През отминалата седмица при президента се проведоха консултациите преди завъртането на рулетката с раздаване на мандат за съставяне на редовно правителство в рамките на настоящия парламент. Въпреки че за момента нито една от парламентарните сили не е категорична, че ще опита да потърси мнозинство и все по-отчетливо се очертава пътят към предсрочни избори, държавният глава е длъжен по конституция да раздаде мандати. При провал за съставяне на нов кабинет, Румен Радев ще трябва да разпусне парламента – за осми път в десетгодишния си мандат, да избере служебен премиер от „домовата книга“ и да насрочи парламентарни избори.
Държавният глава даде заявка всичко това да започне след коледните и новогодишни празници.
Списъкът с потенциални кандидати е ясен — но не без резерви
Съгласно конституционните промени от 2023 г., президентът може да избере служебен премиер само от предварително определен списък с десет длъжности — сред които са председателят на Народното събрание, управителят и подуправителите на БНБ, председателят и заместниците на Сметната палата, омбудсманът и неговите заместници.
До момента този списък е практически формиран чрез назначенията в ключовите институции, но много от потенциалните кандидати вече публично са отказвали да приемат поста.
Рая Назарян отпада от уравнението, засега
Един от най-дискутираните варианти — Рая Назарян, председател на Народното събрание — беше изключена като потенциален кандидат от вътрешнопартийния си съюзник Тома Биков. Той обяви, че Назарян няма намерение да иска поста служебен премиер, заявявайки това пред Nova, и подчерта правни затруднения с конституционния текст относно участието ѝ в политическия живот, ако приеме служебно правителство.
Политическата система пред стрес-тест: Кандидатите за служебен премиер от „домовата книга“ са ясни
Назначаването на Назарян за председател на парламента през настоящия мандат последва оставката на Наталия Киселова и в началото предизвика коментари в публичното пространство, че този избор може да бъде свързан с перспективата за нейното посочване като служебен премиер. В края на краищата обаче самата тя отказа да влезе в тази роля.
ПП‑ДБ настояват за Андрей Гюров, но има юридически неясноти
Сред останалите имена в „домовата книга“ е Андрей Гюров — подуправител на Българската народна банка, който е спряган от Продължаваме промяната – Демократична България (ПП‑ДБ) като възможен служебен премиер.
Представители на ПП‑ДБ твърдят, че той е „най‑подходящият кандидат“ от наличните опции, тъй като е лице, свързано с техните позиции, и те аргументират необходимостта от негово включване, включително и в контекста на честни избори.
Юридически проблем при този вариант е, че Гюров в момента не е действащ подуправител — той е в неплатен отпуск и неговият статут и участието му в БНБ са предмет на съдебна препирня заради установена от антикорупционната комисия несъвместимост.
Делото е стигнало до съдебни инстанции, включително до Съда на ЕС за разглеждане на независимостта на институцията.
Поради тази правна и институционална несигурност остава неясно дали Гюров формално все още може да бъде назначен за служебен премиер, въпреки политическите призиви.
Димитър Главчев и „класическият“ резерв на институцията
Другото име, което исторически се спряга в „домова книга“, е Димитър Главчев — настоящият председател на Сметната палата и служебен премиер при предишния служебен кабинет.
Той самият в разговори с медиите неведнъж е обяснявал, че заема поста в контекста на институционална необходимост. В един свой „неформален“ коментар, който по-късно бе свален от социалните мрежи, той се пошегува с журналисти, като каза: „Аз нали така станах служебен премиер — като няма кой“, което той използваше да опише ситуацията с ограничените политически опции.
При съставянето на последното служебно правителство след конституционните промени се заговори за изпадане в конституционна криза, тъй като кандидатите за поста един по един започнаха да отпадат – първо с разследването на антикорупционната комисия срещу Гюров, преди това пък позицията на омбудсмана беше овакантена, а по-късно и постът на заместник-омбудсмана. Останалият потенциален за служебен премиер Горица Кожарева, зам.-председател на Сметната палата, отказа да изтегли кандидатурата на Калин Георгиев като вътрешен министър от проектокабинета си.
Това доведе и до отказ президентът да подпише указа за състав на кабинета и последвалия избор на Димитър Главчев, който към момента беше действащ служебен премиер.
Въпреки твърденията за конституционна криза, новото Народно събрание дори не постави за миг на дневен ред промени в Конституцията, така че да бъдат избегнати подобни нови моменти.
Политическите последици и натискът за избор
Възможно ли е ситуацията с избор на служебно правителство да се повтори и този път и за премиер да бъде излъчен кандидат, след като „няма кой“? Или дори по-лошо: наистина да няма кандидат за поста?
Изборът на служебен премиер няма да бъде просто формално упражнение, тъй като в нажежената политическа обстановка има значение кой ще оглави кабинета – голяма част от кандидатите за поста имат партийна биография. Той ще има значителни политически последствия за предстоящия изборен процес, участието на ГЕРБ, ПП‑ДБ и други политически сили, както и за реакциите на обществеността, която следи институционалните ходове с повишен интерес.
Президентът Радев, който формално трябва да връчи мандата след Нова година, е поставен в ситуация, в която трябва да балансира между правните ограничения и политическия натиск — независимо дали това ще бъде Гюров, Главчев или друг кандидат от списъка.
При първите служебни правителства на Радев се говореше за „успокояване“ на политическата обстановка, но в края на мандата на президента – нещата вече стоят по различен начин и най-вече заради спекулациите около предстоящия политически проект на държавния глава.
