборите е качеството на членовете на секционните избирателни комисии като представители на отделните партии и коалиции.
„Можем да завишим изискванията към тях, като се въведе предварително обучение“, предложи Киселова.
Друг проблем е въпросът с избирателните списъци.
„Една трета от българските граждани с избирателни права живеят извън територията на страната“, отбеляза председателят на парламента.
„Това поставя въпроса как съставяме избирателните списъци – по настоящ или по постоянен адрес. Въпросът с мъртвите души, е въпрос как определяме кой къде гласува“, отбеляза Наталия Киселова.
Това, че една трета от гражданите са извън страната поставя въпроса как и дали имаме избирателен район „чужбина“. Във всеки изборен район има поне четири мандата, което значи, че поне четири мандата трябва да бъдат дадени на 32 район, но откъде ги взимаме, каза Киселова. Това е дискусия, която трябва да се води професионално и трябва да се видят всички аргументи „за“ и „против“, добави тя.
По думите на председателя на Народното събрание стремежът трябва да бъде всеки български гражданин да може да участва в избори. Гражданите трябва да имат доверие в резултата от изборите, трябва да бъде зачетен политическият плурализъм, независимо дали става въпрос за малки, големи или с по-малка или по-дълга политическа история, участници.
Председателят на парламента посочи още, че днешната дискусия поставя началото на дебат, тъй като приетите на първо гласуване законопроекти за изменение на Изборния кодекс са противоречиви в някои от своите разпоредби.
„Предстои след като изтече срокът за предложения между първо и второ четене на Изборния кодекс (ИК) дискусията да се премести в НС, за да се търси най-доброто, за да се предотврати първо съмнението и да се повиши доверието в изборния процес, и да се види дали проблемите са в ИК или са извън него“, заяви Киселова.
„Много е важно да покажем, че не е пътят като веднага отидем на избори, а да има едни правила, които са приемливи за всички участници в изборния процес без радикални промени“, смята тя.
Киселова каза, че е имало разговор да бъде създадена работна група към Комисията по конституционни и правни въпроси в парламента, след като изтече срокът за предложения между първо и второ гласуване на измененията в Изборния кодекс.
„Надявам се да има такава работна група към водещата комисия по ИК“, допълни тя.
Относно предстоящото произнасяне на Конституционния съд по исканията за цялостно или частично касиране на парламентарния вот на 27 октомври миналата година, председателят на парламента коментира, че решението на КС е задължително за всички, не само за Централната избирателна комисия, но и за Народното събрание. Тя изрази надежда там, където има вече констатирани нарушения, да има съобразяване, ако проблемите са в Изборния кодекс.
