Лятото на 2024 г. е най-горещото и едно от най-сухите в България от началото на века.
Това показват данните на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН.
Тазгодишният юни беше най-топлият от 1930 г. насам, а юли – почти толкова горещ, колкото и този през 2012 г. – най-топлият досега. Август също беше един от най-топлите месеци август, отбелязват от НИМХ.
Това лято средната сезонна температура е над климатичната норма.
Средните температури на дневна база през цялото лято също са над нормата, с изключение на отделни дни.
Най-високата измерена температура в оперативните метеорологични станции на НИМХ в населени места е 42.2 градуса – отчетена е в гр. Сандански на 16 юли.
Сезонните количества валеж в по-голямата част от страната са под или около климатичната норма.
Най-големи отрицателни отклонения са наблюдавани в Северна България, Източните Родопи, Горнотракийската низина и крайните югоизточни райони на страната.
След хладния и дъждовен месец май 2024 г., юни беше с валежи под нормата, което доведе до ранно засушаване през юли.
Сушата е най-силно изразена в Северозападна България и по Черноморското крайбрежие.
Тя продължи и през август, като най-тежко засегнати са западната част на Дунавската равнина и Горнотракийската низина.
В Североизточна и Югозападна България на места бяха отчетени наднормени валежи. Най-голямото 24-часово количество валеж за сезона беше 113 мм от дъжд и град в Самоков на 10 юни.
Значими метеорологични събития
В периода 12–14 юни северозападната част на Балканите беше под влияние на студен фронт. Създадоха се условия за мощна конвекция и в много райони има краткотрайни интензивни валежи с гръмотевици, градушки и силни пориви на вятъра.
На места количествата валеж за часове доближаваха 80% от месечните норми, а големината на градовите зърна варираше от лешник до яйце.
От градушките и вятъра бяха нанесени много материални щети, имаше локални наводнения, в отделни общини беше обявено бедствено положение. Особено големи бяха пораженията от градушката на 13 юни в с. Шереметя, Великотърновско.
През юни температурата на морската вода постепенно повишаваше от 18–20 градуса в началото до 25–26 градуса в края на месеца. В периода 10–11 юни в районите северно от н. Калиакра и южно от н. Галата до Обзор се наблюдаваше явлението upwelling – издигане на дълбоки морски води до брега, водещо до рязко понижение на температурата на морската вода.
Явлението се прояви отново в дните от 14 до 16 юни почти по цялото крайбрежие. Upwelling имаше и между 2 и 4 август, отбелязват от НИМХ.
През периода 6–24 юли цялата страна беше обхваната от гореща вълна. Броят на последователните дни с максимална температура на въздуха над 40 градуса в гр. Сандански беше девет (10–18 юли).
В резултат на високите температури и липсата на валежи, както и на човешка небрежност, от 12 юли до края на месеца в страната бушуваха десетки пожари. В отделни общини беше обявено частично бедствено положение, жителите на няколко села – евакуирани.
През периода 12–16 юли няколко пожара пламнаха в районите на Хисаря, Карлово и Калояново, където изгоряха над 20 000 дка сухи треви и гори.
В с. Отец Паисиево, общ. Калояново, бяха изпепелени 10 къщи. На 14 и 15 юли голям пожар край варненското село Слънчево унищожи около 1500 дка гори и сухи треви. Няколко дни бушуваше огнената стихия в Сакар планина и изпепели над 100 000 дка площи, от които 24 000 дка горски масиви.
На 17 юли пожар в с. Воден, общ. Болярово, бяха унищожени 35 къщи и стопански постройки, изгоряха и десетки домашни животни, а по-голямата част от жителите бяха евакуирани. На 26 юли пожарът в планина Славянка, на границата с Гърция, навлизе и на българска територия.
През август рискът от пожари остана висок. Пожари, причинени от мълнии, имаше в горски масиви в планините Пирин, Славянка и Рила.
През периода 26–31 август висок циклон с център над Черно море се премести на запад към страната и създаде условия за валежи. Значителни количества валежи бяха измерени през последните два дни от месеца в крайните източни райони, отбелязват от НИМХ.
Август също е бил един от най-топлите от 1930 г. насам.
Средните месечни температури са между 21 и 28 градуса и имат отклонение от месечната норма между плюс 1 и плюс 4 градуса.
Най-високата измерена температура е 41.6 градуса на 14 август в Новачене, обл. Плевен.
Най-ниската минимална температура в станция в населено място e плюс 6 градуса на 7 август в Чепеларе, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 4.1 градуса на връх Мусала на 27 август.
В София най-високата измерена температура е 36.7 градуса на 15 август, а най-ниската – плюс 11.5 градуса на 7 август.
Това е един от най-сухите месеци август от 2014 г. насам. В по-голямата част от страната месечните суми на валежите са между 2 и 50% от климатичната норма.
В голяма част от Източна България и планинските масиви на Южна България месечните суми на валежите са между 50 и 150% от климатичната норма.
Само в отделни станции има месечни суми на валежа над 150% (Ивайловград 235%). Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 112 мм от дъжд в с. Дуранкулак, обл. Добрич, на 30 август. Валежи от град има регистрирани в 6 дни от месеца, най-много – на 21 август в 11 станции.
Състояние на реките
През август водните количества на реките в страната са под праговете за средни води и около праговете за ниски води. В резултат на валежи на 3 август са регистрирани повишения във водосбора на р. Янтра с до 32 см, а в периода 19–21 август повишения са регистрирани в Западнобеломорския басейн – с до 52 см на р. Струма, и в Източнобеломорския басейн – с до 93 см на р. Арда.
През целия месец река Факийска в района на с. Зидарово и река Ропотамо в района на с. Веселие са пресъхнали.
Тазгодишното лято е най-топлото в северното полукълбо,
откакто се правят измервания, съобщи Службата на ЕС за климатичните промени “Коперник”, цитирана от осведомителните агенции.
Средната глобална температура между юни и август 2024 г. е била най-високата в историята – с 0,69 градуса по Целзий над средната стойност за тези три месеца за периода 1991-2020 г., сочат данните.
„През изминалите три месеца на 2024 г. земното кълбо преживя най-горещите юни и август, най-топлия ден и най-жаркото бореално лято (б.р. месеците юни, юли и август) в историята“, каза заместник-директорът на „Коперник“ Саманта Бърджис. „Тази поредица от рекордно високи температури увеличава вероятността 2024 г. да бъде най-горещата година в историята“, допълни тя.
“Свързаните с температурите екстремни явления, на които станахме свидетели това лято, ще стават все по-интензивни и ще имат още по-опустошителни последици за хората и планетата, ако не предприемем спешни действия за намаляване на емисиите на парникови газове“ , отбеляза Бърджис.
Средната температура в Европа през трите летни месеца беше най-високата в историята – с 1,54 градуса по Целзий над средната стойност за периода 1991-2020 г., като надхвърли предишния рекорд от 2022 г. от 1,34 градуса по Целзий, информира ДПА.
Според доклада в Западна и Северна Европа е било по-влажно от средното. В по-голямата част от Средиземноморския регион и Източна Европа през целия сезон са наблюдавани по-сухи от средното условия.
За периода между септември 2023 г. и август 2024 г. средната глобална температура е била с 1,64 градуса по Целзий по-висока от средната стойност за прединдустриалния период, сочат данните.
Службата на ЕС за климатичните промени „Коперник“ редовно публикува данни за температурата на земната повърхност, ледената покривка и валежите, припомня ДПА. Констатациите се основават на компютърни анализи, които включват милиарди измервания от спътници, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят.
