Баща ми навремето работеше с руснаци и снабдяваше роднините и комшиите с легендарния съветски (латвийски) ВЕФ – емблематичния радиопарат на социализма. За „Сделано в СССР“ беше забележително радио, много добро и най-важното –хващаше западни станции.
Помня, че през 80-а година се разболях от жълтеница и лежах в болницата, та ми донесоха един ВЕФ и на него слушах Би Би Си на български. Но слушахме основно „Свободна Европа“. В къщи и не сме се крили, както твърдят повечето хора. Но навярно по апартаментите в големите градове е било така.
Към края на века бях изгряваща звезда в софийската журналистика и почнаха да ме канят да говоря по радиото. Беше нещо като Циципас срещу Федерер на тазгодишния „Аустрелиън опън“. Никога не съм вярвал, че може да стане.
Тогава работеха в радиото Емилия Антова, Петко Георгиев, Руми Червенкова, Васко Чобанов, Калин Манолов, Катя Бончева – хора с добра репутация в занаята. Радиото плащаше добре и можеше да си вземе качествени хора.
През 2004 Конгресът на САЩ спря финансирането, радиото продължи още година-две на системи, след което вездесъщият Гергов прибра честотата.
Преди няколко дни „Свободна Европа“ възобнови присъствието си в България. Бях се заблудил, мислех, че и като радио, и като сайт. Оказа се само сайт.
И това е нещо.
По ирония – или пък е търсено – няколко дни по-късно тръгна и телевизията на БСП. Българска свободна телевизия.
И тя свободна. Като свободна Европа.
Почти 30 години след рухването на комунизма свободата продължава да бъде ключова дума. Дори бившите комунисти ратуват за нея.
Макар и на думи.
Правя вестници почти 30 години. Минах през период, в който като главен редактор бях цар и господар – плащах заплати, разписвах отпуски и други такива, определях политиката. После нещата се промениха. Хора с пари и власт концентрираха медиите и главните редактори станаха фигуранти.
Спирани са ми статии – не често, но доста. Както комунисти, така и седесари. Седесарите – по-деликатно, комунистите – без обяснения. Най-гадно ми е било, когато др. Петър Москов дойде да ме поучава какво може и какво не.
Не че е хвалба, но не съм цензурирал никого. С изключение на една карикатура на Чавдар Николов, на която беше нарисувал Антонина Стоянова и Елена Костова. Даже не я цензурирах, само мълчах. Чавдар ме гледа-гледа, па рече – ясно, няма да мине. Като се видим, ми го напомня. Саркастично, разбира се.
Но основното е свободата.
Доколко я имаме. Доколко я нямаме.
Мисля, че и журналистите, и собствениците на медии, ако вярват в това, което правят и искат да си вършат работата, трябва да са честни. Да казват истината.
Това се отнася и за възродената „Свободна Европа“, и за новородената БС(П)ТВ.
Всичко останало е подробности.
