Великобритания разполага с редица стратегическите инструменти, които малко държави притежават, включително глобално мобилна и опитна военна сила и ядрени сили за ответен удар. Като крайъгълен камък на НАТО и Г-7 и една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, Великобритания очевидно упражнява несъразмерно влияние и на двата бряга на Атлантическия океан.
Жалко, но нещата се променят. Няколко неотдавнашни събития илюстрират как Брекзит оказва влияние в британската външна политика. През юни Великобритания загуби унизително гласуване на Общото събрание на ООН за островите Чагос. Лондон се опита да блокира усилията на Мавриций да отнесе спора за островите до Международния съд (МС). При смразяваща стъпка, която би била немислима преди 18 месеца, няколко партньори от ЕС и НАТО избраха да се въздържат, вместо да подкрепят Великобритания.
В края на ноември Великобритания не успя да си осигури втори мандат за своя съдия в МС, като загуби срещу претендент от Индия. След като смята, че е „непрактично“ да упражнява правото си на вето срещу коалиция от развиващи се страни, Великобритания се оказа без място в съда за пръв път, откакто беше създаден през 1945 г.
Такива инциденти са повърхностни в сравнение с по-голямата картина: за определящата роля,, която наистина има значение – подобно на Г7 – присъствието на Великобритания едва ли е забележимо, тъй като вътрешните й загадки започнаха да се трупат. Един шерпа присъствал на срещата на върха Исе-Шима през 2016 г., точно преди референдума за Брекзит, припомни, че „никой не е забелязал, когато Великобритания повдигна въпрос и просто беше променена темата.“ Безскрупулното третиране е жестоко дори в клуба на главните букви във властта.
Истината е, че стратегическото значение на Великобритания намалява с експоненциален полуразпад, дори преди Брекзит. Премиерът Тереза Мей увеличава пропорционално присъствието на страната на границата на НАТО с Русия, Ирак и Афганистан. Но Великобритания рядко има незаменима роля.
Икономиката на Брекзит не вещае добро за стратегическите възможности на Великобритания. Британските военни разходи са на второ място само след Русия и Франция на европейския театър, но се доближават до целта на НАТО от 2% от БВП, което е спад от 3% в края на 90-те години на миналия век. Брекзит сериозно ще разруши публичните финанси на Великобритания, тъй като при него БВП ще се свие най-малко с 1,5% дори при най-оптимистичния сценарий.
Бюджетните съкращения в дипломацията и отбраната са неизбежни, ако чуждестранните инвеститори и собствениците на земи (традиционна база на торите) поискат субсидии, за да се справят с отражението на Брекзит. За да направи нещата още по-лоши, обменният курс ще повиши разходите за стратегически покупки, като новите бойни самолети на „Локхийд Мартин“ Ф-35 или допълнителните вертолети на „Боинг“ „Апачи“, които са с цена в щатски долари.
Брекзит може в голяма степен да се окаже най-лошата геоикономическа грешка на страната досега. Глобалната роля на Великобритания произтича от близките й отношения с континентална Европа (от която се отказва) и с Белия дом. Спадът на приликите между Великобритания и САЩ през последните години доказа границите на влиянието на Великобритания по редица въпроси – от трансатлантически търговски пакт до намеса в Сирия. И епохата на „Америка на първо място“ прави малко вероятно тя ще се върне в скоро време.
Може би Брекзит не е моментът за британските политици да признаят, че плуват срещу неизбежните приливи и отливи на геополитиката. Хората, заети с пресъздаването на миналото, рядко имат жизнеспособни идеи за бъдещето на нацията.
Ролята на страната е достигнала до точката, в която специалните интереси печелят повече от вътрешната политика, отколкото да играят по-голяма роля в света. Всъщност, за депутатите от задните банки, мениджърите на хедж фондовете и шарлатаните от мозъчните тръстове, Малката Великобритания изглежда много по-доходоносна от Великобритания.
Дийн Ачисън, държавен секретар на САЩ през Студената война и баща на НАТО, изтъкна, че Великобритания е загубила империята си след Втората световна война, но все още не е намерила роля. С Брекзит Великобритания ще загуби своята роля да търси своята империя – само за да намери въображаеми царства, ограничени в пощенския код SW1 на Уестминстър./БГНЕС
……………..
Хосук Лий-Макияма, „Политико“
