Отношенията между Съединените щати и Европейския съюз се изостриха след решение на американската администрация да наложи забрани върху визите на пет влиятелни европейски личности — мярка, която редица европейски лидери, включително френският президент Еманюел Макрон, описаха като увеличаваща се дипломатическа конфронтация заради регулирането на цифровите технологии и свободата на словото.
Какво се случи: визови забрани срещу европейци
На 24 декември 2025 г. САЩ обявиха, че забраняват влизането в страната на пет европейски фигури, включително бившия еврокомисар Тиери Бретон — ключов архитект на Закона за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA) на ЕС, както и четирима активисти и експерти, ангажирани с борбата срещу онлайн дезинформацията и речта на омразата.
Американският държавен секретар Марко Рубио обяви, че забраните са насочени срещу лица, които според Вашингтон са участвали в „организирани усилия да принудят американските платформи да цензурират американски гледни точки“.
Той описа тези действия като „екстратериториална цензура“, която администрацията на Доналд Тръмп вече няма да толерира.
Кои са засегнатите
Най-познатият сред санкционираните е Тиери Бретон, френски бизнесмен и бивш комисар по вътрешния пазар в Европейската комисия.
Другите са активисти и представители на организации, занимаващи се с цифрова безопасност и противодействие на дезинформацията. Това са Имран Ахмед – директор на Центъра за борба с дигиталната омраза (Centre for Countering Digital Hate), Анна-Лена фон Ходенберг и Джозефин Балоун – ръководители на германската неправителствена организация HateAid, Клер Мелфорд – съосновател на Global Disinformation Index.
ЕС и Франция реагираха остро. Президентът Макрон определи визовите ограничения като „интимидация и принуда, насочени към подкопаване на европейския цифров суверенитет“ и подчерта, че правилата за дигиталното пространство в ЕС са приети по „демократичен и суверенен процес“ от Европейския парламент и Съвета на ЕС, и не са предназначени да се прилагат извън европейската територия.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро също остро осъди американската мярка като несправедлива и незаконна спрямо европейски законодатели и активисти, които защитават принципите на безопасност и справедливост онлайн.
Anadolu Ajansı
Дигиталният спор: DSA срещу „свобода на словото“
Зад този конкретен дипломатически сблъсък стои по-широк конфликт между ЕС и САЩ за бъдещето на цифровото пространство. Европейският Digital Services Act (DSA) е законодателство, което изисква от големите технологични платформи — като Google, Meta и X (бивш Twitter) — да поемат по-отговорна роля за наблюдение, ограничаване и премахване на незаконно съдържание, включително реч на омразата, дезинформация и детска експлоатация.
Европейските власти и защитниците на DSA твърдят, че тези мерки са насочени към защита на правата на граждани и демократичните традиции в цифровата среда.
Според тях цифровата регулация трябва да гарантира, че това, което е незаконно офлайн, да бъде незаконно и онлайн, без да дискриминира по национален признак.
От друга страна, администрацията на САЩ — особено сегашното ръководство — възприема DSA и свързаните с него действия като нарушение на свободата на словото, като твърди, че регулирането на съдържанието на американски платформи влияе негативно върху американски гласове, особено консервативни или критични към управляващите. Това размиване на границите между модериране на съдържанието и свобода на изразяване подхранва спорове и взаимни обвинения.
По-широк контекст на напрежението
Този дипломатически спор не възниква изолирано, а идва в контекста на по-широки трансатлантически разногласия по редица теми — от търговията и технологичната конкуренция до външната политика и отношението към Русия.
Администрацията на Тръмп често е критикувана в Европа за подход, който поставя американските интереси пред споделени западни ценности, и за натиск срещу чуждестранни регулации, които смята за прекомерни.
Европейски представители вече предупредиха за възможни ответни мерки от страна на ЕС, ако Вашингтон продължи с подобни действия, които според Брюксел подкопават правото на европейските институции и граждани да определят собствените си правила за цифровото пространство.
Преобръщане на дипломатическия тон
Докато визовите забрани уж са насочени към конкретни лица, реакциите от Европа подчертаха, че въпросът надхвърля индивидуалното ниво — става дума за суверенитета на европейските регулаторни рамки и правото на ЕС да защитава своите граждани в цифровата среда.
Макрон и други европейски лидери използваха думата „интимидация“, за да опишат подхода на САЩ, което рядко се среща в дипломатическите трактовки между дългогодишни съюзници.
Този инцидент сигнализира за нарастващо разделение в западния лагер по това кой и как трябва да определя правилата на дигиталната ера — дали преимуществено чрез американски корпоративни и правни стандарти, или чрез суверенни европейски регулации, при които приоритетите на защита срещу вредно съдържание и гарантиране на безопасност са ключови.
Ако спорът продължи да се разраства, той може да предизвика не само технологични и политически последствия, но и дългосрочни трансформации в трансатлантическите отношения, включително в области като търговия, стандарти за свобода на словото и цифрови права.
