Депутатите изслушаха днес вицепремиера и министър на финансите Людмила Петкова относно проектобюджета за 2025-та година. План-сметката за догодина предизвика негативни реакции сред работодатели и синдикати. Срещу проектобюджета се обявиха и от БНБ.
В него е заложен дефицит от 3% от БВП. Прогнозите са направени при очакван ръст на икономиката от 2,8% и средногодишна инфлация от 2,4 на сто. От бизнеса и от синдикатите обаче се усъмниха в тези параметри. Също така бе предвидено и въвеждане на нов данък върху добива на подземни богатства. Именно срещу тази поправка се обявиха както работодатели, така и синдикати. По техни изчисления мярката ще отнеме 900 милиона лева от добивния сектор, като го направи неконкурентоспособен. От БНБ се обявиха срещу проектобюджета с аргумента, че застрашава фискалната стабилност на страната и приемането на еврото.
В проектобюджета за 2025 година, който за пръв път се предлага от служебен кабинет, ще се гарантира фискалната стабилност, но най-сериозни ще са разходите за персонал – в размер на 18 милиарда лева, и за пенсии – 35 милиарда лева. Това обяви служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова по време на блиц контрол в Народното събрание.
Тя отново предупреди, че разликата между приходи и разходи ще е 18 милиарда лева, а за постигането на 3 процента дефицит, са необходими мерки в размер на 12 милиарда лева.
Министерството на финансите ще се откаже от идеята за въвеждането на данък „Подземни богатства“, обяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова. Ще се увеличи обаче концесионната такса, за да се компенсират, поне частично, очакваните от това приходи, ще се въведе и еднократна такса, която ще платят добивните компании. Друга част от приходите ще дойдат от влизането на България в Шенген.
В проектобюджета за догодина са заделени достатъчно пари за проекти на общините. Не поредността на внесените проекти ще има значение при финансирането им, а пари ще получават тези общини, които отговарят на всички изисквания.
Освен парите за общините, депутатите поставиха и въпроса за изпълнението на бюджета за тази година и дали ще бъде спазено изискването за 3% дефицит в края на периода.
„Да, изпълнението на бюджета ще бъде на 3%, но това е в резултат на усилията, които се полагат, а не в резултат, както е планиран бюджетът, защото една голяма част от разходите – около милиард – не бяха планирани в бюджета“, каза министърът.
Нашата страна обаче все още не изпълнява всички критерии за влизане в еврозоната.
„България все още не изпълнява всички критерии за присъединяване към еврозоната. След изпълнение на критериите, тогава, по принцип, ще бъде предприета комуникационна кампания“.
Министър Петкова е категорична, че транзитът на руски газ не е обект на ограничителни мерки по Европейския регламент, като това решение се взема от всяка страна.
„Всъщност, природният газ не е обект на ограничителни мерки по Европейския регламент, тоест всяка държава преценява. Не е както беше със суровия петрол с произход от Русия, или внесен от Русия, е необходима дерогация. По отношение на природния газ, това е решение на всяка държава откъде ще внася и на каква цена“.
Министър Петкова обаче предупреди.
„За вас, казвате нереалистични са приходите – 20 милиарда, ама разходите – 20 милиарда са реалистични. Понеже казвате за заплатите на МВР и МО, само 2 милиарда е ръстът на заплатите на МВР и МО. Всичко друго е в резултат на последните, както казах, три години. Ако по принцип не бъдат подкрепени мерките и съответно останат тези разходни политики, за които вече има приети решения, закони от Народното събрание, остават оценката от макрорамката, която е около 4,5 милиарда, включително и оценката за присъединяването към Шенген. Разликата между 12 милиарда и 4,5 милиарда е 7,5 милиарда, което означава около 3.3% допълнителен дефицит над трите процента“.
Петкова обясни пред депутатите защо Министерството на финансите се е отказало от данък върху свръхпечалбите на банките в проектобюджета за 2025 г. В отговор на въпрос от „БСП-Обединена левица“ в рамките на блицконтрола тя посочи, че са провели среща с Асоциацията на банките и са направили анализ какви данъци ще бъдат платени от тях за 2025 г., имало е и среща с ръководството на Българската народна банка (БНБ).
Петкова обясни, че е в сила т.нар. минимален глобален данък и банките вече ще заплащат 15 процента данък – 10 процента корпоративен данък и още 5 процента данък. При обсъждането банките предоставиха информация, че плащанията им за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лева.
В тази връзка направихме анализа, че това, което се прогнозира да бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета и затова се отказахме от данъка, обясни министърът на финансите. Това, което ще постъпи, е почти на 95 на сто от прогнозата на МФ за постъпления от данък върху свръхпечалбите на банките, допълни тя.
До този час обаче бюджетът за следващата година не е внесен в деловодството на парламента, тъй като се преработва. Основните промени са свързани с планирането на въвеждане на данък върху подземните богатства, който най-вероятно ще бъде заменен с друг приход.
Припомняме, че вчера бившият финансов министър Асен Василев коментира в ефира на бТВ, че най-голямото увеличение, което имаме в проектобюджета за догодина, е на парите за чиновници.
„Перо „Персонал“ има увеличение от 36% при предвидена 2,5 % инфлация. За лекари и учители това увеличение е между 14 и 17%, за МВР е 51%, за ДАНС е 61%, за ДАТО е 75% увеличение на заплатите, за Министерски съвет е 30%, отбеляза Василев и призова това увеличение да се прецизира и да бъде 10%.
„Само увеличението в МВР за тези 50 хиляди човека като абсолютна стойност е 1 377 млн. лева и то е повече от увеличението по швейцарското правило на разходите за пенсии на всички 2,1 млн. пенсионери“, коментира той.
Никой не можа да обясни от къде идва това увеличение, защо се налага и кой точно ще го плати.
Той обясни, че Шенген вдига икономическия ръст с 1% и ако това бъде отразено в макрорамката, това означава, че ще има 800 млн. лева повече приходи в хазната.
В интервю пред БНР икономистът Петър Ганев предупреди, че е изцяло сменена философия на Бюджет 2025 на България, което означава, че ще има вдигане на данъци.
„По-голямата тема е как да се приеме разумна рамка. Това, което се предлага, то сменя моделът, по който се прави фискална политиката, защото от едни нива на 40% от БВП за разходите и 37% за приходите от времето на въвеждането на Валутния борд, вдигаме на 46% разходи и 43% приходи. Това е различна философия, която залага по-високи данъци. Данъчната амнистия е само в първата годината.“
Ганев посочи, че ако се приеме тази рамка, означава вдигане данъци и то на работещи българи, които пълнят хазната.
„46% разходи е безпрецедентно и не се наблюдава от 1998 г. Има и рискове. Две са големите новини в проекто бюджета за открояване. Първата е огромният ръст на разходи за заплати в Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната. Вдигането на заплати с 50 -60%, само в МВР, е с 1,3 млрд. лв. повече разход. Другата новина е т. нар. данъчна амнистия, която ще запълни дупката през първата година. За да плати тези заплати, се очакват над 4 млрд. лв. приходи и тук ще играе ББР“, предупреди Петър Ганев.
„Не знам как ще бъде обяснено на ЕК това и още повече на данъкоплатците. Толкова усилия да осветлим данъците и да оправим проблемите на тези, които не са си плащали данъците и то пред държавната банка. А и банката не е с добър имидж, още се издирва изпълнителният директор“, каза още Ганев.