Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) проведе оценка на причините за ограничен достъп до питейна вода в определени региони на страната през 2025 година, в контекста на нарастващите проблеми с водоснабдяването, съобщиха от регулатора.
Фокусът на анализа, осъществен след проверки на ВиК операторите, е доколко те са успели да постигнат целите за намаляване на водните загуби през 2024 година. Този анализ бе утвърден на днешното заседание на комисията, уточниха от КЕВР.
От старта на проверките на 14 август КЕВР бързо обработи обширно количество информация, разширявайки обхвата на плановите проверки на отчетите на ВиК дружества за изпълнението на одобрените бизнес планове за 2024 година. Това е резултат от многобройни сигнали от граждани и медии за нарастващи случаи на безводие, отбелязват от КЕВР.
Комисията поиска и получи детайлни данни за населените места с над 500 жители, за които през август е бил обявен режим на водоснабдяване, от всичките 28 регионални ВиК оператори. С настояване на регулатора, беше предоставена изчерпателна техническа информация относно обявените режими и мерките на операторите за подобряване на водоснабдяването за периода 2023, 2024 и първата половина на 2025 година.
При условия на намаляващи водоизточници, загубите във водоснабдителните мрежи значително допринасят за задълбочаване на проблемите с водоснабдяването. В тази връзка, КЕВР анализира данните за водните загуби от регионалните ВиК оператори за 2024 година в сравнение с базовата 2020 година – както общо за територията, така и индивидуално за най-големите населени места.
Анализът показва, че между 2020 и 2024 година, 12 от регионалните ВиК оператори са увеличили загубите в някои от най-големите населени места, обслужвани от тях. Поради това, Комисията е поискала подробна информация за механизмите за управление на водоснабдителните мрежи и координацията с регионални и национални институции.
КЕВР информира проверяваните ВиК оператори за направените констатации и предложи конкретни мерки за подобряване на работата им.
Анализът включва обобщена информация за събраните данни от Комисията, на база на които регулаторът отправя конкретни предложения към компетентните институции, включително Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предложенията акцентират на подобряване на управленските механизми, прилагане на международни добри практики за управление на загубите и оценка на капацитета на водоизточниците и системите за водоснабдяване, както и оценка на риска от възникване на режими на безводие. Подчертава се необходимостта от подобряване на координацията между заинтересованите страни в инвестиционното планиране, за да се максимизира ефектът с наличните ограничени ресурси, отбелязват от КЕВР.
Документът, който съдържа 130 страници, предлага индивидуални раздели за всеки от 28-те регионални ВиК оператори, предоставяйки подробна информация за данните, подадени на Комисията.
Според справката на БТА, ВиК операторът в Плевен е засегнатият от най-много населени места, с нарушено водоснабдяване – общо 13 населени места с население от 107 000 души. Три регионални дружества (в Сливен, Ловеч и Благоевград) отчитат засегнати между 12 и 18 000 души.
Увеличение на загубите във водоснабдителната система има при ВиК-Перник – 83,25%, въпреки значителните средства, отпуснати от правителството за обновяване на инфраструктурата след водната криза през 2019 година и финансирането от програмата „Околна среда 2014-2020“.
Следват ВиК-Шумен с 83,67%, ВиК-Сливен с 81,39%, ВиК-Монтана със 77,63%, ВиК-Добрич – 74,91%, ВиК-Търговище – 73,61%, ВиК-Разград – 72,99%, ВиК-София – 72,56%, ВиК-Хасково – 72,41%, ВиК-Плевен – 71,31% и ВиК-Ямбол – 70,60%.
Осем регионални ВиК дружества (в Габрово, Смолян, Враца, Ловеч, Кърджали, Русе, Силистра и Видин) сигнализират за загуби под 60%, а в Кърджали, Русе и Видин – под 50%. Най-малко загуби отчитат „Софийска вода“ – 37,40% и ВиК-Благоевград – 38,77%.
Анализът допълнително установява, че почти всички причини за въвеждане на режим на водоснабдяване в 93-те населени места, засегнати през август, са свързани с намален дебит на водоизточниците. В някои случаи загубите от остарялата мрежа, повишената консумация и компрометирана инфраструктура също играят роля. Питейна вода е осигурена само за 39 от тези 93 места, с предоставени 115 водоноски през периода на режима. За другите, водоснабдяването се организира по график.
Обобщената информация за тези 93 населени места показва, че през последните три години са въведени общо 388 режима на водоснабдяване, продължили 24 699 дни. В осем местности през последните три години са въведени 15 до 31 режима, а в 12 местности между 590 и 970 дни.
Данните показват, че много от ВиК операторите не са предприели нужните действия за измерване на водните количества, зониране на водопроводната мрежа и подобряване на експлоатационните параметри за всички населени места с над 500 жители, които подлежат на режим на водоснабдяване, въпреки честите режими и увеличаващите се загуби.
БТА напомня, че към 15 октомври 34 747 жители са имали нарушено водоснабдяване, показва отчетът на ВиК операторите в „Български ВиК холдинг“ ЕАД за периода 6-13 октомври. Този брой е спаднал с 114 391 души в сравнение с предходната седмица, представлявайки 0,7% от общото обслужвано население от 26-те ВиК дружества.
В края на юли „Български ВиК холдинг“ обяви старта на проверки в цялата страна с цел контрол и анализ на дейността на дъщерните дружества, насочени към бързо идентифициране на незаконни абонати и ефективно използване на наличните водни ресурси.
