Най-малките жители на село Сърнегор, разположено в района на Брезово, привлекат вниманието на местните с класически музикални изпълнения. В местното читалище редовно се организират самодейни събития, вариращи от музикални представления до кулинарни празници и различни инициативи, съобщава репортер на БТА.
По идея на д-р Атанас Терзийски, преподавател в Химическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и дългогодишен жител на селото, наскоро бе въведен ден на здравето. В сътрудничество с колеги медици и социолози, той организира здравни семинари и безплатни прегледи за жителите. Четирите му деца, които свирят на цигулка и чело, са важна част от тези събития.
Д-р Терзийски разказва на БТА за решението си да се премести от голям град и какво е значението на живота сред природата, както и за предизвикателствата на класическата музика в малкото селце.
Какво Ви подтикна да се установите на село и защо избрахте с. Сърнегор?
– Живеенето в апартамент с четири деца е предизвикателство. Коридорът е изпълнен с обувки, а ролерите и велосипедите допринасят за безпорядъка. Имам и прекрасни спомени от детството си на село и вярвам, че подобен опит е полезен за децата.
Според мен децата в градовете нямат достатъчно контакт с природата и им липсва опит с различните сезони, градинарство и истински игри. Затова търсехме къща около Пловдив. След дълго търсене намерихме старата училищна сграда в село Сърнегор, която се оказа достатъчно просторна. Окончателно направихме покупката през 2016 г. и през следващите години извършихме много ремонти, но не живеехме там.
В началото на 2020 г., поради пандемията, започнахме да работим от разстояние (аз преподавам в Пловдивския университет) и решихме временно да се преместим в Сърнегор. Най-напред беше трудно и необичайно, но бързо се адаптирахме и сега живеем тук постоянно, почти не посещаваме Пловдив.
Как разбрахте, че сте готови за живот на село?
– Моята съпруга е от Сингапур и се запознахме в Германия. По време на петгодишната си докторантура в Германия обиколих много места в Западна Европа. Когато се върнах в Пловдив, чувствах умора от динамиката на градския живот. С идването на децата, различията в интересите значително се промениха. Животът на село носи тишина и спокойствие, колкото и да е клиширано. През годините сме се наслаждавали на този начин на живот, който всъщност не е скучен, а води до ангажираност с градинарството и доброволческите дейности в селото, които отнемат много време.
Как този живот Ви промени и надделява ли над градския стил на живот?
– Животът тук премахна много от суетните навици, които имахме в града. Фокусът ни е ясен, далеч от многобройните изкушения и разсейващи фактори. Имам възможността да работя дистанционно, децата свирят, без да бъдат смущавани, и градината ни зове. Разбира се, намираме време и за игри и социални взаимодействия. Това е огромен плюс на селския живот. За мнозина обаче не е така. Харесва ми, че резултатите от труда са видими – ако не се грижиш за двора и растенията, всичко загива.
В града си по-скоро консуматор, използваш труда на други. На село обаче виждаш плодовете на собствения си труд и всичко това носи както трудности, така и красота. Искам да науча децата, че доброто изисква усилия и постоянство. Общуването с близките в малка общност е от съществено значение. Хората си познават тревогите и нуждите, а взаимната подкрепа и уважение към по-възрастните са ценни. В града е трудно да се развие това.
Как се зароди идеята за библиотека и концертна зала у вас?
– Когато осъзнахме, че не можем да живеем в много голямо пространство, решихме да ремонтираме няколко стаи за общи дейности. Идеята за библиотеката дойде от приятел, който реализира подобен проект на хижа Плевен. Той помогна с дизайна и реализирането. В библиотеката имаме разнообразна литература, но все още нямам време да я подредя и систематизирам.
Кметският наместник Николинка Камбурова нарича децата „гордостта на Сърнегор“. Как се запалиха те по класическата музика и какво възпитава тя у тях?
– Децата добре познават Николинка и общуват приятно с нея и възрастните жители на селото. Те имат отношение към най-малките. Но аз предпочитам те да останат скромни и да се радват на успехите си. Реакцията на публиката е положителна, когато свирят на местните събития. Съпругата ми е изключително добре запозната с музиката, докато аз нямам много опит. Тя проявява строгост относно упражненията и репетициите от най-ранна възраст.
С течение на времето децата свикнаха и сега организират репетиции сами, нужно е само леко насърчение. Всички те свирят класическа музика, която развива техните умения и възпитава у тях чувство за красота и баланс. През лятото много нови деца идват в Сърнегор и също започват да учат музика, което води до спонтанни концерти.
Миналата година шест деца представиха съвместен концерт с четене на няколко пиеси. Проектът не беше без затруднения. Отзивите бяха впечатляващи, имаше и солови изпълнения с по-висока сложност. Нашите деца са част от оркестъра на „Дивизи”, а три от момичетата посещават майсторски клас в София при известен музикален педагог.
Могат ли природата, земята и усилията да бъдат учители и да придават дълбочина на живота, свързан със земята?
– Определено. Занимаването с фермерство е уникален метод за възпитание. Плодовете на усилията са много очевидни. Ако не работиш постоянно, всичко загива, и това става бързо видимо. Този опит помага на децата да разберат, че доброто изисква време и усилия. Успехът в градината носи удоволствие.
Гл. ас. д-р Атанас Терзийски е завършил докторска степен по атмосферна химия в университета Дуйсбург-Есен, Германия. Носи опит в информационните технологии, лабораторни и теоретични изследвания. Активно участва в изграждането на мрежа за екологичен мониторинг. В момента е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
