Въпреки опитите за разколебаване на обществото у нас и всяването на страхове относно приемането на еврото от 2026 г., данните ясно показват, че държавите членки на еврозоната бележат стабилен икономически ръст.
Общото пазарно производство в ЕС и еврозоната се е увеличило през март съответно с 0,9 на сто и 1,2 на сто в сравнение с предходния месец, показват обявени днес данни на Евростат, публикувани на официалната му страница.
Данните показват стабилно нарастване на пазарното производство, като водещ принос за това има индустрията. Според данните еврозоната бележи по-висок ръст от ЕС, което може да подсказва засилена икономическа активност в страните с обща валута.
В същото време става ясно и че не всички държави отчитат ръст. Докато някои икономики като Германия се възстановяват, други, включително и българската, бележат спад.
Най-значителен е ръстът в Литва (1,9 на сто) и Германия и Финландия (по 1,6 на сто).
Най-отчетливо е понижението на месечна база в Словения (2,9 на сто), Гърция и България със спад от по 2 на сто.
В сравнение със същия месец на предходната година общото пазарно производство се е увеличило с 2,4 на сто в ЕС и 2,5 на сто в еврозоната.
Индексът на общата пазарна продукция (TMPI) е съставен индикатор, който съчетава четири краткосрочни индикатора за бизнес статистика, обхващащи по-голямата част от пазарната икономика, т.е. производството в промишлеността, строителството и услугите, както и обема на търговията.
Увеличението на общото пазарно производство в ЕС през март се дължи на растежа на промишленото производство (+1,9 на сто) и услугите (+0,6 на сто). Производството в строителството и обемът на търговията нарастват с по 0,2 на сто.
Други индикатори, които са допринесли за увеличение на TMPI, са услугите (+0,6%), строителството (+0,2%) и търговията (+0,2%).
Годишно изменение (март 2025 г. спрямо март 2024 г.) показва ръст на пазарното производство в ЕС от 2,4% и 2,5% за еврозоната.
Тези данни сочат за устойчив ръст в бизнес активността на годишна база, въпреки икономическата несигурност в някои сектори и региони.
Ръстът на Литва (+1,9%), Германия и Финландия: (+1,6%) показва силно възстановяване и/или засилена бизнес активност в тези страни, вероятно благодарение на индустриални и експортно ориентирани сектори.
Най-голям спад е отчетен в Словения: −2,9%, както и посочените вече Гърция и България: −2,0%
Спадът в тези страни може да се дължи на сезонни фактори, спад в търсенето или временни затруднения в индустриалния и строителния сектор.
Очевидно е, че статистиката опровергава скептиците, които опитват да внушат, че еврозоната е пред фалит и че България ще трябва да плаща дълговете на останалите държави от еврозоната.
